Езотеричният аспект на поезията 3 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

С митовете е тясно свързан и такъв един литературен
род като епоса (< гр. epos /слово, сказание/), жанрови
разновидности на който са сагите (др.сканд. saga /разказ/),
билините, вълшебните приказки, легендите. В превод от
латински легенда е „онова, което трябва да се прочете” <
лат. lego, legеre /чета, произнасям; събирам, избирам;
оглеждам, разглеждам/. С тях са еднокоренни гр. lego
/събирам; смятам, изброявам; изразявам, говоря/, лат. lex,
legis /закон/, гр. lexis /слово, език/.
Със споменатите лексеми са етимологично свързани
също така думи като: колекция, колектив, елегантен,
лоялен, легален, рус. льгота /привилегия/, лексема,
лексика1, логос, логика, диалектика, лекция, рус.
нельзя /не бива/, полза, англ. light /светлина; лек/, англ.
legible /отчетлив/, фр. leçon /урок/, фр. lecture /четене/.
Към същата група можем да отнесем и лексемата
врач2, враг, рус. ворожить /врачувам, бая, гледам, гадая/.
Връзката между понятията слово и врач е своего рода
свидетел на епохата, когато словото е имало сакрален
характер и с думи са могли (= умеели) да лекуват или да
убиват, в зависимост от мотивите за тяхното използване.
Творчеството на истинския поет способства за
изцеляването на съзнанието и тялото чрез това, че от една
страна, майсторът на словото използва лексиката в светлия,
а не в демонизирания аспект на нейния спектър от
значения, а от друга страна, превръща думите в
многопланови цялостни образи, съживява ги и ги разполага
в последователност, която им придава висок духовен
смисъл. Тоест поетът създава от думите-образи съответна
на тази задача композиция, за което ще говорим и по-долу.
Всяка дума от почти чисто механичното съединение на
звуци в устата на обикновения наш съвременник може да
се превърне в средство за творчество в устата на
посветения, при условие че той осъзнава космичната
същност на словото, която съответства на истинското
предназначение на езика. При човек с високо развито3 ниво
на съзнанието думите получават окултна сила, стават
проводници на вдъхновения от Йерарсите на Небето. При
това силата на инспирацията (= инволтацията,
вдъхновението) е право пропорционална на нивото на
развитие на посветения. Във всяка негова дума се съдържа,
по думите на украинския писател-мистик и вестител
Николай Гогол, „бездната на пространството”.
Следва да отбележим, че пространствата на думите са в
по-голямата си част иноматериални, а техните граници се
определят от далечината на проникване на мисълта както
на посветения изобщо, така и на поета в частност. Да си
спомним например описанието от Михаил Булгаков в
романа Майстора и Маргарита на събитието, когато
Воланд, притежавайки огромен обем на съзнание и
придобити в продължение на стотици хиляди години
знания (= магична сила), организира бал с голям брой
участници в един московски апартамент. В
действителност, както можем да се досетим, балът е
осъществен не в апартамента, а в отвореното от съзнанието
на Воланд едно от измеренията на Ада, а може би и в
измерението на неговото съзнание (макар по принцип
едното да не изключва другото).
Думата в поезията – това е на първо място образът (<
рус. раз-разить), който съдържа в себе си понятието,
сгъстената мисъл-форма, или, ако си послужим с езика на
Агни Йога, проводникът на „чувствознанието” (=
интуицията), обитателят не само на нашия физически, но и
на други, по-фини слоеве-измерения, като същевременно е
и съединяващото ни с тези светове звено. От
гореспоменатата лексема образ води началото си
производната дума образование, която има предвид както
създаването на новото (на бълг. образуване), така и
ученето, формирането на твореца, неговото изграждане. А
творческият процес е невъзможен без въображението.
Ученикът започва да се учи чрез подражание (< рус.
раз-разить), което не е нищо друго, освен навлизане в
начина на действие на онзи, от когото той се учи: ср. укр.
наслідування /подражание/, а слід е „следа”. Не
притежавайки все още собствени знания и навици,
ученикът възприема техните зародиши посредством почти
механично преписване, копиране (може да се каже „чрез
маймунско подражание”), като навлиза в енергийните
потоци и измерения, в енергийното пространство на
твореца-учител.
Подобно въздействие върху неофита (начинаещия)
може да има и разказът1, и стихотворението, въвеждащо в
неговото съзнание нови знания, прозрения2. Неофитът
започва, както се казва, да съобразява, да работи с
образите, придобива творчески качества, които не са
възможни без мислене, без работа с думите и понятията.
