Буден (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

На Олга Неделчева

Българската дума буден има значения „бодърстващ,
безсънен; бдителен, усърден, внимателен; умен,
интелигентен; напредничав, съзнателен” и е съкоренна на
думите будя и будка.
От същия корен, както буден, са и думите бдя,
наблюдавам, рус. блюсти, др.рус. набдети /грижа се,
безпокоя се/, др.рус. блюсти се /пазя се, предпазвам се/, гр.
peuthomai /узнавам, възприемам; бодърствам,
наблюдавам/, др.инд. bodhati /забелязвам, пробуждам се/.
Основният акцент в повечето от споменатите по-горе
еднокоренни думи и техните значения е това, че
съзнанието не спи, а бди, намира се в бодро състояние:
отличи (в състояние на сън) с добър ум, адекватна реакция
на събитията и напредничави идеи.
Може би е важно да се подчертае, че духовната
дейност е немислима без състоянието на бдящо съзнание, а
монасите1 се стараят максимално да ограничат даже
физическия си сън, за да може по-продължително време
съзнанието им да бъде в състояние на бдение. Те, както и
представителите на някои окултни школи, усвояват
методики, спомагащи за постигането на състояние на
будност и острота за възприемане и в сънно състояние, по
време на пребиваването на съзнанието в астрала, когато по-
голямата част от хората заспиват в буквален смисъл,
изключвайки себе си от каквато и да е духовна работа. Така
тези безгрижно спящи хора са подобни, както казва
Сенека, на кораби, които винаги плават според вятъра и
затова не успяват да се насочат към нито едно от
пристанищата.
Както най-напредналата на фронта армия трябва да има
надежден тил, който задължително е необходимо да бъде
добре охраняван, така и напредналото съзнание трябва не
само да усвоява нови физически и ментални пространства,
но и да бди, да бъде на стража, за да опази всичко, което е
много важно. При това ни се ще да отбележим два нюанса.
Първият нюанс е това, че за съхраняването на
наличностите охраната трябва да бъде внимателна,
осторожна (да бъде на страж), но да не се страхува. Този,
които бодърствува, охранява, опазва жизнено
необходимото, принципно се отличава от онзи, които се
бои: първият владее себе си и ситуацията, адекватно
отговаряйки на всички опасности, а вторият не може да
реагира по съответен начин и, както се смята в източните
методи за единоборство, вече наполовина е загубил1. А
духовният път е същата онази война, духовна бран между
доброто и злото, където човек трябва да бъде в постоянно
будно напрежение, защото дори най-кратковременното
отпускане може веднага да бъде използвано от врага и след
това да отвоюваш загубеното ще бъде за тебе една съвсем
нелека задача.
Вторият нюанс отчасти наподобява първия: за
резултатно съхраняване на наличностите и за придобиване
на новото човек трябва да бъде бодър, да бъде пълен с
енергия2, което се постига посредством правилното
разпределяне на силите, с които разполага за определеното
време. А такива сили, трябва да признаем, Небето винаги
ни дава в достатъчно количество и дори малко в резерв.
Друго нещо е, че ние ги пръскаме и пилеем напразно за
всякакви удоволствия, а след това за най-главното може и
да не ни стигнат.
Явно истина е, че ръководещите нашата еволюция
Йерарси предварително ни осигуряват необходимата
енергия, защото за това косвено говори и фактът, че от
същия корен, като буден, са рус. блюсти, както и бодър (<
бодърстващ), снабдявам3, а лексемите буден и будя са в
голяма степен подобни на буен, буря-бушувам и
избухване, т.е. на всичко, за което е необходима много
голяма енергия.
Задачата и работата на нашето съзнание се състои в
правилното направляване и контролиране на тази енергия и
във възможно най-ефективното й използване. Може би
затова думите предварително, укр. вартий /достоен,
заслужаващ внимание/, укр. вартувати /пазя, охранявам,
опазвам; карауля, дежуря/, нем. warten /чакам, дочаквам;
грижа се, наглеждам/ и бълг. вардя са подобни една на
друга и като че ли отразяват различни аспекти на казаното
по-горе.
Напълно е възможно в древни времена с думата будя
да са били свързани и думите, които в др.рус. език са
имали формата буи /дързък, смел, страстен; върл,
необуздан, неистов; глупав, лишен от разум/ и буиныи
/храбър, смел/1, – като и в двете др.рус. думи може да се
съзре смисълът на своеобразна енергичност, готовност за
действие, който е вложен и в будя, и в съкоренното му
прилагателно бодър2. А руските думи обуять и буйный,
също съкоренни на лексемите буден и бодър, са придобили
отрицателен смисъл и говорят, меко казано, за ненормално
използване на своята и чуждата психоенергия, когато
човек, бидейки „прекомерно бодър” и активен, излишно,
така да се каже, отдава силите си на нечисти духове-
същности.
