Редът и мирозданието 4 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Да си спомним два израза на Иисус Христос, тясно
свързани по своята семантика: „Аз съм Алфа и Омега,
началото и краят“ [Откр. 21:6] и „Аз съм пътят и
истината и животът“ [Иоан. 14:6]. В живота всичко е
взаимно свързано и краят на един период се явява
едновременно начало на следващия4 , приличащ на
предходния, но и отличаващ се с нещо ново. Всеки период
има свой алгоритъм, последователност на съставляващите
го действия и събития1. В същото време периодите
съставляват последователност от по-сложен порядък в
значително по-голям отрязък от време и т.н. Можем да
наречем всичко това редове от различен мащаб,
йерархично подредени помежду си.
С редица въплъщения се характеризира веригата
превъплъщения (реинкарнации) на повечето човешки
души. Ред присъства и в друг глобален космически закон,
характерен за световете, където има Тъмни сили – закона
за кармата, закона за отговорността.
Според Даниил Андреев сферата на дейност на
кармата, която той нарича закон за възмездието, железен
закон от нравствени причини и следствия, може да си
представим под формата на линия-равнодействаща на две
противоположни воли – на Силите на Светлината и Силите
на Тъмнината. Провиденциалните Сили искат да изместят
тази линия към максимално смекчаване, просветление,
облекчаване на причинно-следствените закони,
довеждайки ги до тези, които са били преди това, преди
нахлуването на Силите на Тъмнината в структурата на
слоевете на планетата Земя и в действието на законите на
еволюцията, когато „извършените грешки се поправяли с
помощта на висшите сили”, а не се „отработвали” чрез
поредица страдания. Силите на Тъмнината, обратно, се
стремят още повече да утежнят законите на кармата,
довеждайки ги до абсолютната тирания на Гагтунгр,
Върховния демон на нашата планетна система, до пълното
лишаване от свободната воля на всички, попаднали под
тези закони, в това число и демоничните същества. [1, с.
87-89]
Всяко събитие е последствие от някаква предходна
постъпка и, на свой ред служи за основа на по-нататъшни
събития, „следствия, които могат да се проявяват и в
настоящия живот, но в цялата си пълнота се проявяват след
смъртта и даже в следващите въплъщения.” [1, с. 89]
В началото на всеки период в него е заложен
алгоритъм, програма за по-нататъшното развитие, подобно
на това, както в семето е заложено излизащото /рус.
выходящее/ от него, порастващо растение, което в своето
време ще даде семена за нови растения. Началото
последователно се прелива в края, който се явява начало на
следващия период, но вече на ново ниво. Може би не е
случайно това, че даже азбуките на някои славянски езици
(редът на буквите) правят своеобразен кръг и се връщат
към своето начало, но вече на ново ниво: «а, б, в, … е, ю, я
(йа)», а гръцките букви „алфа” и „омега”1 при тяхното
налагане една върху друга дават хоризонтално
разположена осмица – знака за безкрайност.
Началото, съединено с края, в индийската митология се
символизира със Змей, който е захапал опашката си. Той е
символ на Абсолюта, а също така означава: Вселена;
Безкрайност и Вечност, движеща се по собствен импулс;
кръг, вместил всичко в себе си, тоест математическа нула.
Както отбелязва Едуар Шюре, „в трансцендентната
математика се доказва алгебрично, че нулата, умножена по
безкрайното, се равнява на Единица. В реда на
абсолютните идеи нулата обозначава безкрайното Битие.
