Цялостност в природата 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Зад всяко от отделните несъвършенства стои съответен
конкретен демон. В своята съвкупност демоните
наподобяват нещо като вражеска банда. Ако съзнанието
реши да се бори с всичките си недостатъци едновременно,
тогава демоните се сплотяват и се противопоставят, като
действат колективно срещу усилията на дадената личност.
Затова може би най-добрият начин е човек да приложи
принципа на разбиване на цялото на части.
Тоест човек трябва да се бори с отделните си
недостатъци, като ги побеждава един по един, а не да се
захваща да се бори изведнъж с целия сбор от своите
недостатъци. Тук ще припомня това, което казахме по-
горе, че и съдбата си човек трябва да променя постепенно,
започвайки от най-простите неща.
Да си представим дланта на недоброжелател, който ни
е откраднал нещо много свидно и го стиска здраво в
юрмука си. Най-сигурният начин да разтворим този юмрук
е да го разтваряме със сила пръст по пръст.
С всяка победа над себе си съзнанието ни все по-леко и
по-леко преодолява недостатъците, онези, които му пречат
да проявява своята положителна същност по пътя към
Божествената си цялостност.
По аналогичен начин човешкото съзнание може да се
освободи и от онова сериозно и главно увреждане, което
му е било нанесено в незапомнени времена от библейската
Змия. Това увреждане засяга не конкретно някой отделен
човек, а целия човешки род едновременно1. След като
мисията на Иисус Христос сред човеците е била
прекъсната, човечеството е изгубило възможността да си
върне тази цялостност по някакъв по-безболезнен начин1.
И затова именно засега пътят към спасението на човешките
души лежи не в спасяването наведнъж на цялото
човечество, а в спасяването на отделните му
представители.
Тоест, тук ние виждаме една ситуация, напомняща
онази, която се създава и при борбата срещу комплекса от
недостатъци: трябва да се започне работа от малкото, от
отделния човек. Във връзка с това ми се иска да напомня,
че човешкото съзнание е съвкупност от отделни
съставляващи-знания, които условно можем да сравним с
атомите на въглерода, от които е възможно да се съгради
или чупливият графит, или играещият с целия спектър на
светлината (= космичните енергии) елмаз, тоест
космичното съзнание.
Но проблемът се състои в това, че нашето съзнание се
формира не просто спонтанно, а доста хаотично и не със
спазване в достатъчна степен на някакъв ред. Съзнанието
ни трябва постоянно да работи както върху своя растеж,
върху разширяването-увеличаването на своите
съставляващи, така и върху построяването от тях на
правилна композиция.
Човек трябва да помни, че е сътворен по образ (има
идентична структура) и подобие Божие (призван е да
сътворява, да влиза в Неговата Йерархия от демиурзи). И
тук е изходът както за нашето самоизцеление, така и за
изцелението на обкръжаващия ни свят. За това е
необходимо да възприемаме света цялостно, с прозрение
за замисъла, който е вложил Господ във всяка от
съставляващите този свят части-фракции. Тогава и в нас
самите няма да има хаос, всяка част ще бъде поставена на
своето място и ще заема своя обем.
С други думи казано, проумявайки Божия Промисъл и
влизайки в резонанс с Него, ние поставяме своите
съставляващи (частите на съзнанието ни) на техните места
и постепенно се изцеляваме. А когато човекът стигне до
някаква степен на просветленост, тогава неговият
вътрешен мир-съзнание става елмаз – преден пост на
Силите на Светлината. След като разбира това и работейки
постоянно за самовъзстановяването на хармонията вътре в
себе си, човекът едновременно и допуска да влезе в него
Царството Небесно, и сам влиза в него, става пълноправен
небесен жител. Не напразно Иисус Христос е
предупреждавал, че Царството Божие се завладява със
сила и че пътят към спасението минава през тясна, а не
през широка врата1.
Укрепнали вътрешно, ние постепенно ще съумеем да
започнем да поправяме и нещата вън от нас, отстранявайки
подмените, изопачаванията и грешките, направени от
Врага на човешкия род. Настъпва моментът, когато
отделният човек (съставна част от човешкия род) вече
усеща благословението свише, идващо на помощ за
изпълнението на подобна самовъзстановяваща работа на
другите съзнания. Тогава нишките на Царството Божие
започват да проникват и в тези души. При това ни се иска
да подчертаем, че това трябва да бъде именно помощ, а не
изпълнение на духовната работа вместо някого си: даже
усилията на гениалния лекар ще бъдат безсилни да спасят
болния, който не започне сам да помага на лекаря да се
бори с неговата болест.
Колкото по-интензивно се извършва подобно
сътрудничество1, толкова по-достъпен става Домът на
Оетца за всички съзнания, участващи в тази работа,
толкова по-близко е и спасението на цялото човечество2. И
сега вече ролята на атомите на въглерода поемат не
отделните съставляващи даденото съзнание, а всяко от
съзнанията на сътрудниците.
Естествено, от качеството на тяхното взаимодействие
зависят и успехите в отблъскването на нападките на
тъмните сили. А тези успехи не могат да не нарастват,
защото духовният статус3 на отделното съзнание и
духовният статус на групата може съществено да се
различават.
Различен е и статусът на едно съзнание, което съвсем
наскоро е встъпило осъзнато в духовния си път, в
сравнение с друго съзнание, нямащо желание да поеме по
такъв път, и с трето съзнание, стигнало до определени
върхове по този път. Не случайно в Единадесета книга на
Учението Жива Етика, която е озаглавена АУМ, е казано:
„Широка е областта на човечеството. Със своя Връх тя
докосва Висшия Свят в лицето на героите, сподвижниците;
долу тя произвежда космически боклук, който напълва
камъните на съседните планети. Неизмеримо е
разстоянието между сподвижника, който вече е осенен от
Светлината на Висшия Свят, и утайките от сметта”.
Както се казва, няма предел на съвършенството – в
широкия смисъл на тази дума. И на всяко йерархично ниво
съществуват негови критерии и степени за изграждане на
цялостност. Съвсем разбираемо е, че за онези видове
цялостност, които сами по себе си ознаменуват
висшестоящите нива, ние можем или да се досещаме (ако
става въпрос за нивата, които са най-близки до нашето),
или въобще да нямаме дори най-смътна представа за тях.
Но нека това изобщо не ни смущава – всяко нещо идва в
своето време, а сега вече ние залагаме като зародиши
възможностите си за работа на съответните нива, когато ще
започнем да виждаме и разбираме какво нещо е
целостността.
И така, посоките на изложените дотук разсъждения
остават отворени за всекиго, който желае и може да
продължи сам това пътешествие в тези малко изследвани
области. Авторът ще се радва, ако е допринесъл с нещо в
стремежите към най-всеобщото благородно дело:
разкриването на святата Истина за мисията на
човечеството – и в сегашната епоха, и в общата еволюция
на Вселената.

Украйна, гр. Переяслав-Хм., 11.09.2010, сб.
Превод от руски – Невяна Керемедчиева

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.