Бруталност (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Думата бруталност има значение на „грубост,
жестокост, насилие” и е съкоренна с думата бруто (от итал.
– „общо тегло”), с френ. brutal /груб/ – от brute /животно,
скот, звяр; прен. недодялан човек, грубиян/, нем. Brutalitаt
/жестокост, безжалостност, безпощадност; зверство;
спорт. грубост, бруталност/ и с укр. брутальнiсть /груб,
дързък, нагъл; непристоен, неприличен по съдържание/.
Съгласно основните положения на духовното учение
Агни Йога, от грубостта до предателството има само една
крачка. Грубостта е неразвитост, неизтънченост на
съзнанието на човек, който мисли само за себе си, без да се
съобразява с другите хора, стремейки се да постигне
всичко с минимална загуба на енергия: да отдава по
възможност най-малко и да взема колкото се може повече
и повече. Но подобна жизнена позиция не е нищо друго,
освен самоизмама, защото грубиянът руши и своя
вътрешен микрокосмос, и обкръжаващия го макрокосмос1.
Както думата бруто подсказва за „нечиста” (заедно с
опаковката) материя, маса, така думата грубост говори за
окаляност, замърсеност на съзнанието – човекът не се
замисля за това, че „който сее вятър, жъне буря”2.
Интересно е, че укр. грубий има и значение „дебел,
тлъст” (явно първоначално „лошо обработен”), а бълг.
дебелак означава: „дебел човек; грубиян, невежа”, както и
„дебелоочие”, значи „наглост, безсрамие”.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.