Вечният, на езика на храмовете, е бил обозначаван с кръг
или змия, захапала опашката си […] Но от този момент,
когато Безкрайното определя Себе си, То произвежда
всички числа, които заключава в Своето велико единство и
ги управлява в съвършена хармония.” [18, с. 255]
С други думи, космическата пустота, която
математически може да се изрази с числото нула, поражда,
дава началото на всички числа (= предмети и същества) и
се състои от – ∞ (ред отрицателни числа) и + ∞ (ред
положителни числа). „Такъв е трансцендентният смисъл на
първия проблем на питагорейската теогония, причината,
поради която великата Монада заключава в себе си всички
малки и поради която всички числа произхождат от
великото единство, приведено в движение.” [18, С. 255]
Очевидно, с нулата можем да съотнесем буквата о,
която като представка обозначава или обхващане (като че
ли вземане вътре в кръга) на предмета, тялото, душата в
пространството1, или обхващане на процеса във времето,
неговата завършеност2.
Може би от тези процеси не е далеч по своята
семантика и звукът о, който като междуметие изразява
удивление – начало на познанието, – тоест човекът като че
ли престъпва отвъд чертата на непознатото, излиза /рус.
выходить/ извън пределите на усвоеното, тръгва по нов
път.
С понятието начало-край» са свързани и ред
лексически единици, идващи от думата чин /чин, ранг/:
рус. начинать /започвам/; рус. и бълг. почин; причина;
ст.сл. чинъ /порядък; време/; ст.сл. восчинати
/преразглеждам решение, премислям по друг начин,
преосмислям решението си/3); рус. чинить /първоначално
„следя за реда”, по-късно – „правя нещо” > „изправям”/;
начинка /пълнене; плънка, пълнеж/ и подчинять, бълг.
подчинявам; укр. вчинок /постъпка/; «рус. и бълг. чин
/звание, ранг, сан, длъжност1/; рус. бесчинство и бълг.
безчинство /безпорядък, безпределност/2).
В украинския език има словосъчетание таким чином,
което означава „по такъв начин” и чийто корен е в ст.сл.
дума чинъ, свързана на свой ред с понятията порядък /рус.
порядок/ и ред /рус. ряд/.
Лексемата ряд е основа за цяла група руски и
български думи от военната тематика3: рядовой /редник,
стоящ в строя4/; снаряжение; снаряд; наряд;
распорядок /ред, разпоредба/; разряд; заряд – от
зарядить /да заредя пушката или оръдието/.
С тях са родствени и лексемите, които така или иначе
са свързани с устройството и управлението на човешките
отношения: обряды /обреди5/ и ритуалы /ритуали/6,
призвани да хармонизират отношенията между хората;
др.рус. рядить /управлявам, нагласям, натъкмявам,
пригодявам, привеждам в ред/; рус. упорядоченный
/уреден, подреден/; вырядить7; укр. уряд /правителство/8;
неурядица /неуредица, безредие, безпорядък/ – от урядица
/порядък, устройство1/; укр. підпорядкований /подчинен/;
др.рус. рядъ / уговаряне, убеждаване, уговорка, условие;
завещание/.
Приведеният ред думи, родствени на лексемата «ред»,
може да бъде допълнен и със следните думи: неряха
/немарлив човек/ < ряха < рядиться /гиздя се, пременям
се; маскирам се/; опрятный /спретнат, чист, прибран/ – от
опрять /ред, порядък/; рядом /един до друг, редом/ (укр.
поряд); орудие /оръдие/ < орядъ или оряда /работа/ >
орудовать /въртя, служа си, боравя, работя – с инструмент/
и укр. орудний відмінок /творителен падеж/; рядно;
изрядный /ост. добър; разг. голям, значителен2/, бълг.
извънреден.
Взаимовръзката между реда и процеса на сътворяване,
строителство или съзидание говори за това, че редът е
своеобразен посредник между съзнанието и неговото дете-
творба. Подобна роля играе и словото в неговото
езотерично (съкровено, окултно) значение. Явно това
показват и думите, които са едновременно свързани с
понятията „ред” и „слово”: старославянската восчинати
/преразглеждам решение/3); др.рус. рядъ /уговорка,
условие; завещание/4. Лат. лексема оr (рот /уста/ – органа,
произнасящ думите) може да бъде възприета като съвсем
близка по форма и семантика до лат. ordo /ред; порядък/5 и
лат. origo /начало; произход/: от устата „извират” думите).
