Развитие на съзнанието вътре в племето (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Сега искам да разкажа как ми изглежда процесът на
възприемане и запаметяване1 на нови области в
пространството. В началото съзнанието сàмо набира сили,
учи се да бъде самодостатъчно и цялостно. То още не е
способно да застане лице в лице с окръжаващия го свят и
има нужда от някаква среда, в която да може добре да се
развиват и организмът, в който това съзнание живее, и
самото то. При животните такава среда е стадото, при
рибите – пасажът, при птиците – ятото или орлякът, при
някои хищници – глутницата, при човеците – родът и
племето. В онези далечни времена да се окаже извън
границите на племето за индивида е било равносилно на
гибел, на смърт.
Представата на човека за себе си и за окръжаващия го
свят тогава се е оформяла не толкова индивидуално,
колкото колективно. В родово-племенното общество
определящ фактор е била езическата религия, чието
название самό по себе си в голяма степен отразява нейната
същност. Нека си спомним, че на старославянски думата
език е имала две значения: 1/ „език” в съвременния смисъл
(например български, гръцки, ирландски); 2/ „народът,
говорещ този език”, или неговият носител. Територията на
разпространение на езика е съвпадала с територията,
където са живеели неговите носители. Тоест това е била
земята, където е живеело съответното племе или народ.
На тази територия, освен хората, са живеели и други
същества – птици, животни, риби, стихиали – души на
стихиите1. Имало е езически богове, общи за групата
племена, например дух на река, която тече през земята на
тези племена, или дух на вятъра, дух на бурята и т.н.
Шаманът, или жрецът, е бил свързващото звено,
посредникът между тези същества и хората от племето. С
помощта на различни ритуали и заклинания той е
установявал магично-симпатична връзка и е извършвал
жертвоприношенията. Всъщност, думата жрец означава:
именно това:„принасящ в жертва”.
Всеки човек, роден на територията на племето, е бил
свой по кръв. Когато вече бил достатъчно пораснал и ако е
минал през обреда на посвещението2, той е преминавал от
състоянието на юноша, отрок1, в състояние на пълноправен
член на племето и е получавал цялата полагаща му се
свобода.
Пълнолетният човек е усещал и запаметявал всичко
съществуващо вътре, в границите на племето, и го е
възприемал като свое, родно, нормално. А всичко, което
било извън пределите на земята на племето, извън нейните
граници, е носело в себе си опасност, а понякога и зло. В
националните езици все още са запазени много думи,
създадени по този повод в онази далечна епоха. Например
лексемата край е със значение „пределна линия, до която
се простира нещо”, „страна”, „област”, „местност”. Тя по
същество означава „граници” и това, което се намира в
пределите им. Сродната й руска лексема кроме /освен/ ни
насочва към нещо, което се намира отвъд границите,
излиза извън пределите на нещо.
Думата крайност /тежко положение/ означава също
това, което излиза извън пределите, което изпада от
съдържанието на понятието норма. В руския израз тьма
кромешная /непрогледен мрак/ можем да съзрем идеята,
че мракът се намира в пространството отвъд границата на
обитаемия свят.2 Възможно е с това гнездо да е сродна и
нем. лексема krank /болен3/. А сродната с тази група
лексема скромен показва, че човекът, обратно, се намира в
пределите на нормата и не излиза извън нейните граници.
Друго етимологично гнездо, което бих желал да
приведа като пример, води началото си от лат. дума
terra /земя, територия/. Думата екстремен означава
„краен, пределен; излизащ извън рамките на обичайното” и
произхожда от лат. extremus /краен/, което на свой ред
идва от лат. exter /намиращ се навън, външен/, съставено
от ex- /из, вън/ и ter- /земя/.
Към същото гнездо принадлежат и думите термин /с
първоначално значение „граничен стълб”/, терминатор
/намиращ се между две територии/, интерес (първоначално
означаващо „съм /esse/ между /inter/)”.
