Развитие на индивидуалното съзнание (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Сега е време отново да се върнем към индивидуалното
съзнание, за което се отнасяше и всичко, което казах
досега. Когато съзнанието възприема и запомня /на руски
осваивает – започва да усвоява/ някаква област от
пространството, собствената му природа го тласка и
подтиква към по-нататъшен растеж и развитие. Нека си
представим съзнанието като самоосъзнаващ се център с
множество издънки от него – отделните знания. Именно
този център е нашият истински Аз, който има изход в
индивидуалната ни монада, а чрез нея е свързан с
Абсолюта.
Идва мигът, когато при конкретното въплъщение този
център на самосъзнанието се включва. Човекът започва да
разбира какво е самият той, какво е и съществуващото
извън него. Всяко от получаваните от този човек знания
обхваща някаква област от пространството и се свързва с
центъра чрез ментално-енергийна нишка.
Колкото повече и по-интензивно работи съзнанието,
толкова повече от центъра му се излъчват такива нишки,
толкова повече мостчета се образуват от него към другите
съзнания, съставляващи Вселената. И при това постоянно
се обезпечава връзка между центъра и която и да е от тези
области. Свързващите нишки се намират, така да се каже, в
режим на очакване. Тъй като сàмо центърът ще се
поинтересува от онази област в пространството, с която са
свързани те, веднага пропускат необходимата енерго-
информация да мине през тях.
За да стане по-разбираемо това, което току-що казах,
ще приведа пример. Нормалният човек осъзнава себе си
като съществуващ независимо от тялото, а тялото само
временно приютява неговия истински Аз. Този Аз, който в
определен смисъл съществува сам по себе си, осъзнава, че
собственото му име е еди-кое си, фамилното му име е еди-
кое си, националността му е тази и тази, полът е мъж или
жена, социалното му положение е такова и такова, има
съответно гражданство, професия и т.н.
Човекът не може да мисли за всичко това
едновременно. Но все пак той трябва и да осъзнава всичко
това наведнъж, и да го държи в своето полезрение. В който
и да е миг неговото съзнание е готово да „извади на
повърхността” всякаква информация за себе си. Съвсем
същото може да се каже и за базата данни на това съзнание
за окръжаващия го свят.
Сега нека си представим, че това съзнание, заемащо
определен обем от пространството, по време на своята
житейска дейност е видяло или се е сблъскало с нещо ново
за него, което е извън пределите на усвоеното преди това, с
нещо, което предизвиква в него интерес, но със своя обем
го превишава по обем, тъй като е по-голямо от него.
Естествено, това ново нещо за съответното съзнание е
сложно и непонятно. Подобно на слепец, това съзнание в
началото трябва да го опипа със своите рецептори. А в
основата на това понятие се намира латинската дума
capio /вземам, приемам, получавам, привличам/: сравнете с
думата внимание, в чиято основа режи глаголът имати със
същото значение, както и capio.
След като е опознало привлеклия вниманието му обект
отвън, съзнанието си е съставило представа за неговата
форма и трябва да опознае същността му. А за това е
необходим процес подобен по същество на нашия начин на
хранене. Например ние не можем наведнъж да сдъвчем
цялото парче хляб или някаква друга храна. Какво правим?
От голямото парче отчупваме малко, такъв залък, който
можем лесно да поставим в устата си и да го сдъвчем и
глътнем. След това отчупваме следващия залък и правим
същото. Повтаряме това дотогава, докато не се справим с
цялото сравнително голямо количество храна.
По аналогичен начин постъпва и нашето съзнание. То
разбива обекта, който трябва да опознае, на отделни части,
съизмерими за него с понятието прости, и последователно,
една по една, започва да ги изследва. При опознаването на
всяка една от тези отделни части нашето съзнание се
разширява до известен обем, съответстващ на обема на
познаваемата част. С всяка следваща част съзнанието става
все по-голямо и по-голямо по обем. След като изследва и
последната част, то може вече да вмести в себе си
наведнъж всички части на цялото, тоест онзи обект, който
го е заинтересувал и сега трябва да бъде възстановен като
нещо цяло.