С помощта на своята реч (говора си) човекът може да
подреди мислите си и след това да ги преведе (пренесе или
премести) от менталния (мисловния) план на физическия
план, който е материален (по-точно, съставен от материя с
груба форма). Както твърди теософката Нина Павловна
Рудникова, „човекът е забравил, че светът е сътворен от
Словото и че всички негови (на света) части са въплъщения
на отделни думи… Човешкото съзнание е забравило, че
думите, съставляващи езиците, са формули, чието духовно
произнасяне привежда към действие психичната енергия,
спомагаща за въплътяването им във факти» [13, с. 193-194].
Интересна е семантиката на думата подрядиться /да се
наема, да сключа договор за работа/ – да подчиниш себе си
на определени условия, да съгласуваш себе си с други
души, да влезеш в определени съотношения, в порядък, да
уредиш /рус. уладить/с тях своите действия. Вероятно с
думата ред е свързана украинската лексема порятунок
/спасение/: да спасиш душа или ситуация – това е да
поставиш в определен ред-порядък съставните части, да ги
хармонизираш помежду им.
Думата уладить води началото си от лексемата лад,
даваща корен на цяло гнездо думи: руските сладить /разг.
да се справя с нещо/, наладить /да наредя, наглася,
пригодя, уредя/ приладить /да нагодя, натъкмя,
приспособя/, заладить /занареждам с думи, повтарям
(говоря) едно и също/ и украинските прилад /прибор,
устройство, приспособление/, приладдя /принадлежност/;
ладнати /подготвям, устройвам, разполагам/.
В един от разпространените жанрове на детския
фолклор (смешките) широко известните песнички,
съпровождащи игрите на детето с пръсти, ръчички и
крачета, се наричат Ладушки. Вариантите на техните
текстове доста силно се отличават един от друг, но
началото, като правило, остава традиционно: „Лади-лади,
ладуси…” [2, с. 15]. В древните образци на фолклора се е
запазило до наши времена, споменаването за езическия бог
Лад, към който славяните са се обръщали с молби за
запазване на семейното огнище и уют, за поддържане на
душевно равновесие и добър микроклимат – това, което се
явява начало за всичко останало в живота на човека. В
украинския фолклор под формата на рефрен (припев)
изразът Ой, дід Ладо… се е запазил и в другите жанрове на
фолклора.
Лад и Ладо са съпружеска двойка славянски езически
богове, олицетворяваща хармонията между мъжкото и
женското начало. Може да се направи паралел между тази
двойка и понятията чёт-нечёт /чифт-тек/, също имащи
отношение към реда и символизиращи съответно нечёт –
мъжкото и чёт – женското начало. Ще бъде уместно да
отбележим, че Божествената Троица се е проектирала в
човека, „създаден по образ и подобие Божие” така, че на
физически план една ипостас се е поместила в мъжа, а две
– в жената (тя дава начало на новия живот – износва и
ражда), а в духовен план е обратно: жената осеменява мъжа
(който има женски ум1) с идеи, а той износва и въплъщава
тази идея в живота.
От чёт са тръгнали следните понятия: чета /двойка
съпружеска/ чёткий /точен, ясен, отчетлив/, чётки
/броеници/, учёт /изчисляване, пресмятане; проверка,
ревизия; отчет, регистрация/, зачёт /зачитане, включване в
сметка; проверочен изпит/, расчёт /сметка, изчисляване;
разплащане, уреждане на сметки; уволнение;
предположение, намерение; изгода, сметкаджийство/,
вычитать /с ударение на първата сричка глаголът е от св.
