Езотеричният аспект на поезията 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Твърдението, че словото е в основата на създадения
свят, можем да срещнем в много езотерични книги.
Изтъкнатата руска теософка Нина Павловна Рудникова
подчертава: „Човекът е забравил, че светът е сътворен от
словото и че всички негови части са въплъщение на
отделните думи. […] Съвременните […] човешки езици са
се вулгаризирали, т.е. материализирали, просто
отпечатвайки понятията за обективния свят. Човешкото
съзнание е забравило, че думите, съставляващи неговите
езици, –са формули, чието духовно произнасяне
предизвиква към действие психичната енергия, спомагаща
за тяхното въплъщаване във факти.” [14, с. 193-194]1
Звукът, словото, формата и името са тясно свързани.
„По своята онтологична природа всяко име е предметно.
[…] Да знаем истинското име на даден предмет означава да
познаваме неговата същност, да го сътворяваме в прекия и
пълен смисъл на тази дума. […] Знанието на името е не
филологически подход и не механично произнасяне на
звуци, а сливане с ритъма на индивидуалното естество,
срастване с Логоса, ограничил неговата самобитнаст в
идеалната природа. Името е форма на духа.” [17, с. 679]
Познаването на същността на предметите е давало
възможност за общуване с техните души, същности2, за
влизане в контакт с частите от духа, които се намират в
тези форми-вещи. Именно такова знание е било присъщо
на древните посветени, към които са принадлежали и
поетите. В познаването на космичните закони (=
принципи) се е съдържала тайната на владеенето на онзи
раздел от магията, който е давал възможност да се
въздейства върху света и да се променя той чрез
вибрациите на звуците и думите.
Иначе казано, по своята същност поетите били жреци-
маги, които владеели трите нива за схващане
съдържанието на думата. По този повод Едуар Шюре
пише: „Египетските жреци, според гръцките автори, са
притежавали три начина да обяснят своята мисъл. Първият
бил ясен и прост, вторият – символен и образен, а третият –
свещен и йероглифен. Една и съща дума приемала според
тяхното желание или своя обикновен смисъл, или
символичния, или трансцендентния” [18, с. 146]. Тоест
поетите са могли да творят на няколко нива и в няколко
измерения.
В националните езици са се запазили отломки от
информация, които свидетелстват за съществуването на
магична връзка между думата и предмета – резултат от
уплътняването, въплъщаването, овеществяването на
заложените в думата енергии, психични спирали. Ще дадем
няколко такива примера, които в есето от „Словото”,
първа част „Словото-сътворение”:
1) рус. и бълг. слово и условие;
2) укр. мова /език/ и умови /условия;
3) гр. logos и еднокоренните санскр. loka и лат. lex >
лат. lexica;
4) рус. речь и укр. річ, свързани с лат. res и realis;
В езиците в определена степен намира отражение
окултният принцип, че мисълта представлява главната
движеща сила. Така например, лат. moveo, movеre /движа,
задвижвам/ може да се съпостави с укр. мова /език, реч/.
Съкоренни с тях са френските лексеми mot /дума/,
motion /предложение (на събрание); резолюция/, moteur
/движеща сила, източник на енергия; двигател, мотор;
подбуждаща причина/, motif /мотив, подбуда, повод; муз.
тема, мотив; в произведения на изкуството – тема, сюжет/.
Думата може да бъде сравнена с гена в биологията. По
своята природа генът е своеобразна кристализация на
вибрациите на душата, програма за разгръщането на
нейната потенция във веществения, физически свят. Генът
е като отвора в пясъчния часовник. Той е посредник между
финия и физическия свят, проекция на духовния свят върху
материалния.
Думите, езикът на народа – това е неговият генетичен
код, върху който се изграждат манталитетът, културата,
съдбата, историята на този народ. На различните
йерархични нива (народ, свръхнарод, подраса, раса,
човечество) функцията на гена се изпълнява и от митовете
в тяхното метаисторично разбиране. Първоначалното
значение на думата мит (< старогр. mythos) е „слово,
преразказ, предание”.
Онова, което сега, благодарение на последователното
влияние на тъмните сили, се възприема от повечето хора
като нещо илюзорно1, „митично”, нереално, в
действителност представлява ключ, код за разгадаването на
много тайни на битието, мост към Духовните Светове. Та
нали митовете, както и езиците, са били дадени на
човечеството от Йерарсите на Силите на Светлината, които
ръководят еволюцията на планетата Земя. Митовете са
били предавани в устна форма чрез посветените,
непосредствено от устата на йерофанта-учител (адепт,
майстор) в ушите1 на ученика неофит.
По-пригодни за възприемане и запомняне били
митовете в стихотворна форма, която им придавали
поетите-посветени. Такава форма значително улеснявала
процеса на запаметяване на информацията и благодарение
на структурирането на стиховете чрез ритъм и рими били
свеждани до минимум (в сравнение с прозата) възможните
изкривявания на съдържанието на мита от страна на
неофитите, които все още недостатъчно дълбоко са
проумявали същността на предадените им в стихове
езотерични знания. Ярък представител на Йенския
литературен кръжок, немският романтик Новалис2 е
написал: „Поетът и жрецът били първоначално едно, и
само последващите времена ги разделили. Истинският поет
обаче оставал винаги жрец, също както и истинския жрец –
поет” [3, с. 32].

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.