Благ (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Думата благ в българския език има значение „добър,
кротък; ласкав; сладък, приятен” (на вкус) и е съкоренна на
българските думи блажен /честит, щастлив/ и благо
/добро, щастие, всичко, което доставя удовлетворение/, на
рус. блаженство /безгранично щастие/ и блаженный,
която има антонимните значения „добър; щастлив” и
„глупавичък, чудноват; уродлив, смахнат, налудничав”.
В украинския език има съкоренна дума благий /лош,
слаб, вехт/1, а в руския език има и още една дума блажь
/своенравие, прищявка, каприз/. Бълг. дума благ има
значения само в положителния семантичен полюс. Въпреки
че, ако се прекали, прекрачи мярата, и доброто може да се
превърне в зло, а полезното – във вредно. Ала при
внимателно контролирано количество вредните вещества
могат да бъдат полезни: да си спомним за хомеопатията –
лечение с подобното, – при която с точно определена доза
от препарат (често токсичен) се получава излекуване от
болестта.
Мимоходом ще отбележим, че по принцип лекарствата
само за децата се правят сладки, а всъщност те съвсем не са
сладки, а са горчиви на вкус: лечението съвсем не е леко и
за изцелението си човек трябва да премине през горчилката
на изпитанията. Впрочем, във висока концентрация всяко
сладко вещество се възприема от вкусовите ни рецептори
като горчиво. Точно същото е и в духовен план: хората,
които сладострастно се стремят към удоволствия, тръгват
по пътя на греха и саморазрушението и на определен етап
ги очаква най-горчивата чаша на изкуплението, докато
всички, които не се боят от горчивините по духовния си
път, получават сладостта на просветлението и спасението.
За духовните горчивини и сладости пише и в Библията.
Ето например какво казва Иоан Богослов, авторът на
Откровението – една от най-загадъчните книги на Светото
писание, отнасяща се за нашето време на Апокалипсис: „И
гласът, що бях чул от небето, отново заговори в мене и
рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела,
който стои на морето и на земята. И отидох при Ангела и
му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я
изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде
сладка като мед. И взех и я изядох; и в устата ми беше
сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в
корема” (Откр. 10:8-11)
За каква горчивина и за каква сладост тука става дума,
нека отсъди читателят. Ние само ще напомним в края
думите на Иисус Христос от проповедта на планината за
това, че „Блажени гладните и жадните за правда, защото те
ще се наситят” (Мат. 5:6), и ще кажем, че може би никога
не трябва да се забравя, че не е злато всяко нещо, което
блести, и не е добро всяко нещо, което е сладко на вкус.
Така че да не правим повърхностни изводи, за да не
приемаме очевидното за истинно.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.