вид: да прочета, узная; да изчета, проверя, коригирам; с
ударение на последната сричка е от несв. вид: изваждам
едно число от друго; спадам, удържам при плащане/,
сочетать /съчетая и съчетавам; съединя и съединявам/,
считать /броя, преброявам, изброявам; смятам, пресмятам;
считам, смятам, намирам, мисля/, честь – почитать /чест,
почит, уважение – почитам, уважавам/, число /число, брой;
дата/, читать /чета/1… Тази група думи още веднъж
илюстрира взаимовръзката между реда и думите, а също и
мисленето, чието проявление е езикът, речта.
В гръцкия език понятието ред се обозначава с
лексемата stichos. От него произхожда думата
стихотворение (по същността си, създаване на ред).
Стихотворението е цяла „страна-държава”, съградена по
съответните закони на стихосложението: стил и тема,
ритъм и рими, а освен това и по законите, присъщи въобще
на езика. С други думи казано, стихът е строй, колона от
думи, всяка от които е изображение на определени понятия
и на стоящите зад тях същества.
В латинския език понятието ред се обозначава с
лексемата оrdо. От нея се образува цяла група думи, много
от които са заимствани в други езици. В българския език
това са такива лексеми като орден, ордер, ординарец,
ординаторски. В руския и украинския езици има думи
ординарный /посредствен, банален/ и экстраординарный
/извънреден, извънщатен/.
Във френския език има производни като: ordalie
/Божий съд2, подлагане на изпитание през
Средновековието/; ordinaire /прил. обикновен, обичаен;
редови, всекидневен; прост, посредствен; същ.
обикновеното; навик, обичай; воен. командировъчни/; рел.
ordination /ръкополагане, посвещение в духовен сан/,
оrdinand /кандидат за ръкополагане/ и ordinant /епископ,
който има правото да ръкополага/; ordinateur /компютър/;
ordonnance /разположение, нагласа, вид, устройство;
заповед, разпореждане, предписание, указ, постановление;
мед. рецепта; воен. ординарец, свръзка/; ordonnancement
/програмиране/; ordonnateur /разпоредител; авт.
управляващо устройство, управляващ блок/; ordonné
/подреден, уреден, устроен; човек, който обича реда/;
ordonnée /ордината/ и coordonnées /координати/;
coordination /съгласуване; съпоставяне/; ordre /порядък,
метод, точност, дисциплина; ред, редуване; заповед,
команда, нареждане, разпореждане; орден – отличие; ранг,
категория, степен; биол. и геол. разред; ист. съсловие; арх.
стил; мат. ред, порядък; орден – монашески, рицарски/ и
др.
В немския език с лат. корен ordo са свързани думите:
ordentlich /акуратен; порядъчен, честен; приличен,
солиден; щатен/; Ordination /посвещение в сан;
назначение; приемно време/; Ordonnanz /заповед,
инструкция; донесение/; Оrdnung /порядък в
систематиката, строй; устав; правила; мат. порядък;
степен/ и др.
Думи с основа ordo има и в други езици. Може да се
предположи, че ordo е свързана с лат. origo /начало;
произход; род, семейство/.
Оr- може да е била обща основа за други лексеми: лат.
оr /уста/ (извор на речта)); лат. orient /изток/; фр.
orientation /ориентиране, ориентировка; прен. ориентация,
направление, установка»).
В отдавнашните времена за ориентировка е служел Изток, а по-точно,
слънцето, идващо от изгрева /рус. восход/ към залеза, от изток на запад:
възход – начало на пътя; изток – начало на „течението”.
Оr- също може да е била основа за немските думи:
Organ /орган; глас; орган на печата»); Organization
/организация; организаторска дейност; структура/;
Organismus /организъм/1; Orbis /мир, светлина, земя/;
Orakel /оракул/; Оratоrium /стая за молитви, параклис;
муз. оратория/; Orbita /очна кухина, орбита/; Ornament
/орнамент, украшение/, т.е. периодично повтарящи се
рисунки (мотиви, фигури, които условно могат да се
приемат за ред); а също и за френските: orifice /отвор,
отверствие, устие, гърло, прорез, дупка/ и original
/оригинален, първообразен, първоначален; истински,
неподправен; самобитен, своеобразен, странен, чудноват/.
