Щастието като многофункционален процес (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Ние вече, както ми се струва, достатъчно добре се
ориентираме в това, що е щастие в духовен смисъл – това е
хармоничното съединяване на необходимия брой части в
правилна композиция, в правилно съотношение. А сега
нека се опитаме да погледнем към понятието щастие под
друг ракурс. Преди доста време се бях замислил над
въпроса: щастието дали е повече състояние, или процес? За
себе си разбрах, че повече съм го възприемал като
състояние, към което човек трябва да се стреми. По същия
начин бяха го възприемали и повечето от хората, на които
задавах въпроса за тяхното разбиране за щастието. С
течение на времето започнах да се придържам към
мнението, че щастието все пак е повече процес, отколкото
състояние, и сега ще се опитам да изложа моите
разсъждения по този повод.
Ако говорим за някаква конкретна среда, в нейните
условия трябва да се изгради собствена йерархия на
качествата на съзнанието в зависимост от степента на
тяхната значимост за дадените условия. Ако стане смяна на
йерарха, съответно се променят и условията. А след като се
променят условията, сменя се и съподчинеността на
качествата едно на друго. Това, което в предишните
условия е било първо, в новите може да стане
седемнадесето; това, което е било второ, ще стане
тринадесето или някое друго; това, което е било тридесет и
шесто, ще стане първо, а осмото може да стане второ и тъй
нататък.
Когато процесът ще бъде ръководен от още един
йерарх, съподчинеността на качествата също по някакъв
начин се променя. И това, което е било, например, в
миналите условия първо, сега може да стане тридесет и
девето, второто може да се измести даже на някакво
четиридесет и девето място, третото – на четиринадесето,
двадесет и петото – на първо и т.н. Тоест няма точно
определена зависимост, та второто на стане първо, третото
– второ и т.н. Редът в значимостта на качеството за всяко
конкретно условие се изгражда като негов собствен. И
онова съзнание, което се е научило да изгражда в
различните условия своя индивидуална за тези условия
йерархия, вече става способно да живее в хармония с
окръжаващия го свят. А след като съзнанието набере опит
за хармония при разнообразни условия, то става вече и
мъдро.
С други думи, мъдростта е способността да виждаме
ситуацията както цялостно, така и да различаваме кое
именно в нея е най-важно, кое е на второ място, кое – на
трето, а на кое можем да обърнем внимание едва след като
всичко останало върви добре. Естествено, в екстремни
условия мъдрецът най-напред ще се погрижи за най-
важните за тези условия качества, защото те в даденото
време са жизнено необходими.
Именно тази мъдрост позволява на съзнанието то самό
да определя своето място в едни или други условия, своите
силни и слаби страни, кога с какво е най-добре да се заеме.
Украинският философ Григорий Сковорода в своя
мироглед е изтъквал качеството сродност1, тоест до каква
степен е съзвучна една или друга душа с един или друг вид
работа. Господ затова ни е сътворил различни, за да може
всеки от нас, в конкретните условия, да намери своето
място и своя вид дейност. Състоянието щастие е възможно
едва тогава, когато съзнанието правилно ще е направило
такъв избор, правилно ще е изградило композицията от
своите части2, от това, което това съзнание владее на
материално и на душевно ниво, и от това, което
съществува около него.
С една дума, нито една от съществуващите композиции
в Космоса никога (помислете само какво означава тази
дума!), никога не ще се повтори. Разбира се, има някакви
идентични процеси и съществува понятието «цикличност».
Но все пак нещо в следващия период ще се отличава
съществено от предишния. А това означава, че не може
напълно да се повтори онази композиция на съзнанието,
която е осигурила хармония при предходния етап.
Съзнанието също трябва да се намира в постоянно
движение, в търсене на хармония при новите условия, да
внася определени корективи в придобития опит и
паралелно с това да усвоява някакви нови области, тоест да
се развива. Впрочем, самата дума развитие, както е
отбелязал философът Лев Карсавин1, не е най-подходяща
за означаваното от нея понятие, защото еволюцията,
развитието не е просто развиване на спиралата по зададена
някога програма. На всяка навивка на спиралата, от
съзнанията се създава нещо принципно ново, което не е
било заложено преди това.
