Белег (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

На Невяна Константинова

Думата белег на български език има няколко значения:
1. Следа от удар, нараняване, зарасла рана, диря, отпечатък
от натиск (върху човешкото тяло). 2. Знак, служещ за
разпознаване на някого или нещо, нишан, дамга. 3. прен.
Признак, особеност, характерна черта, по която може да се
разпознае лице или предмет. Тази дума е заимствана от
турски език (belgi, bilgi /знак/, а bilmek /зная/). Интресно е,
че такава взаимовръзка между понятието знак и зная
съществува и в славянските езици: лексемите знак,
значение, зная, признак, обозначение, назначение,
предназначение, ознаменование, знаменит, знаме,
знамение, съзнание имат общ корен.
Подобна вътрешна (семантична) връзка виждаме и в
други езици. Например на немски Gewissen означава
„съвест”, а Wissen – „знание, познания, осведоменост”,
глаголите wissen – „зная” и zu + wissen – „умея да правя
нещо”. На френски: science /наука, знания/ и conscience
/съзнание, съвест/. На анлийски: science /наука; вещина,
умение, техника/ и conscience /съвест/.
В езотеричен смисъл понятията знак, значение и зная
също са тясно свързани помежду си, тъй като в зависимост
от нивото на своите знания придаваме значение на всичко,
което става около нас, а значимостта на нещо за нас зависи
от нивото на съзнанието ни. Колкото по-дълбоко
опознаваме себе си и окръжаващия ни свят, толкова по-
голямо значение за нас започва да има всяко проявление на
живот в космоса, което става своеобразно знамение за нас.
В своето религиозно значение знамението е нещо, с
което предизвикват засилване и изостряне на вниманието
ни Силите на Провидението1, онова нещо, към което те
насочват нашето съзнание, за да ни посочат и покажат
накъде и как се развива процесът, в който вече участваме,
за да ни предупредят за нещо важно, за бъдеща опасност,
за да подготвят нашето съзнание за градивност в
изпитанията.
Умението да обръщаме внимание на всичко, което се
случва наоколо, да „четем” и разбираме знаците, е
съществена страна в духовната практика. Знамението може
в известна степен да се уподоби на знамето – воинската
светиня, с която се обозначава своеобразният енергиен
център на армейското подразделение, подаване на знак за
действие.
Ако не знаеш как да постъпиш правилно в съвсем нова
и необичайна ситуация (поради липса на достатъчен опит в
живота или на знания), можеш с молитва да се обърнеш
към Силите на Светлината за помощ, за да ти подадат те
някакви знаци, да ти подскажат как най-добре да реагираш
и постъпиш. Реално знаците са общи за определена група
от хора, но са и индивидуални – понятни само за един
единствен човек. Всяко индивидуално съзнание, тръгнало
вече по пътя на осъзнатото духовно развитие, постепенно
си изработва своя система от знаци.
По същество знаците са не нещо друго, а проявление на
жизнената дейност на същества от различните нива на
битието – и физическо, и духовно (астрално) ниво. В
процеса на жизнената си активност всяко живо същество
изгражда и поддържа около себе си енергийно поле, аура.
Ако навлезеш в нова за тебе зона, аурата ти започва да
взаимодейства с енергетиката на егрегора на тази зона – и
това се проявява физически във вид на конкретни факти.
Например, навляза ли в сферата на влияние на някоя тъмна
същност, с мен се случва нещо неприятно, което е
предупредителен знак за опасност. Не реагирам ли по
съответен начин на случилото се, „тъмната същност” може
да пробие външния слой на аурата ми. Възможно е да
последва и втори знак – по-силен удар. Не реагирам ли и на
този знак, възможно е да се получи пробив и на втория
слой на аурата. Третият знак, най-силният, предшества
атакуването на последния слой, ако пренебрегна и този
знак.
Индивидът, престъпващ1 през тези три знака
(случилите му се произшествия), които са понятни само за
неговото ниво на съзнание, без обаче да им обърне
нужното внимание и да им придаде необходимото
значение, в крайна сметка става неволник (без
индивидуална воля), напълно подвластен на онази тъмна
същност, в чиято сфера на влияние е влязъл тъй безгрижно,
пренебрегвайки всички предупреждения за това. Тази
същност, проникваща през трите защитни полета в самия
център на човешката аура, унищожава всякакви
възможности на самозащита. Разбира се, възможно е да
излезеш от подобно състояние, но изходът е доста
болезнен. Нехаен ли си, ще трябва много да изстрадаш, за
да успееш с огромни2 усилия и с помощта на Силите на
Светлината.
Полезно е да се знае добре, че такъв знак за енергиен
или физически удар не винаги означава навлизане в
негативна зона. Възможно е и обратното – да вървиш към
Светлината и да се освобождаваш от някаква тъмна
същност, която ти е въздействала до момента. И именно с
такива удари мракът се опитва да те отклони, да те уплаши,
да затъмни погледа ти – с цел да те върне от пътя към
спасението. Затова именно трябва да се учим да
възприемаме знаците не поединично, а в комплекс,
системно. И не ще преувеличим, ако кажем, че в умението
да се виждат и разбират правилно знаците се състои цялата
езотерична наука.
Съвсем не е случайност, че такова духовно учение като
Агни Йога, дадено на човечеството за настоящия сложен
преходен период към Ерата на Водолея1, не само в отделни
параграфи на различни места в учението се говори за
смисъла и значението на знаците, но има и цяла отделна
книга, посветена на тази сложна тема. Тя е точно така
озаглавена – Знаците2.
Никак не бива да се огорчаваме, ако не ни се удаде
веднага, мигновено, да „прочитаме” знаците в книгата на
Живота: дори първоначалните ни грешки и заблуди ще
станат своеобразната опора, за да ни подпомогнат да
усвояваме това знание, скрито още от древността за
обикновените непосветени.
Както казахме вече в началото, към думата знак3
съвсем се приближава по смисъл българската дума бележа:
„1. Отбелязвам. 2. Поставям знак, белег. 3. прен. Показвам,
регистрирам”. От същия корен (бележа) е и българската
дума бележит със значение „знаменит, изтъкнат;
знаменателен”. Вероятно е отразено това, че в древността
изтъкнатият човек е могъл да бъде само онзи, който е бил
белязан от Божия пръст: именно благодарение на своята
бележитост, на помощта свише, на способността, на волята
си и на желанието да различава знаците, давани от Небето,
той е станал знаменит, въпреки че не това е била целта му в
духовния път за извисяване до Бога и до Истината!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.