Редът и мирозданието 3 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Думите изцеление /оздравяване/, цел, целувка (рус.
поцелуй), цял (рус. целый), цялостност (рус. цельност)
имат общ смисъл, който може в определена степен да се
изрази с понятията пълноценен и правилно събран. Има
се предвид, че в композицията е налице нужното
количество части и те се съчетават правилно помежду си.
Като пример можем да посочим случая във филма Знахар
на Йежи Хофман, когато на момчето, през чиито крака е
минала каруца, костите не са правилно наместени, и той
остава инвалид. След известно време той решава да
посегне на себе си. Главният герой във филма Антоний
отново счупва костите в местата, в които те били
неправилно зараснали, и ги намества както трябва.
Момъкът отново става пълноценен човек.
Белите кръвни телца – левкоцитите – отговарят за
имунната система, чиято дейност зависи, на първо място,
от чистотата на съзнанието, от космичността на мисленето.
Болестта не е нищо друго, освен последица от някакъв
грях2 (загуба от страна на съзнанието на целостността в
резултат от нарушаване на космичните закони), който
прави физическото тяло (носител на това съзнание)
достъпно за въздействието на същества, които причиняват
болести. Всяка инфекция и другите видове заболявания не
са нищо друго, освен проявление на тъмните сили,
навлизащи в онази среда, в която вече са създадени
съответните условия. Условието (< слово) е пряко свързано
с мисленето, с работата на съзнанието от определено
йерархично ниво. Така, например, не самите комари правят
водата застояла, а намират блата със застояла вода и снасят
в нея яйцата си.
С една дума, от целостността на съзнанието зависи до
каква степен душата и нейното производно (тялото) ще се
съпротивляват, ще устояват на въздействието на тъмните
сили, които са причина, начало за всички болести.
Целостността спомага за здравето, силата, способността за
действие и е обусловена от стремежа на съзнанието да бъде
свързано с Духовния Свят, с Небето и Небесните жители.
В известна степен дъгата е мост между Небето и
земята. Древногръцката богиня на дъгата Ирида е
посланичка на Хера – върховната богиня на Олимп
[9, с. 21; 12, с. 146]. В украинския език природното явление
„дъга“ има две названия: райдуга /райска дъга/ и веселка1.
Явно тези названия посочват състояние, което преживява
душата на Небето, в рая.
Интересно е, че в някои езици думите с родствен на
думата дъга корен имат значения, свързани с покриването
(може да се направи паралел, че небето също покрива
земята) и с небето: литовските danga /капак, похлупак,
покривало; покров/, dengta /покривам; завивам/ и
dangus /небе/, древнопрус. dangus /небе/; древния
горнонем. tungen /обременявам, притискам/, древноирл.
dingim /притискам, потискам/. [16] Последните две думи
говорят също така и за силата, така или иначе свързана със
здравето и целостността
За целостността можем да кажем още, че нейното
постигане в голяма степен се обуславя от общуването, за
което говорихме по-горе, тоест от това, как се допълват
взаимно общуващите страни. При това се има предвид
общуването не само между хората, но и общуването на
човека с представителите на минералното, растителното и
животинското царство, както и с по-висшите от
човечеството йерархии1. Човекът е своеобразен мост,
свързващо звено между душите, намиращи се в
несамоосъзнаващо състояние, и представителите на
творящите йерархии.
В процеса на общуването този, който дава безкористно
и безвъзмездно, освобождава по този начин място в своето
съзнание за получаването на нови знания и енергии, което
по същество е едно и също: всичко във Вселената2 е живо и
носи енергийна информация; всяка информация притежава
енергия, всяка енергия носи информация и знания с
определено качество и се създава от някакво живо
същество – както от тези, които имат физически тела, така
и от онези, които живеят в по-фини тела. Съзнанието,
отдаващо енергиите си на по-нискостоящите в
йерархичната стълбица души, се освобождава за
получаване от висшестоящата йерархия на нещо ново,
качествено по-високо и необходимо за неговото по-
нататъшно духовно израстване.
Така всичко в Космоса е свързано в едно цяло и
съществува благодарение на взаимопомощта на съзнанията
с различно ниво, образувайки огромна космична редица –
Йерархия, верига от съзнания, водеща началото си от
Върховния Творец – Господ Бог. Всяко съзнание е някакво
звено от единната верига на живота, неразривно свързано с
цялото, негова съставна част.
Според великия Промисъл животът е безкрайно
развитие (еволюция) както на всяко звено от космичната
верига, така и на цялата верига, или с други думи –
непрекъсната инициация (посвещение) на всички нива на
живот. На всяко ново ниво съзнанието постепенно1 стига
до съвършенство (връх), след което прекратява развитието
си на даденото ниво, като че ли умира за това ниво, за да се
придвижи към следващото.
