Словото-воин 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Да припомним израза „лош е онзи войник, който не
мечтае да стане генерал”. Очевидно става дума не за
генералски пагони и за възможност да издаваш заповеди
към останалите, а за съзнанието, за опита на военачалник,
за способността ти да мислиш и действаш като пълководец
и стратег. Човекът, излизащ напред, за да се бие за своята
войска, през цялото време на двубоя се бил превърнал
сякаш в пълководец, предопределящ до голяма степен
изхода от битката, а може би и от цялата война, а
същевременно – по същество – и съдбата на Родината си.
Той е ставал човек с променено състояние на съзнанието
(нека употребим израз от езотериката), в когото се
фокусира енергията на цялата армия, в която пък
своеобразно се концентрира психичната енергия на всички
жители на държавата.
Ако няма достатъчно подготвена здрава психика, такъв
човек просто не би издържал на мощния напор върху
индивидуалното му съзнание на енергиите от егрегора на
двете враждуващи страни. Всяка лична слабост на този
човек и всеки недостатък, проявен в такъв двубой,
многократно се усилват под напора на енергиите и при
скоростта на подобен много отговорен дуел: само една
неистинна мисъл – и аурата му може да бъде пробита, а
психиката му тогава буквално ще бъде пометена. Губещият
по този начин на финия невидим план се превръща в нещо
като разбита врата, през която стремглаво нахлува
вражеският егрегор.
Всеки от бойците, излизащи на такъв двубой от името
на своите армии, е длъжен да решава по време на
индивидуалната схватка, в буквалния смисъл на думата,
почти всички задачи на пълководец, отчитайки условията
на местността, времето, вида оръжие на противника и
определяйки до каква степен той владее оръжието и много
други фактори, за които би могъл да разкаже1 всеки, който
е преживял такава битка, а навярно и самият участник в
този индивидуален бой не би могъл да осъзнае до край
всичко, което прави в такива минути.
Интересно е, че в Индия, където от стотици години е
създадена кастова система, царят и воините принадлежат
към една каста – кшатри. По време на война царят е ставал
главнокомандващ армията и, разбира се, е бил длъжен да
владее добре воинското изкуство. Всяка неговата мисъл и
всяка негова дума са имали много по-голямо значение в
сравнение с мирновременния живот.
Изкушени сме да приведем още един пример за
значението на Словото и думите във военното дело – от
един исторически филм, посветен на един от славянските
князе в територията на днешна Украйна. Той тръгва с
дружината си на поход срещу Византия. По пътя си
славяните печелят сражение след сражение с
разположените по маршрута им вражески гарнизони, но и
малко по малко губят силите си. Византийският император
в Константинопол е силно стреснат, узнавайки за
приближаващата угроза, и сключва сделка с командир на
наемна армия от 2000 души.
В подходяща местност византийците правят засада и
славянската армия, в която са останали близо стотина
души, като минава през котловината, се оказва ненадейно
обкръжена от всички страни от превъзхождаща я над 20
пъти противникова армия, разположена по съседните
височини. Князът и цялата дружина решават да не се
предадат и да приемат смъртта достойно, като истински
воини. Събличат се до кръста голи, оседлават конете си и
започват да се движат в кръг и да пеят. Императорът,
предвкусвайки близка победа, снизходително и
самодоволно наблюдава всичко това, сякаш е детско
забавление, давайки на княза последна възможност да се
„налудува”, преди да хлопне вратата на капана.
След завършването на песента си при последния кръг
славяните като забити в земята очакват да приемат
последния бой. Императорът заповядва на военачалника на
наемниците да ги унищожи, но той не помръдва от мястото
си и отговаря, че славяните са изпели Песента на
смъртта. Императорът в недоумение пита: „Е, и какво от
това?”, след което наемникът обяснява, че няма да издаде
заповед за настъпление, защото след тази песен всеки от