И тука започват мъченията за „проумяване, разбиране
чрез прозрение” на първоначалната композиция, за
възстановяване на правилното съчетаване на нейните части
помежду им. Когато това съзнание прозре тази
първоначална композиция, тогава, условно казано тя, като
единно цяло, преминава в разреда на простите неща. И по-
нататък вече съзнанието я пази като единица информация,
която при нужда винаги може да разложи на съставните й
части и ако е необходимо, да използва която и да е от тях
или да ги представи в цялост.
Сега нека направим лингвистично отстъпление, за да
покажем как описаният процес се отразява в езика. Най-
напред ще отбележим, че самото понятие сложен вече ни
посочва, че то е съставено1 от някакви части. Ние наричаме
сложно само онова, което все още не сме разбрали,
схванали и изследвали в достатъчна степен.
Наименованието на самия процес изследване ни
показва, че ние вървим по нечии следи, тоест че трябва да
разберем нещо, което е създадено преди това от някого. От
същото етимологично гнездо е българската лексема
следвам /уча във висше учебно заведение/ и лексемите с
общ корен и в руския, и в българския език: следить
/наблюдавам, следя/, следствие /опит да се възстанови
цялостната картина/, последствие /окончателен, краен
резултат от някакъв процес, последица/, наследство
/наследяване, наследство/2.
Ако полагаме усилия да извършим някаква работа,
възможно е да наречем последицата от този процес и
достижение /постижение/, което е етимологично сродно на
българските лексеми стига, постижение, стяг /пряпорец,
знаме/. Сродни на тях са и думите: бълг. обсег, рус.
диалектна дума сяг /на разстояние една крачка/, укр.
стежка /пътечка/.
Сродни на тях са и следните думи: рус. шаг /крачка/,
укр. обсяг /обем/, досягнути /да стигна, да достигна/ и
осягнути /да постигна; да обхвана с ума и зрението си/.
Руският израз „постичь какую-то проблему” означава „да
разбера, да обхвана съответния проблем с рецепторите на
съзнанието си както външно, така и вътрешно, да го
разнищя докрай”.
В истинския смисъл да се постигне целта означава
пътят да се премине последователно – поетапно или крачка
по крачка, за да се реализира тази цел и да затворим в кръг
началото и края, независимо от това, дали става въпрос за
материални, или за ментални, умозрителни, духовни неща.
Не е случайност връзката между думите ум и умея.
Възможно е също така някакво етимологично родство
от много стари времена да се крие и в тяхната близост с
лексемите дума и думать /мисля/. А затварянето в кръг се
изразява в езиците и чрез това, че в известен смисъл като
синоними се явяват понятията кръгъл, цял и пълен.
Затова именно, да се постигне, да се изпълни нещо е като
да се напълни неговата форма в наличния обем с нужното
количество от определено вещество и труд.
Когато обемът е изпълнен, затворената в него идея
започва своя процес на жизнена дейност. Сравнете думите
от общото етимологично гнездо начало, край /на руски
конец1/, укр. досконалий /съвършен/, переконання
/убеждения/ и закон, производни с основата конь, която
означава „предел, начало, край, граница”. Законът може да
действа само тогава, когато неговото тяло-форма се
изпълни с всичко необходимо от неговия създател.
По своята семантика, по смисловото си поле, до голяма
степен са родствени на дадените по-горе групи от думи,
към които спадат стига и следвам, също и лексемите
стадий1, степен, стъпало, постъпка, простъпка,
престъпление2 градус /степен или мярка за нещо/3 и
свързаната с нея лексема ингредиент /влизащ в състава/.
Всяка от тези лексеми също в известна степен отразява
етапите на пътя. Така например лексемата постъпка,
свързана със стъпвам, подсказва някакво действие, което
може да стане начало на нов път. За това свидетелства
йерархичната последователност в израза: „Ако посееш
постъпка, ще пожънеш навик, ако посееш навик, ще
пожънеш характер, ако посееш характер, ще пожънеш
съдба”.
