Бой (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Думата бой на български има три значения: „удари с
цел да се причини някому телесна болка; битка, сражение
във време на война; победа, надмощие при война,
състезание, игра…”. Има и неин просторечен омоним: бой
(< тур.) /ръст, телесна височина/. Явно може да се
предположи, че колкото по-голям е ръстът на човека,
толкова по-силен е неговият удар (рус. думи бить и бой са
еднокоренни).
Интересно е, че в древноруския език словосъчетание
въ разбои е имало значение „умишлено” – семантично
свързано с понятие желание1, което говори за астралното
ниво и за тялото на желанията.
От същия корен бой са и бълг. болка и болярин (на
руски е боярин1), а болката се причинява от удара. При
това без значение е дали ударът е нанесен на физическо
ниво, или във финия невидим план: най-напред се уврежда
финото (астралното) тяло и именно то усеща най-напред
болката.
Напълно е възможно от същия корен да е и англ. boy
/момче/ – войната се води от мъжете, а периодът на
юношеството се различава от другите възрастови периоди
може би с това, че момчетата особено се стремят към
самоутвърждаване и използват за това всички средства,
включително и „юмручните аргументи”. Ако кажем с
думите на руския учен Лев Гумильов2, юношеството е
периодът на повишена „пасионарност”3 и агресивността е
една от формите на нейното проявление.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.