Моят път към понятието „цялостност” (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

В началото на статията искам да споделя с читателя
един случай в моя живот отпреди повече от петнадесет
години в Украйна. Беше в град Бердянск, Запорожка
област. Баща ми постъпи в болница. Когато отивах на
посещение при него, веднъж той ми посочи един от мъжете
в отделението и каза, че този пациент и денем, и нощем
стене от болка. Следващия път баща ми сподели, че при
болните минала цяла комисия от лекари. Всеки от
медиците отивал при този болен, преглеждал го и заявявал,
че това заболяване не е от неговата специалност. И тъй,
човекът може „спокойно” да си боледува и бавно да
умира…
Този случай ме порази и аз посветих не една година от
живота си на търсенето на отговор на въпроса: защо се
получава така. И сега, като чувам злата шега на хумориста
от Русия Михаил Задорнов, че сега специалистът по ляво
око не ще се заеме да лекува дясното и обратно, вече
разбирам какво се крие зад тези думи. А тогава се случи
така, че започнах едва ли не опипом, почти като слепец, да
се доближавам малко по малко към отговора.
По някакъв начин добра услуга ми направи една
индийска притча, която вероятно сте чували. В нея се
говори за това, как при един слон завели петима незрящи,
които никога не били виждали това животно. Казали им, че
ще ги водят при слона поотделно, с молба да го опипат и да
кажат на какво им прилича той.
Първият опипал един крак и сравнил слона със ствола
на дърво, вторият хванал опашката му и го сравнил с въже,
третият, опипал ухото му, – с лотосов лист, четвъртият,
докоснал корема му, – с голяма чаша, а петият, хванал
хобота, – с лиана. И ето, възниква въпросът: „Истината ли
са казали тези незрящи?” Ако всеки от тях бе заявил, че
онази част от слона, която е опипал, прилича на едно или
друго нещо, той би казал истината. А всъщност се е
получила подмяната, за която ще говоря малко по-нататък.
А ето втория случай, който ми подсказа отговора на
поставения въпрос и ми помогна да сложа много неща по
местата им. Това е филмът на полския режисьор Ежи
Хофман „Знахар”, в който каруца прегазва младия син на
мелничар и счупва краката му на няколко места. Неумел
доктор го оперира, но поставил костите неправилно и
момъкът остава инвалид. След известно време юношата
решава да се самоубие, убеден, че причината за неговото
състояние са греховете на баща му, довел до просешка
тояга своя брат, с когото заедно били наследили
мелницата…
Антоний Касиба (главният герой във филма, който след
нанесен жесток побой загубил паметта си и не помни дори
името си)1 в селските условия и с най-примитивни
инструменти съумява да оперира и двата му крака така, че
момъкът оздравява и спира да мисли за самоубийство.
Но от всичко това за нас сега главното е, че пътят от
състоянието на безизходица до радостта от живота бива
извървян само с изменението в разположението на костите
на краката. Казано с други думи, нито една кост не е
добавена или извадена – сменени са само местата на някои
от тях: Антоний чупи неправилно зарасналите кости и ги
подрежда, както трябва. И в други сфери на биологията и
техниката е така – дори да са налице необходимите части
(детайли и съставни елементи), трябва да се знае как
правилно да се съчетаят, разположат една спрямо друга и
свържат.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.