славяните струва колкото 10 войници, а той не иска да
пусне хората си в битка, в която със сигурност ще умрат
най-малко половината от тях. Подобна заповед ще настрои
подчинените му срещу него. Явно Песента на смъртта е
своеобразно заклинание, призоваващо на помощ някой от
много силните духове – на него воините ще се подчинят
всецяло в очакването на достойна смърт, като, преди да
умрат, ще убият възможно най-големия брой врагове.
Съвсем е възможно нещо подобно на тази Песен на
смъртта да е била и молитвата на Самсон преди
геройската му гибел. От Библията е известно, че Самсон е
син на Маной от Дановото племе от град Цора. Още от
„утробата на майка си”, която дълго не е имала деца, той е
избран за служение на Бога. На родителите е било дадено
повеление на Господа да подготвят сина си за назорейство
– обет, изискващ от посветения определени аскетични
ограничения и забрана да стрижат косата си (Чис. 6:1-5).
Целият живот на Самсон е непрекъсната борба с
филистимците, чиито гнет „синовете Израилеви”
изтърпяват цели 40 години. С измама враговете узнават, че
огромната сила ще изчезне, ако се отреже косата на
Самсон: обетът за назорейство ще бъде нарушен и Самсон
ще стане „като другите човеци”. През нощта филистимците
остригват спящия Самсон, ослепяват го и го правят свой
роб.
Косата на богатира с времето пораства пак. Но
филистимците завеждат Самсон в храма на своя бог Дагон
и пожелават да го принудят да позабавлява насъбралите се
„филистимски владелци” и около три хиляди прости
филистимци на покрива на храма, дошли да погледат
унижението на юдейския герой. Самсон се помолва
искрено: „Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи
само сега, о, Боже! за да си отмъстя изведнъж на
филистимци за двете си очи” (Съд. 16: 28).
Бог чува Самсон и му връща предишната сила. Той
измества двата средни стълба на храма и събаря цялото
здание върху себе си и всички събрали се, убивайки в мига
на своята смърт повече врагове, отколкото е убил през
целия си живот. Тази молитва на съзнателно приелия
смъртта герой, както и Песента на смъртта, е била
произнесена с цел той да получи възможността да умре
достойно и, умирайки, да унищожи колкото е възможно
повече врагове.
Забележително е също така, че на Самсон са простени
от Бога греховете поради това, че той никога не е
изговарял напразно името на Бога. Силата му е запазена
до мига, в който той открива пред своята любима-
предателка Далила, че е назорей. Няколко думи, измъкнати
от устата на героя чрез хитростите на Далила, се оказват
съдбоносни за Самсон…
Може би не е случайна, според нас, приликата не само
на лексемите вой и война, но и на такива думи като рус.
крик /вик/ и нем. Krieg /война/ и Krieger /воин/, както и на
бълг. вик и витяз. Във всеки случай връзката между
думите и воините за нас е несъмнена и още веднъж
подчертава езотеричното значение на думите.
Приключвайки своите размисли за Словото и думите
като средство за развитие на човешкото съзнание,
помагащо му да навлиза в Космичната Йерархия на
същества от различните еволюционни вълни, ще кажем,
че ние само се докоснахме до няколко аспекта на тази
наистина необятна тема. Би било радостно, ако
написаното подтикне някои задълбочено мислещи
читатели да разсъждават, за да могат по-дълбоко да
проникват в тайните на Словото. Както е казала
известната мислителка и духовна сподвижница Елена
Ивановна Рьорих „ще овладее пътя вървящият”. Така че
на добър път, скъпи приятели!

Украйна, гр. Переяслав-Хмелницки, 2003-4 година
Превод от руски – Невяна Керемедчиева

За първи път на български (но с псевдоним Божидар
Ставров) тази част бе публикувана в електронното списание
„Палитра”, бр. 13-19 от 2005 година. Впоследствие, с
истинското име на автора в руски вариант (Андрей Будугай), тя
бе публикувана във вестник „Родово имение” (брой 44/2009 г. и
броеве 26, 27, 29-32 и 34/2010 г.) и като книга, през 2010 г., в
електронното издателство Lulu.com:

http://www.lulu.com/content/9219569

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.