Към опасността при напускане територията на племето
могат да насочват следните думи:
– перипетии /блуждаене извън границите, по
периферията/, където гръцката представка идва от πέρας
със значение „край, финал”;
– българската дума премеждие, свързана с межда;
– руската дума чёрт /дявол/, свързана с думите черта,
чертая, очертание на предмета1;
– думата риск, свързана с украинската дума риска
/черта/ и явно с немската дума reisen /пътувам,
пътешествам/: сравнете и руската дума рыскать /бродя из
местността да търся дивеч, ловувам/.
А за хората, живеещи извън племето, извън неговите
граници, в езика са запазени лексеми, които говорят или за
това, че чужденците са потенциални източници на
опасност, или за това, че те са предизвиквали насмешка
сред съплеменниците си, минавали са за ненормални.
Например такава е лексемата странен, имаща значение
„чужд, непонятен; предизвикващ недоумение” и свързана
етимологично с бълг. лексема страна и с рус. думи
сторона и посторонний. Първоначално славяните са
наричали всеки представител на народ от германоезичната
група немец и това е означавало „ням, не умеещ да говори
нормално (т.е. по нашему, на нашия език), непонятен”.
Древните гърци, елините, наричали всички онези,
които не били гърци, с пренебрежителното варвари,
защото всяка друга не-елинска реч те възприемали като
непонятна, като повтарящи се звукове „бар-бар”. За
древния грък цялата огромна населена с елини област е
била Ейкумен1, което означава „обитавана страна”2. Извън
нейните граници можели да живеят само дивите и
неразбрани варвари. По-късно тази дума е била
заимствана от римляните и те наричали варвари всички,
които не били елини и римляни. А самите римляни
наричали елините Graeci, което означава „онези, които
говорят като гарги3, тоест грубо и непонятно „грачат”.
Древните гърци са ни дали още една група думи, за
която можем да припомним в контекста на нашия разговор.
Това са думите екзотика и екзотичен4. Лексемата
екзотичен означава: първо, „намиращ се извън
общоприетото, обичайното; далечен, чуждестранен”; и
второ, „чудат, необикновен”.
Възможно е да се открие и в други езици и култури
връзката между понятията чужбина и ненормалност.
Например в холандския език лексемите zόnder /без, освен/,
zόnderling /странен човек, чудак/ и zόnde /грях/. Става
явно, че първоначално за грях е било възприемано
напускането на територията на племето и свързаните с това
напускане последици.
Приключвайки темата за границите, бих искал да кажа,
че във философията има термини, означаващи липса на
граници, но за изразяването на това понятие езикът така
или иначе също се опира на понятието за граница.
Например: в руския и българския език безграничный,
безграничен, в украинския – безмежний със същото
значение1; абсолют /безусловното съвършено Начало на
битието/2; трансцендентален /извънпределен спрямо
някаква определена сфера, спрямо света като цяло/ 3.
Всички тези термини са се създавали вече не от езическите
родово-племенни култури, а от наднационалните култури,
от културите на световните религии.
В заключение по въпроса за развитието на съзнанието
вътре в племето бих желал да подчертая, че според идеала,
националните (тоест езическите) и световните религии
трябва не да се борят една срещу друга, а да образуват
хармонично единно цяло. В световната практика е
възможно да видим проявяването на подобно цяло в
японската култура. Националната религия шинтоизъм там
е образувала комплекс с такава световна религия като
будизма. Нито една от световните религии не може да не се
съобразява напълно с духовете на стихиите, минералите,
растенията и животните. На тези същества също трябва да
се отделя внимание, да умеем да отчитаме тяхното
присъствие и с уважение да се отнасяме към тях.
А от друга страна, трябва да помним и да се стремим
към това, самите световни религии да станат съставни
части на общочовешкото духовно образование, което
руският духовидец Даниил Андреев нарече Розата на
Света1, религията на цялото човечество. Както пчелите
събират за меда нектар от цветовете на най-различни
растения, така и религията на човечеството трябва да
обедини в едно общо цяло натрупаните ценности от всички
национални култури, без да унищожи тяхната
неповторимост и очарование.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.