Който е недоволен от съдбата си, трябва да потърси
причината за своето положение в миналото си. Кармичният
закон отбелязва, фиксира, не само всяко наше действие, но
отчита дори нашите мисли, както и мотивите за всяка наша
постъпка. Друг въпрос е, че ние не винаги отчитаме
значението на една или друга своя постъпка, а когато тя се
вкорени в съдбата ни, нейното проявление може да бъде за
нас абсолютно неочаквано.
Лексемата съдба има синоними като руските думи
удел /участ/4 и доля със същото значение. И за да можем да
променим съдбата си, не трябва да се заемаме изведнъж с
цялата си съдба. Трябва да започнем с най-малкото: да
направим първата постъпка-крачка към онази съдба5, която
бихме желали да имаме, а след това – и втората, третата и
т.н., докато те не се закрепят в навик. За това косвено
говори и думата преодолявам (имаме пред вид
трудностите). Да преодоляваме означава да се
придвижваме напред, като разделяме пътя си на доли
/участъци/ и като се заемем с всяко от препятствията по ред
и с всяко изпитание изцяло, „да стигнем до неговия
предел”1.
Сега ще кажем няколко думи за споменатите по-горе
лексеми простой /прост/ и прозревать /проглеждам,
проумявам/.
Простой и просто имат основа сто-, същата, която е в
думите стоять /стоя/ и е свързана с немските verstehen
/разбирам/ и stehen /стоя/. Тоест, да се разбере нещо, това е
„да стъпиш на крака” в духовното разбиране на съответния
въпрос. И колкото да не изглежда удивително на пръв
поглед, думата просто стои редом с лексемата да простя и
в етимологичен, и в езотеричен смисъл.
За да простиш нещо, трябва най-напред да го разбереш.
А най-често е невъзможно да направим това, ако сами не
сме извървели пътя от греха, до който ни е довела
определена наша простъпка, до разплатата за него, до
осъзнаването на това, в какво именно не сме били прави и
справедливи, и до поправянето на последиците.
Грехът в буквален смисъл е „грешка”, неправилно
действие, което може да възникне от прибързаност или
поради недостатъчни знания за себе си, за своята природа и
за природата на окръжаващия ни свят. В крайна сметка
грешката довежда до загуба на целостта, до някакъв
недостатък или недъг, до духовна, а по-късно и до
физическа инвалидност.
Нека си припомним по този повод, че руските думи
оплошность /непредпазливост, немарливост/ и плохой
/лош/ водят началото си от оплохъ със значение на
„грешка”. А немската дума Fehler1 е сродна на думите
Fehlen /отсъствие/ и fehlen /липсвам, недостигам;
отсъствам; високопарно греша; провинявам се,
съгрешавам/.
Когато сами сме изминали някакъв определен път от
алфа до омега, ние сме узнали от личен опит какви
последици може да има дадена постъпка. Ние сме способни
изведнъж да прозрем всички основни етапи, очакващи
стъпилия на подобен път човек, и да го предупредим за
очакващите го опасности, а дори да му подскажем как да се
измъкне от ситуацията, ако не обърне никакво внимание на
нашите думи или в случай, че смисълът им стане
разбираем за него едва след като започне да жъне първите
плодове от своя грях.
В украинския език има и синоним на глагола да
простя, който звучи като пробачити и е производен от
лексемата бачити, която означава „да видя”. А руският
глагол видеть /виждам, гледам/, както навярно читателят
знае, има обща основа с думата ведать /зная, познавам,
умея, чувствам, усещам/. Процесът на познанието2 в много
езици е свързан със светлината. Нека си припомним
поговорката „Учението е светлина, а не-учението –
тъмнина”. Вероятно не случайно лексемата свет /светлина/
е тъй подобна на основата вет-, която се среща в думите
привет, приветливый, а при редуване на гласна и
съгласна дава ведать, вежливый, невежда /невежа/.
Мимоходом ще ви кажа и един интересен израз на
руски: отведай моей пищи, който има не само значението
„опитай храната ми, похапни си от нея”, а и „опознай я”.
Нека си спомним какво казахме за връзката на рус. думи
кушать /храненето/ и кусок /залъка / с процеса на
разделянето на цялото на части, за да получим познание.