Известният украински филолог Александър
Афанасьевич Потебня е свързвал лексемата буй с индоевр.
bhu- /раста, ставам силен/. И други филолози намират
обща основа в лексемите буйный /буен/, бушевать
/бушувам; буйствам/, бухнуть /да бухна, да гръмна; да
хвърля с шум/, разбухать /набъбвам, издувам се;
увеличавам се прекомерно/ и быстрый /бърз; пъргав,
сръчен, подвижен/. С тях са сродни и други лексеми, в
чието смислово съдържание е включено понятието
энергонаполненность /напълване, зареждане с енергия/,
като бурлить /буча, шумя, клокоча, кипя/, бурло /крескало,
врескало, разг. кресльо, пискало, врекало, пискун/1 и норв.
bura /рева/.
Вероятно можем да кажем, че в тази група думи
присъства явлението енантиосемия, което нерядко се
наблюдава при старинни думи, чиито корени се губят
далече в древни времена. Енантиосемията е полярно
разделяне на значенията в производните лексеми,
произхождащи от едно и също понятие или от една и съща
дума. Например смисълът на лексемите буден, бодър,
наблюдавам и рус. блюсти подсказва, че човекът
контролира своята енергия, а семантиката на съкоренните
им лексеми обуять /да обзема, да обхвана, да завладея; да
обезумея, да полудея, да се побъркам/ и буря ни насочва
към противоположното: наличието на опасност енергията
да излезе извън нашия контрол или пък самия негативен
характер на нейното действие.
Думата буря по същество е индоевропейска: ср.
еднокоренната с нея лат. дума furo /беснея, вилнея,
буйствам/ > furor, -is, furia, -ae /бяс, ярост, изстъпление/,
др.инд. bhurati /движа се бързо/. Фуриите са древноримски
аналог на трите древногръцки богини еринии Алекто,
Мегера и Тизифонна – богините на възмездието и
отмъщението, които наказват човека за извършените от
него грехове. Според митологията, видът на ериниите е
отвратителен: старици с развети змии вместо коси и със
запалени факли в ръцете. Образът на ериниите е преминал
пътя от хтоничните2 божества, охраняващи правата н
мъртвите, до силите, които устройват и организират
космичния ред, пазителките на правдата, за които
Хераклит казва, че без тяхната воля даже „слънцето не ще
наруши своята мяра”.
Както изглежда, с лексемата буря са свързани и някои
– подобни на нея по форма – английски думи, в чиито
значения можем да съзрем наличието на енергия и на
свързаната с нея сила: burn /горя, изгарям; паря; пламтя;
подпалвам, разпалвам, разгарям/, burst /взрив, експлозия;
внезапен пристъп, избухливост, гневливост/, burden
/товар, бреме, тежест; бреме, потисничество, гнет; както и
товаря, претоварвам; обременявам/.
По същество тежестта може да се разглежда като една
от разновидностите на силата – гравитацията. Навярно от
същото гнездо е и думата burden /тема, основна мисъл,
лайтмотив, същина; припев, рефрен, хор; припяване,
поддържащ тон. В действителност основната мисъл или
живецът носи преобладаващата енергия, която се отразява
и в припева или лайтмотива. Така се предава главната тема
или идея, определяща интонацията на цялото
произведение.
Руската дума обуять /да обзема, да завладея, да
обхвана – чувство/ е съпоставима с бойкий /пъргав,
стремителен, смел/1, бояться /страхувам се, опасявам се,
боя се/2, както и с др.рус. бои /страх, ужас/, др.инд. bhayate
/боя се/, лит. bajus /страшен/, лит. baisus /ужасен,
отвратителен/, лат. foedus /гаден, мръсен, отвратителен;
позорен/, латв. biedet /плаша/, рус. бешеный /бесен, т.е
болен от бяс; сприхав, необуздан, бесен, лют, серт/ и бес
/бяс, дявол, зъл дух, нечиста сила/.
Възможно е с тях етимологично да са свързани и
лексемите беда1 и бедност2. Лексемата беда в др.рус език е
имала значението на „насилие, принуждение”, а бедный –
съответно „свиреп, жесток, хищен, кръвожаден; върл,
лют”3.
В заключение ще споделим предположението, че е
напълно възможно лексемата будя някога, в древността, да
е била съкоренна с руската дума будущее /бъдеще/, което
много зависи от нашите действия „в мига”4, в настоящето.
Неслучайно лексемата будя е съкоренна с др.инд.
bodhayati /будя, уча/, а също и с названието на висшия
духовен сан на човека Будда, който в превод от санскрит
означава „Пробуден, Просветлен”, т.е. постигнал висшата
Истина, изпълнен с Божията сила-светлина и живеещ със
своето съзнание във Вечността, където миналото,
настоящето и бъдещето се сливат в едно.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.