Отразяване в езика на понятията „цяло” и „част” (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

В началото ще изтъкна, че в езика има доста голям
брой понятия за цялото и частите. Но няма да се опитваме
да обхванем всички, а ще се спрем само на някои от тях.
Предполагам, че и тази част съвсем няма да е малка.
Ще започнем с думата ас /майстор в работата си,
виртуоз/. В латинския език думата as първоначално е
означавала „цялото като мерна единица за тежест, чиято
една дванадесета част била наричана унция /uncia/.
Лексемата as е преминала във френския, немския, полския
и други езици и е придобила (освен първоначалното си
значение) и други значения: „туз; едно око”, а по-късно и
„ас, майстор”. Тоест майстор е този човек, който е
преминал всички етапи на усвояването на някаква работа и
ги е съединил в единно цяло.
Единното, защото то е онази мистична единица, за
която навремето си изтъкнатият посветен Питагор е казвал,
че тя се ражда от нулата, от нищото, а след това започва да
се дели и дава начало на всички числа и на самата Вселена.
На някои етапи от своето деление единицата образува
някаква цялостна композиция, а след това отива по-
нататък, в безкрайността, която чрез единната си граница
се съединява с породилото я нищо.
Но всичко това е метафизика, в която няма да се
задълбочаваме – ще обърнем внимание само на думата
композиция, която току-що казах: тя е лексемата, която
отразява цялото, съставено от частите. Композиторът е
човекът, който съединява в едно цяло всички части1.
Съвсем друг въпрос е какъв е съответният композитор и
как обединява той тези части – хармонично, съгласно
космичните закони, образувайки жизнеспособно и
животворящо цяло, или уроди и инвалиди, по подобие на
онзи негоден доктор от филма Знахар или на
Франкенщайн.
Древните гърци, елините, са наричали хармония
съзвучието на разнозвучни части. И в това на пръв поглед
просто определение се съдържа велика мъдрост. Ако
композицията се състои само от идентични части, тя ще
бъде еднообразна и неинтересна. Тоест в нея няма да има
жизнен тонус. И обратно: ако в композицията има
прекалено голямо количество разнообразни съставни
части, всяка от тях ще се стреми да привлича вниманието
само към себе си, а тогава композицията ще бъде крещяща,
стресираща, и бързо ще предизвиква умора и неприемане,
отхвърляне. Необходимо е да има определено съотношение
между съзвучните и разнозвучащите части. И в намирането
на правилната мяра в тяхното съотношение се състои
изкуството на композицията.
Изграждането на нормална композиция може да се
нарече и съчинение, която дума произхожда от
древноруската дума чинь /порядък, действие, време/,
образувана от основа, паралелна на древноиндийската дума
cayati /събирам, строя/. Руската дума чинить
първоначално е означавала „следя за реда”, а по-късно
„правя нещо” > поправям. Впрочем, украинската дума
вчинок има значение „постъпка”, тоест понятията чин и
стъпвам са свързани помежду си чрез понятието ред. А
старославянската дума восчинати е имала значение
„преразглеждам решение, премислям по друг начин,
пререшавам”, тоест на финия (тънкия) план тя е
аналогична на онова, че човек се връща към мястото или
времето, когато е започвало безчинството, безпорядъкът,
за да поеме след това по друг път.
С думата композиция е тясно свързана лексемата
компонент /съставна част на нещо/. Обикновено
компонентите, съставляващи рецептата за приготвяне на
дадено нещо (наборът от съставките), по своя брой са
точно и ясно определени, особено ако става въпрос за
лечение, например за хомеопатия или лекарствени смеси и
сиропи (микстури). Размерът или обемът на компонентите
се определя с понятието пропорция, което също ни
насочва към взаимовръзката между отделните части-
порции. А към лексемата пропорция се доближава и
думата корпорация, имаща в латинския език значение
„обединение, съобщество”.
Ще подчертая, че броят на съставните части и точно
определеният им размер, пропорцията, са характерни и за
такова понятие като бялата светлина. Ако един от
съставляващите я цветове е съвсем малко над или под
нормата, тоест, условно казано, ако се наруши „рецептата
на цвета”, светлината няма повече да бъде бяла или
прозрачна. А при естественото разлагане на светлината се
образува природното явление дъга, чието име е свързано с
нещо чисто и радостно. Така украинската дума райдуга
означава буквално „дъга на рая”, а един неин синоним
също на украински е веселка и показва, че тя радва и
сгрява душата.
За връзката между цялото и неговите части
свидетелства думата с гръцки произход система, имаща
буквално значение „цяло, съставено от части”, тоест от
теми. На части-теми се разделя някаква наука, дисциплина,
която е предназначена за обучението на други хора. Темите
ни позволяват по-бързо и по-леко да обхващаме предмета,
който изучаваме.