Не е случайна и връзката между кусать /хапя/ и вкус –
качеството, характерно за онези съзнания, които вече
притежават някакви знания1.
Процесът на прозрението /рус. прозревание/ на
съзнанието по даден въпрос е аналогичен на процеса
созревание /съзряване, узряване при растенията/. По
същество що е това созреть /да узрея/? – То означава да се
събере нужното количество енергия, получавана от
растението чрез светлината. Когато казваме, че все още не
сме съзрели за решаването на даден въпрос, с това ние
признаваме, че не сме набрали необходимото количество
опит (знания) или сили.
Интересно е, че в английския език за понятието
прозрение има лексема inside, която явно е производна от
думата side /страна/. За да обясня подобна връзка, в
началото ще дам един пример. В езика има четири вида
изрази, които можем да смятаме за семантични синоними.
Като говорим за големите познания на някого в някаква
област, можем за употребим следните изрази: „той има
дълбоки (задълбочени) познания”, „той има обширни
познания”, „той има високо ниво на знания” и „той тънко
разбира…”.
За нагледност можем да се обърнем към нашето
триизмерно пространство. Не е особено трудно да си
представим за къде се отнасят величини като висок,
широк и дълбок, къде на трите равнини в триизмерното
пространство можем да ги поставим. Но кажете, моля, къде
да поставим понятието тънък /фин/ – „тънко разбиране”?
А наистина нашето съзнание разбира, че и четирите израза
са равнозначни. Тук именно могат да ни помогнат
английските думи inside и side.
Нека си представим нашето съзнание като леща, която
събира слънчевата светлина в един сноп, за да го изпрати
на определено разстояние в дадена точка от повърхността
на някакъв предмет. Енергията на светлината, събрана от
площ, равна на кръга, определен от диаметъра на лещата, и
приложена в една точка, има вече качествено различни
свойства в сравнение с обикновената слънчева светлина.
Скоро ще се получи пламък, ако светлината попадне върху
горим предмет.
Съвсем същото нещо става и със съзнанието, което
изпраща своята енергия към даден проблем. Помислете за
думата съсредоточавам се. Тя означава процес аналогичен
на фокусирането от лещата на слънчевата светлина –
средата в този случай е енергията на определеното
съзнание, изпратена към една точка-проблем. Когато хора
медитират върху една точка от някоя стена, ако те правят
медитацията както трябва, рано или късно, подобно на
кумулативен снаряд, „пробиват” тази точка и ще се окажат
от другата страна на стената. Тоест съсредоточеното
съзнание попада в гореспоменатата друга страна, по-точно
– в друго измерение. Когато уточняваме нещо, също
фокусираме съзнанието си в една точка, насочваме го чрез
вектора на вниманието към онова място или положение,
което желаем да отделим за по-фина и извисена работа с
него.
Правейки своеобразна равносметка на нашите
езотерични мисли за постигане от съзнанието на цялото
посредством съставните му части, ще кажем в този
контекст още няколко думи за творчеството. Защо винаги
най-трудно ни се удава началото и краят на което и да е
дело? Защото в началото трябва да съберем енергия да
прозрем цялото и да създадем съответните на него условия.
А след това, като започне следващият етап в работата над
това ново нещо, ние разделяме целия обем работа на
съставни части (етапи, детайли, компоненти, части и т.н.).
И тогава става по-лесно да се работи, та нали е по-леко да
обхванем със съзнанието си само една част, отколкото
цялото. И така човек вече по-спокойно работи над всяка от
съставните части.
Но, както казахме по-горе, този относителен покой
изчезва, щом той пристъпи към завършващия стадий –
съединяването на частите в цялото. Тука започва нов кръг
от мъчения, но от друг род. Обаче преходните периоди се
отличават и с нарастването на степента на свобода. Човек
вече се освобождава от предишния режим (форма на
работа), образно казано излиза на кръстовище, където за
него се появява възможността да поеме по някой от
пътищата. И затова мракът така особено се старае да ни
обърка и отклони именно в преходния период, да всее у нас
нови страхове, скривайки при това новите възможности.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.