В светлината на казаното си спомняме за думите на
Иисуса Христа: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се
отмери”. Тези думи могат да бъдат обяснени в две посоки.
От една страна с това, че работейки с думи, понятия и
образи с определен характер, човек влиза във
взаимодействие с егрегора, с който те са свързани, а това
означава, че започва постепенно да се свързва с него чрез
множеството канали, сродява се с него, става едно цяло с
него.
От друга страна, човек, като съобразява, се занимава в
буквалния смисъл на думата със самообразование, тоест
чрез думите-образи започва от, така да се каже, себе си
стария, да създава, да извайва, да „образова/образува” себе
си новия.
Първата посока можем условно да наречем външна, а
втората – вътрешна. Това напомня работата по
трансформирането на човека в източните бойни изкуства,
където човек може да започне да практикува чрез външния
или вътрешния стил. Но рано или късно вътрешното и
външното се изпълват едно друго и се сливат в единно
цяло.
В религията тези две направления също присъстват.
Към духовната работа „по външната страна” можем да
отнесем молитвата, обръщането на човека към Бога навън,
разговора с Него. А за вътрешен път можем да смятаме
медитацията, концентрацията вътре в себе си, опита на
човека да съедини съзнанието си с Божията искра,
намираща се в самия него.
Връщайки се към работата с образите, ще отбележим,
че понякога тази работа може да протича неосъзнато и
неправилно, като довежда до състояние, което в
украинския език се обозначава с лексемата обрàза /обида/.
Обида не е нищо друго, освен човек да прави на самия себе
си своеобразна магия: има се предвид, че човекът, който се
е обидил, сам се е открил пред тъмните сили за разрушение
чрез някакъв „неподходящ” образ, позволил им е да го
ударят.
Естествено, вечните агресори няма да пропуснат такъв
момент, та нали те се хранят от страданията на другите
души, паразитират върху онези, които са успели да
завземат, които са се откъснали от Йерархията на
Светлината или, казано другояче, са се отдалечили от Бога.
За определена връзка на образа с действието говори и
сходството на фр. image /образ, въображение;
изображение, рисунка; икона/ с фр. mage /маг, влъхва/.
Важно е също, че стихотворението притежава по-
голяма от прозата магична сила, доколкото в него има,
освен всички свойствени на езика окултни качества, и едно
допълнително, присъщо на стихосложението, измерение.
То се образува за сметка на подредените по определен
начин думи, на тяхната своеобразна координираност (<
лат. ordo /ред/) и подреденост с рими и значително по-ясно
изразен, отколкото в прозата, ритъм. Към реда сочи и
самото име стихотворение, което произлиза от гр.
stichos /ред, порядък/.
Стихотворението може условно да бъде сравнено с
колона войници, където ролята на воините се изпълнява от
думите. Нека си спомним, че за хора, които се движат в
колона, е опасно да преминават по мост в маршова стъпка,
тъй като сумарната енергия при едновременно преместване
на нозете предизвиква явлението резонанс. А резонансът
многократно увеличава силата на удара в сравнение със
случая, когато същото количество хора вървят не в
синхрон.
Ще отбележим, че за задаване на ритъм са създавани
така наречените работни песни, които са съпровождали
определени трудови процеси с повтарящ се ритъм.
Аналогична роля изпълняват своеобразните възгласи,
използвани в единоборствата на някои народи: те
съпровождат изпълняването на отделни бойни елементи
или ката (комплекс от упражнения). Ритъмът притежава
голяма, магична сила, защото на всичко в Космоса е
присъщ свой, индивидуален ритъм1. Неизброимото
множество ритми образува почти безкрайна йерархия,
която може да бъде представена във вид на възходяща
редица от октави. На ритъма е подвластно всичко
съществуващо, а по-точно – всичко живо във Вселената.
Ритъмът е основа на живота, дихание на Космоса.
Ще повторим, че само щателно подбраните и
разположени по определен начин, подредените и
съгласувани в единен ритъм думи в стихотворенията
образуват по-силен енергиен поток, отколкото в прозата.
Именно повишената енергетика на стихотворението се
използва като защита на съзнанието от нападения: плътно
„поставените” думи на фино ниво образуват енергиен
поток, който като с щит (> защита) брани съзнанието от
агресия.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.