По нещо е подобна на лексемата система и гръцката
дума синтез, имаща значение „съединение, свързване на
някаква група явления в единно цяло”, а в науката – „метод
за научно изследване на явленията във взаимовръзката
между тях и взаимодействието им”. Нека си спомним по
този повод и лексемата синтетичен, означаваща нещо,
получено в резултат на синтез и до неотдавна възприемано
като триумф на науката, а по-скоро като носено от нея
проклятие: синтетични цветя, храни, напитки, материали и
т.н. Употребявайки цялата тази синтетика, ние също
незабелязано за самите нас ставаме синтетични.
А понякога се стига дори до положение, че след
смъртта тялото на даден човек не се разлага поради това,
че е приемал голямо количество храни, съдържащи
съвременни синтезирани консерванти. Тялото му става
своеобразна мумия, която явно може да създаде много
проблеми на живеещата в него душа и с това да предизвика
в нея немалко допълнителни страдания.
Думата с латински произход комплекс /съвкупност,
съчетание от предмети, явления или свойства/
етимологично е сродна на лексемата комплект /пълен
набор от някакви предмети, съставляващи съвкупно
някаква цялост/, чието начало е в латинската дума
completus /пълен, напълнен/.
Идеята за свързване в едно цяло предават и много
други думи с представка ком-, кол-, кон-, сим-, син-, сис-,
со-. Така например лексемите компот, комбинат,
команда, комбинация, коментар, комуна, компания,
колеги, колектив, конспект, консолидация,
конструктор /буквално съставител/, симбиоза,
симпатия, синкретизъм, синедрион, синклит, синод,
синтаксис /на гр. „строеж, връзка, съединяване”/ – раздел
от езикознанието, изучаващ връзката между думите и
изграждането от тях на изречения и на текст.
Впрочем, и самата дума текст произхожда от
латинската textus, която има значенията „тъкан, сплитане,
сглобяване”. Бих желал по този повод да спомена за един
филм за ветхозаветните времена. За да обясни нагледно на
едно момченце, че в разбирането замисъла на Бога, за нас
не всичко може да бъде достъпно– включително и нашата
роля в Неговите планове, – един мъдрец му посочил
килима и казал, че поотделно всяка нишка може и да не се
досеща за онази роля, която изпълнява в рисунъка и
фигурите. Но това съвсем не омаловажава нейната роля.
Към понятията за цялото се добавят и такива думи като
общувам, съобщавам, съюз, социум, коалиция,
кооперация, йога1.
Може също да споменем лексемите университет /на
лат. universitas – съвкупност/ и група, водеща началото си
от италианската дума gruppa, която пък идва от
провансалската gropar /свързвам/.
Ще отбележим и лексемата концепция, произлизаща
от лат. conceptus /мисъл, представа/. Както знаете,
значението на лексемата концепция също насочва към
идеята за някаква цялостност: първо, система от възгледи,
едно или друго схващане за явленията и процесите; второ,
единен определящ замисъл, основна мисъл на някакво
произведение, научен труд и т.н.
Отделно ми се иска да кажа за такава дума като
среднолатинската algebra, възникнала като преработена
форма от арабската al-gabr, която буквално означава
„ възстановяване на /разпокъсани и разбъркани/ части”. До
голяма степен именно с алгебра се занимаваме ние с вас,
когато се опитваме през частите да съзрем цялото, а в
духовната дейност – Божия промисъл.
Ако трябва да говоря отделно за понятието част, освен
гореспоменатите лексеми бих споменал и лексемата
детайл, заимствана от френския език, където détail
означава част и е образувана от глагола détailler /режа на
парчета/ и на свой ред идва от лат. глагол taliare
/разрязвам на части/, който е свързан и с лат. дума talea
/прът, пръчка, кол/ и съкоренен с гр. дума талис /пораснала
девойка/1.
От същия корен е и лексемата талия /това, което дели
тялото на две части/. Към този корен принадлежат явно и
немските думи Teil /част, дял; тех. детайл; елемент, част;
юр. страна; участ, съдба /човешка/ и Teilnahme /участие;
съучастие, съобщество; съчувствие, състрадание,
симпатия/.
Можем да припомним и такива лексеми като дроб,
свързана с дробя, подробности, а също и пай /дял, част/,
както и руската паёк /дажба, порцион/, които идват от
тюркската дума пай /част, жребий, щастие/.
Но, разбира се, най-ярката дума, отразяваща понятията
за цялост и част, е щастие /рус. счастье/.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.