Важа (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

На Елена Попова

Думата важа има значение „в сила съм; имам значение,
стойност; действителен съм” и е съкоренна на думата
важност, на укр. вага /тегло, тежест; значение/.
Започвайки малко отдалече, ще кажем, че в природата
всяка система е многофункционална и се отличава от
останалите системи по количеството функции и по тяхното
естество и характер. При това в определени условия
доминира някоя от тези функции. С други думи казано, при
някакво конкретно условие на преден план излиза една от
функциите, а всички останали се подреждат йерархически
по степен на своята значимост спрямо определеното
условие.
При смяната на това условие с ново, на първо място
излиза друга функция, която при предишното условие би
могла да е не на второ, а например на дванайсето място.
Всички останали функции отново се подреждат по
определен начин – по степен на своята значимост, но вече в
зависимост от новото условие. При това пак отново
йерархичният ред ще бъде съвсем не такъв, както преди:
функцията, която е била на първо място, сега може да се
окаже на девето или на някое друго, а втората например –
на четиринайсето, третата – на осмо, и т.н. А при поредната
промяна на условието първа става съвършено
малозначителна функция, която преди това може би е била
двайсет- или трийсет и някоя.
Мъдростта, натрупваща се с опита, е способността да
определяме по степен на важност едно или друго нещо при
съответното условие и правилно да превключваме
вниманието си. Постепенно, преминавайки през най-
разнообразни обстоятелства и условия, наблюдателният
човек запомня кога какво е важно и държи в центъра на
вниманието си при конкретните обстоятелства онази
функция, която е най-съществена. Останалите функции се
намират в полето на периферното му зрение и се
възприемат като фон, на който изпъква главната в
конкретното условие функция. Но щом като някоя друга
промени естеството на работата си, променя се окраската
на фона, а това означава, че се променя и самото условие,
затова променилата се функция незабавно се оказва в
центъра на вниманието му.
А при попадането в съвършено нови условия
мъдростта и нейната сестра интуицията ни помагат по-
бързо на отделим най-важното и да изградим нова
йерархия в значимостта на функциите. С езика на поезията
и езотериката ще кажем, че всяка дума, слово1 създава свои
условия, и мъдрият човек знае как да си служи със
съответните думи и си има определен алгоритъм на
действие при сблъскването с нови за него думи-условия-
същности.
Сега нека се върнем към горепосочената група от думи.
Това, което сега е важно, то и има сила, тежест2 – и
обратно. Укр. вага по смисъл е адекватно на бълг. дума
тежест, а на нея пък е съкоренен глаголът разтеглям,
чието преносно значение е „говоря бавно”, сякаш придавам
значение на казаното, привличам към него вниманието и
правя така, че човекът, който ме слуша, да може да
обмисли добре това, което му казвам.
Към посочените думи ще добавим и укр. увага
/внимание/, розважливий /внимателен, обмислен,
разсъдлив/, нем. wаgen /претеглям; премислям,
преценявам/. А като своеборазен антоним може да се смята
укр. дума зневага /презрение/ – това, на което съзнанието
основателно не обръща внимание и не придава значение.
Същевременно ще уточним, че вниманието ни помага
да разсъждаваме още и затова, че ние можем да мислим
само поради наличието на памет, а паметта на съзнанието3
е това, на което сме обърнали внимание, т.е. което сме
фиксирали в съзнанието си, което сме „взели” от
обкръжаващата ни действителност или което сме отделили
от ставащото в самите нас. Неслучайно в основата н
думата внимание лежи ст.слав. имати /вземам/.
Вниманието може да бъде сравнено с прожектор, събиращ
лъчите в един сноп, или с леща, фокусираща психическата
енергия на съзнанието към това, което за него изглежда
важно.
От същия корен ваг- / важ- е и укр. дума повага
/уважение, почит, почитание/. В определена степен
уважението се определя от това, което изглежда значимо за
човека, изпитващ уважение: постижения в определена
област на дейност, жизнен опит, природни данни1, които,
впрочем, до голяма степен са резултат от работата на
душата в предходните инкарнации. И по някакъв начин
към това тълкуване се доближават рус. думи
отваживаться /дръзвам, решавам се, осмелявам се/ и
отвага /смелост, храброст, безстрашие/, отважный /смел,
храбър, безстрашен/ и нем. дума wagen /дръзвам,
осмелявам се, рискувам/, с което ни се подсказва за
работата на душата за преодоляване на собствените
граници, за стремежа й да се разшири, рискувайки в
усвояването на новото, което вече е станало важно и
съществено в дадена ситуация.
Противоположна по семантика на думата важа е укр.
розважати /развличам; занимавам; размишлявам/, ако
вземем под внимание основното й значение „развличам”:
човек не натрупва, а обратно, пилее своя духовен капитал.
За подобен резултат намеква и рус. развлекать /разсейвам,
забавлявам/: ако човек се развлича с такива развлечения,
които целят само да „убият времето” в буквален смисъл,
той бива повличан в разни посоки и разкъсван от
същности, които стоят зад различните подобни
развлечения и му предлагат да се „поразвлече за своя
сметка”. Нали удоволствията, изпитвани при такива
развлечения от човека, се обезпечават от тези същности с
това, че те използват психическата му енергия, изпомпват
го, като при това не му разкриват до определен момент,
каква точно разплата го очаква след това.
Всеки фактор е важен по своему и в своето време и
нищо не бива да се пренебрегва: даже това, което сега
само, в този миг, има своята значимост в живота на
Космоса. Но може би главният критерий при преценката ни
за степента на важност на един или друг фактор е
Вечността. Именно този човек, който мери всичко с тази
мяра, ще стане жител на Небето, пълноценен гражданин на
Вселената)!

Украйна, гр. Переяслав-Хмелницки, 2003 година
Превод от руски – Невяна Керемедчиева

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.