Редът и мирозданието 1 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Върховният Творец e извайвал Вселената така, както
скулпторът извайва своята статуя. Думата вая, извайвам
има един корен с глагола вия /рус. вить/ [17]. В основата
на всички форми и процеси, присъстващи в Мирозданието,
са положени навивките (рус. витки) на спиралите. Всяка
навивка се състои от части, намиращи се в определена
последователност и образуващи един ред1.По такъв начин
спиралата и редът са тясно свързани помежду си.
Например, зодиакалният кръг е образуван от ред от 13
съзвездия. Всеки годишен ред преминава в следващ ред от
същите 13 съзвездия на годината, който замества
предходния. Редовете са едновременно и кръгове, сменящи
се последователно един друг и образуващи спирала.
Животът на организма започва от една клетка (както
кокошето яйце е една голяма клетка), която в процеса на
редица деления образува възрастен организъм с огромен
брой йерархично подредени клетки. Изначално в
яйцеклетката е заложена програмата на редица
последователно възникващи и развиващи се органи, които
сформират организма. Той, на свой ред, е съставна част от
по-сложна структура-организация, също така влизаща в
състава на още по-сложна структура, и т. н.
В крайна сметка Абсолютът се затваря в атома и
обратното. Атом – молекула – органела – клетка – орган –
организъм – организация – народ – човечество – планета –
звездна система – галактика – Вселена … Този ред е най-
опростената схема на космичната йерархия, проявяваща се
в материален план, в която всяко стъпало е тясно свързано
с всички останали: нито едно стъпало не може да
съществува без всички останали. Можем да направим
аналогия с едно стълбище, където всяко стъпало държи
всички останали – ако премахнем което и да било стъпало,
то цялото стълбище ще се срути.
Всяко следващо стъпало (ниво на организация на
живота) е сходно с предишното и едновременно
принципно се отличава от него. Да вземем за пример
принципа на холизма, при който цялото не е механичен
сбор от частите, а най-често е нещо повече, притежаващо
принципно нови качества: капка морска вода и цялото
море; отделно взет орган и целият организъм; един човек и
цялото човечество; човечеството и животът на планетата…
Ако приемем условно енергийния потенциал на един
човек за единица мярка, то можем да наблюдаваме
интересна аритметика: в езотериката, и в частност в Агни
йога, се казва, че в сакралния смисъл едно плюс едно най-
често е равно не на две, а на някакво друго число. То може
да бъде по-голямо от числото „две“, ако между тези две
единици-съзнания съществуват хармонични отношения, и
по-малко от „две“, ако отношенията са антагонистични и те
взаимно се потискат. Розенкройцерът Нина Рудникова
твърди: „Колективното действие е винаги по-силно от
единичното, ако е налице единение и еднаква настроеност
на съзнанията. Контурите на мисълта, очертани от едно
съзнание, са четири пъти по-слаби от същата мисъл,
очертана от две съзнания. Астралните клишета на мисъл,
създадена от три съзнания, вече многократно превъзхождат
с яснотата си и силата си работата на две съзнания. Същото
може да се каже и за създаваните вихри от психичните
енергии“. [13, с. 219]
С други думи, при истинско общуване1 на двама души
с приблизително еднакво ниво на развитие, намиращи се на
една плоскост на съзнанието, всеки от общуващите се
издига на значително по-високо ниво, а двамата заедно
изпълняват работата, която за същото време биха
изпълнили2 повече хора, ако работят поотделно. Ученият
от времето на Царска Русия Фадей Францевич Зелински е
написал: „Няколко човека заедно, при еднаква загуба на
време и труд, могат да свършат по-голям обем физическа
работа, отколкото ако всеки работи поотделно.“ [8, с. 339]
Да си спомним думите на Иисус Христос: „Защото,
гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз
посред тях.“ [Мат. 18:20] Истинското общуване е единение,
трансформиране на отделните3 части в едно цяло, тяхното
сливане. С прибавянето на всеки нов участник
резултатността на общуването4 може да нарасне
значително в сравнение с предшестващото количество
участници, дотогава, докато броят им не стане 12. „Най-
силната верига се състои от дванадесет човека,
принадлежащи към различни зодиакални съзвездия и
хармонично съответстващи си един на друг.
Психологическата работа на една такава верига може
да промени историческото развитие на цял народ. По-
нататъшното увеличаване на веригата е нежелателно, но е
желателно всеки член да създаде нова, второстепенна,
подчинена верига. Така веригата, състояща се от
дванадесет души, винаги има свой ръководител,
тринадесети, който определя нейната работа. По-слаби
(броят на включените съзнания трябва да бъде четен, в
противен случай няма да има равновесие), но също така
добри са веригите от трима, петима, седмина, деветима
човека плюс инициативен елемент, който прави цялата
верига динамична.“ [13, с. 219]
На базата на това можем да кажем, че числото 12
притежава направо магически свойства и неслучайно се
ползва с особена почит у много народи и в самата природа.
Да си припомним, че има 12 двойки ребра, 12 двойки
черепно-мозъчни нерви, 12 двойки часове в денонощието,
12 месеца в годината, 12 зодиакални знака1, 12-годишен
източен хороскоп, 12 полутона в октавата, 12 израилеви
колена, 12 положения на ръцете на архатите, оставени от
Буда на монасите от Шаолин, поставили началото на
китайските бойни изкуства. Кратен на 12 е броят на
минутите в един час (60:12) и броят на богородените
монади, участващи активно в еволюцията на човечеството
(144.000:12).

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.