Може да се предположи, че при прехода на лексемите с
основа or- в славянските езици и при развитието на
пълногласието са се появили такива думи като ряд /ред,
редица/, рад2 /радвам се, готов съм да…/, род /род,
поколение3; вид, семейство; сорт; начин/ рот /уста/, рок
/съдба, участ/ – ректи /говоря/ – речь /реч, говор, език/.
Езикът, речта, е едно от стъпалата в еволюционната
стълба, призвано да помогне на съзнанието да разбере себе
си и обкръжаващия го Абсолют, в състава на който то
влиза. Словото е матрица за създаване на мисъл-форми,
които лежат в основата на творението, Логоса на духовния
свят, даващ възможност на падналото човечество да се
върне към първоизточника, в своя роден Дом. Не случайно
в Библията е казано: В начало беше Словото, и Словото
беше у Бога, и Бог беше Словото [Иоан. 1:1]. Всяка дума е
цял свят, космос1, ред, влизащ като част в огромната
Йерархия на другите редове, образуващи всички заедно
Мирозданието.

Украйна, г. Бердянск, 09.02.1998, пн.

Литература
1. Андреев Д.Л. Роза Мира / Сост. и подгот. текста
А.А. Андреевой. – Москва: Иной Мир, 1992. – 576 с.
2. Аникин В.П., Агеносов В.В., Ганкина Э.З. и др. Детская
литература. – М.: Просвещение, 1989. – 399 с.
3. Библия.
4. Ганич Д.И., Олейник И.С. Русско-украинский и украинско-
русский словарь. – Киев: Феникс, 1995. – 560 с.
5. Ганшина К.А. Французско-русский словарь. – М.: Русский
язык, 1982. – 912 с.
6. Дворецкий И.Х. Латинско-русский словарь. – М.: Рус. яз.-
Медиа, 2003. – 846 с.
7. Зелинский Ф.Ф. Древнегреческая религия. – К.: Синто, 1993.
– 127 с.
8. Зелинский Ф.Ф. Из жизни идей. – Санкт-Петербург, 1995. –
464 с.
9. Кун Н.А. Легенды и мифы Древней Греции. – Махачкала:
Дагучпедгиз, 1986. – 526 с.
10. Лао-Цзы. Дао дэ цзин / Древнекитайская философия. В 2 Т. –
Т.1. – М.: Изд-во «Мысль», 1972. – С. 114-138.
1 Гръцката дума космос /порядък; устройство; светоустройство,
мироздание; необходима мяра…/.
11. Лепинг Е.И., Страхова Н.Л., Филичева Н.И., Цвиллинг М.Я.,
Черфас Р.А. Большой немецко-русский словарь. – М.: Сов.
энциклопедия, 1969. – Т. 1. – 760 с.; Т. 2 – 680 с.
12. Мифологический словарь / Гл. ред. Е.М. Мелетинский. – М.:
Сов. энциклопедия, 1990. – 672 с.
13. Рудникова Н.П. Солнечный путь. Арканы Таро. – М.:
Беловодье, 1995. – 400с.
14. Флоренский П.А. Столп и утверждение Истины. – М.:
Правда, 1990. – 839с.
15. Хейч Э. Посвящение. – М.: Сфера, 1997. – 271 с.
16. Черных П.Я. Историко-этимологический словарь
современного русского языка. – М.: Русский язык, 1994. –
Т. 1 – 622 с.; Т. 2 – 560 с.
17. Шанский Н.М., Иванов Валерий Васильевич, Шанская
Тамара Васильевна. Краткий этимологический словарь
русского языка. – М.: Просвещение, 1975. – 542 с.
18. Шюре Э. Великие посвящённые. Очерк эзотеризма религий.
Репринтное воспроизведение издания 1914 г. – Калуга:
Типография Губернской Земской Управы, 1914. – 419 с.

Превод от руски – Емилия Манолова

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.