В духовната практика инициация (посвещение) се
нарича обредът на преминаването на човека през „смъртта“
и неговото „раждане“ на ново психично ниво, съпроводено
с разширяване на съзнанието му и смяна на една форма на
съзнанието с друга, по-съвършена. В Египет, например,
преди инициацията си човекът е преминавал през особена
подготовка на тялото и психиката в специални помещения
при специфичните условия на финия план. На определен
етап от инициацията неофитът е преживявал
приблизително същото, което преживява човек по време на
физическата смърт. [18]
Придобитият по подобен начин мистичен опит е
позволявал на човека да се избави от страха от физическата
смърт – страха, който при обикновените хора отнема
огромно количество психична енергия, а така също и силно
свива и притиска душата. Благодарение на освободената
енергия съзнанието значително по-бързо започва да се
издига на по-високи нива на посвещението. И при други
племена и народи съществували различни видове
инициация, които подготвяли човека за самостоятелния
живот, превръщайки го от малко момче, подрастващ,
юноша (рус. отрок)1 в пълноправен и в същото време
напълно отговорен за действията си член на даденото
племе.
В латинския език лексемата initium, от която води
началото си терминът инициация, е означавала „начало;
основни начала, първоначални основи на знанието; стихии,
елементи“. Стихиите в древногръцката философия
представляват всяко от четирите (в Изтока – петте)
природни начала2: земя – най-нискочестотното, твърдо
състояние на материята (стихиали – гноми, тролове и т.н.);
вода – течно състояние (стихиали – ундини, наяди, водни
духове, русалки и т.н.); въздух – газообразно състояние
(стихиали – силфи, елфи); огън – плазмено състояние
(стихиали – саламандри).
Тези 4 начала-състояния лежат в основата на всички
материални форми на съществованието. Едно от
значенията на гръцката дума stichоs е „ред“. Стихиалите са
подредени според вибрациите, честотите, на
първоначалото на физическия свят. В западноевропейските
езици са обозначени с думата елемент: немски – Element,
френски – élément, италиански – elementi, английски –
element, испански – elemento.
С лат. initium са свързани думите инициали (< лат.
initialis /начален/) и инициатива (< фр. initiative /почин/),
а също и лат. initus /съвокупление, случка/. Последното
може да се свърже по смисъл с руската и българската
лексема зачатие, означаваща положителен резултат от
свързването на особи от мъжки и женски род, начало на
нов живот.
Съкоренни с думата зачатие са укр. думи почати
/започвам/, чатувати /причаквам/, както и бълг. и рус.
начало, началник (начальник). Те са производни от
праславянския корен *ken-, който е звукова разновидност
на корена *kon- > старослав. конъ /предел; начало, край;
ред, порядък/ > конец, за кон 1 . По същество лексемите
начало и край в широкия им смисъл са една и съща дума с
два полюса, а законът е онова, което действа в пределите
на тези два полюса.
Пример за такава биполярност може да бъде и транс-
формата в семантиката на думата началник: от значението
„онзи, който дава началото на нещо ново, позитивно” в
типажа на повечето съвременни наши началници, които би
било по-точно да назовем с думата конечник – „онзи,
който не развива това, начело на което е поставен, а
обратното, влошава го, води го до унищожаване и пълна
деградация”. Лао Дзъ казва, че „най-добрите управници са
тези, за които народът знае само, че съществуват”
[10, с. 119, § 17], тоест те така вършат работата си, че всеки
си върши своята работа, която, нека цитираме украинския
философ Григорий Сковорода, е „сродна на натурата” на
този човек, подхожда най-много на него и на душата му.
Древнокитайският мъдрец ни учи: „Когато
[съвършеномъдрият] желае да се извиси над народа, той
трябва да се поставя по-долу от другите. Когато иска да е
пред хората, той трябва да се поставя зад тях. Затова, макар
и да стои над народа, той не му е в тежест.” [10, с. 134, §
66] И „който не презира [народа], той няма да бъде
презиран от [народа].” [10, с. 136, § 72]
На рус. дума конец /край/ (укр. кінець) са родствени
др.инд. kaninas /млад/ и гр. kainos /нов/. Със същия корен
са думите конечно /разбира се/, искони /открай време, от
памтивека/, исконно /изконно/, испокон» /от самото
начало, много отдавна/, прикончить /да свърша,
привърша/, доконать /да съсипя, довърша някого, погубя/
(от ст.сл. конати /да свърша, завърша/,
доскональный /подробен, точен, основателен,
изчерпателен/, скончаться /да умра, почина/.
Родствени са им също така укр. думи доконаний
/свършен – вид на глагола в граматиката/, переконання
/убеждения/, досконалий /съвършен/1 и сконати /да
умра/2). От същото етимологическо гнездо са и българските
и руски лексеми наконечник и конус, укр. виконати /да
изпълня/3), кон в израза „ставить/поставить на кон” или
без глагол: „на кон” /залагам или да заложа, внасям или да
внеса, давам или да дам залога си/ в игра на карти или за
пари.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.