Казано с други думи, щастието не може да бъде нещо,
което може да се постигне веднъж завинаги и остава
неизменно. Тоест щастието е не толкова състояние,
колкото процес на търсене на хармония в различните
условия. И затова много грешат всички, които са решили,
че най-главното е да избегнат ада и да попаднат у Дома, в
Царството Небесно, а след това могат да почиват на
лаврите. Не, да се завърнеш у Дома, това е само програмата
минимум. И в Царството Небесно душите не безделничат, а
продължават да се трудят. Просто условията на труд там
значително се облекчават от Божията благодат, а
възможностите неизмеримо нарастват.
Но, от друга страна, дори жителите на Небето не могат
да станат напълно и докрай щастливи, докато има светове,
където демоничните сили вършат своите тъмни дела. Не
случайно руският писател Фьодор Достоевски в романа си
Братя Карамазови пише, че светът не може истински да
бъде щастлив дотогава, докато в него има дори и само една
сълза на дете. И той е определил като нормално състояни
на съзнанието това, при което душата е длъжна да
възприема греховете на другите хора като свои лични
грехове.
Тоест съзнанието трябва да възприема целия свят като
едно цяло, като свой роден дом, и да проявява нетърпимост
към онова, което в този негов дом е не както трябва,
неправилно. Но дори тогава, когато човечеството успее да
одухотвори докрай световете на своя обитаван дом,
щастието, според мен, все пак повече ще прилича не на
състояние, а на процес. А състоянието, резултатът от
одухотворяването на което и да е дело, е само
промеждутъчен етап в Пътя на безкрайното
усъвършенстване, в еволюцията на Вселената.
Както вече казахме, за голямото мнозинство вярващи
хора върхът на щастието е да попаднат след смъртта си в
Царството Небесно. Тоест в идеала си те свеждат всички
свои стремежи на душата към едно-единствено нещо: да
заслужат със своите постъпки връщането си назад, у Дома,
в духовния смисъл на тази дума.
И всичко сякаш е правилно и логично. До определена
степен на развитие на съзнанието човекът вероятно не би
могъл да разсъждава по друг начин. Но след като ние с вас
вече извървяхме този път в осъзнаване целостността,
според мен, трябва да започнем преосмисляне на някои
положения.
Всички помните казаното в Евангелието, че в началото
бе Словото. Именно това слово създава условията, някаква
среда за живот. В една от тези среди живеем и ние с вас.
Но нали тази среда се дели на много по-малки среди,
например една такава по-малка среда са планините, които
имат, от една страна, нещо общо помежду си, а от друга,
значително се отличават. Не можем да твърдим, че
Балканите са много сходни с Татрите, Андите или Памир.
Същото може да се каже и за горите, равнините, реките
и т.н. Всяко от тези природни образувания в езотеричен
смисъл е сътворено от някакво свое „слово”, тоест йерарх,
духовно същество, и се поддържа от него. Всяко от тези
същества влиза в космичната йерархия, която в Библията е
наречена „стълбата на Яков”, и едновременно е съставна
част от своето синархично ниво. Така например духовете
на планините по нещо са идентични един на друг и
образуват групата от същества, намиращи се на едно
йерархично ниво сред синархиите, които по принцип
взаимодействат помежду си.
Ако вземем хората, можем да признаем, че живеещите
в планина си приличат по нещо един на друг и се отличават
от живеещите в равнина или степ. Същевременно
планинците се отличават помежду си и понякога тези
различия са съществени. Сега дойде мигът да обърнем
внимание на това, че не само условията са най-
разнообразни, но и самите хора се отличават значително и
коренно един от друг.
Представете си сега какви безбройни комбинации ще
се получат, ако се осигурят разнообразни условия на
различните характери. И всичко това трябва да става с
взаимодействие и взаимодопълване. Това е толкова сложен
механизъм, че нашето съзнание все още не е в състояние да
го обхване и разбере. Но сега вече ние можем да направим
първите си крачки по този път.
И тъй, човекът е бил сътворен по образ и подобие
Божие. Думите по образ можем да разбираме в смисъл, че
в него е заложено всичко, което съществува във Вселената,
явяваща се сама по себе си въплъщение на Бога – всичко,
но в микромащаб. Нашето подобие на Бога се заключава в
способността ни да творим, да правим от множеството
различни съставни елементи нови съчетания (композиции).
А това означава, че човекът е многофункционална система,
която при различни условия проявява различни свои
качества. И тези качества помежду си образуват
едновременно йерархия и синархия.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.