Езотерика на косата 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Подстригването в монашество е абсолютно себеотдаване (и
духом, и телом) под ръководството и властта на духовния
наставник. А такова обредно подстригване било
практикувано още в езическата епоха, преди Христа, и
целта тогава е била да бъде осигурена на дете енергийната
родова защита. И този обред идва чак до наши дни, като е
загубил първоначалния си смисъл, но се спазва в различни
региони по различен начин. Например в една област на
Украйна на „пострижины” „обезателно канели баба-
акушерка и кръстниците… В средата на селската къща, на
пода, постилали овча кожа с козината нагоре (като
предпазващ знак), поставяли на него момчето, и
поканеният отец отрязвал на кръщелника малко коса във
вид на кръст.” [14, с. 169]
Както вече споменахме. при различните славянски
народи подстригването има свои специфични черти. То
може да се различава по възрастта на човека, по броя и
степента на родство на поканените да участват в обреда, по
реда в неговото изпълнение, по използваните атрибути и
т.н. Съвсем различна е и съдбата на отрязаните коси.
Изследователят Владимир Супруненко се позовава на
случаи, когато отрязаната коса от главата на момченце се
закопава под круша, за да има то къдрава коса, а пък
снопче от косата на момиче се слага под върба, за да има то
дълга коса. [17, с. 62]
„Както подстригването е обред за прехода на момчето
от детството към юношеството, така и първото бръснене е
преход от юношеството към зрелостта на мъжа. При
първото бръснене била обръсвана само брадата, а горната
устна за мустаците били оставала небръсната – като
признак за зрелост” – отбелязва Олекса Воропай. [3, с. 359]
След това момъкът имал право да ергенува – да взима
участие в различни младежки събирания, избирайки си
мома за бъдещ семеен живот. Баща му вече можел да каже:
„Синът е мой, а умът му си е негов.” [17, с. 65]
При славяните младите момичета са полагали много
грижи за косата си. В Украйна те „винаги са ходели с
открита глава – признак на моминската чест. Изгубвайки
честта си, девойката покривала главата си с кърпа,
забрадка, така в езика се е появила думата покрытка – в
древна Украйна-Рус имало обичай: ако момък покриел
главата на момиче с намитка1, тя ставала неговата
избраница.” [3, с. 291]
Отглас на този обичай е съществувал в продължение на
много столетия в най-драматичния сватбен обред
„покриване”, който е символизирал прехода от годеница2
към омъжването – под властта на мъжа. В някои области не
се ограничава с обичайното „покриване”. За подсилване на
магическата власт над бъдещата съпруга, косата й била
отрязвана. Например „в Подолие отрязването на косата
извършвал годеникът: като вземал на коленете си своята
годеница, той отрязвал косата й с ножица. В Закарпатие
бил запазен и по-древен обред – отсичане на косата. След
венчавката в църква започвали танците, по време на които
на годеницата отсичали косата. Роднините на младоженеца
завързвали клая на косата към гвоздей, забит в стена. И по
време на танца младоженецът трябвало да прояви такава
ловкост, че с един удар на брадвичка да отреже цялата
коса.” [14, с. 176] От този миг, след бракосъчетанието
жената е можела да показва косата си само на най-близките
членове на семейството.
Не можела да показва косата си и „покрытката”. За
недостойно поведение момците насила отрязвали косата на
девойката. Това е бил истински колективен акт на черна
магия, узаконен в обичайното право, по време на който акт
бивала разрушавана аурата на девойката, ставало
урочасването й. Горчивата съдба на „покрытката”
Катерина с необикновена сила и проникновение е описал
Тарас Шевченко в поемата си Катерина.
Нека си припомним и историята на Мария Магдалина
от Библията, обвинена в същото, което е и „покрытката”, в
грях. Начинът, по който Иисус Христос се е държал с
Мария, трябва да служи на хората като образец за
подражание, тъй като окончателната присъда за грешника
обявява само Господ, а не човекът, който сам е н грях. Има
такъв езотеричен закон: обижда се от другите само онзи,
който е способен да обиди друг човек; и съди другите само
онзи, който не е чист и е в подобен грях. Дори ако човек
външно не извършва някакъв грях, но започва да съди за
този грях другите, това означава, че в глъбината на душата
му все пак живее желанието и той сам да извърши подобен
грях, тоест той още не е пречистен от този грях.
Всеки, който си присвоява правото да съди когото и да
е за някакъв грях, прави това не поради любов към
съгрешилия и не поради стремеж да му помогне да
преодолее подобен грях. Движещата сила, мотивът в
поведението на такъв човек е гордостта или желанието да
нанесе енергиен удар на другия човек, с други думи, да го
урочаса. Подобна мотивация, според нас, лежи в основата
на поведението на всички, които са превръщали
„стъпилите накриво” девойки в „покрытки” и с това ги
обричали на разплата през целия им живот, превръщайки в
„изгнаници” сред обществото и тях самите, и техните деца.
За омъжените жени и кърпите, с които покривали
главите си, може да се каже също, че те не са имали право
да показват главата си открита пред хората, но също и да я
кичат с венци. Всички славянки са спазвали това правило.
Ярко свидетелство за това е избухналото въстание на
чехите през 977 година против тяхната княгиня Дубравка,
която, вече стара баба, се е осмелила да окичи главата си с
венец от цветя. „Венецът от живи цветя защитавал младото
момиче от посегателства. Народът вярвал, че момиче с
венец на главата притежава чудодейна сила, която го
предпазва от посегателство.” [3, с. 300]
Славяните вярвали още, че венецът защитава момичето
от лоши очи и нечисти сили. С такава цел момичето не
сваляло венеца от главата си и в празнични1 дни, когато
според народните поверия бродят сенки на мъртъвци,
тичат мавки1, от вировете излизат русалки и по земята се
появяват и други нечисти сили: в навечерието на Свети
Георги, на Зелената неделя, в нощта на Иван Купала. „За да
увеличат защитната сила на венеца, девойките вплитат
между цветята чесън, пелин и селим – билки, притежаващи
сила против всякаква „дяволщина.” [3, с. 300-301]
А по време на самата сватба булката бивала защитена
чрез венец от зеленика или бяло венчално було. В древна
Гърция такава защитна роля са имали лавровите венци.
Опазваща функция са изпълнявали също диадемите,
короните, панделките и шнуровете, с които жените връзват
косите си. Руският израз „очертя голову” първоначално е
имал значение на „защитавам се, като връзвам около
главата си някакъв защитен предмет, който образува
затворен кръг около нея”2.
„Със сакрално-символичното значение, което е било
придавано на косите, са свързани обичаите, при които
косите се скриват или обратно, оставят се открити” –
подчертава Ариел Голан в научното си изследване Мит и
символ. Той отбелязва: „В средновековна Европа жените не
свалят от главите си шапката, наметалото и накитите си не
само навън, но и у дома. Религиозните еврейки завързват
кърпите си така, че напълно да закриват косите си. В
Дагестан, особено в затънтените планински селца, жената
избягва да показва косите си, дори да не ги види
собственият й съпруг. Европейците и кавказците
обикновено свалят шапка в знак на почит към някого.”
[5, с. 15]
Заслужава да се отбележи, че в руските изрази
„засветить волосы”, „опростоволоситься” явно се е имало
предвид отрицателното значение на показването на косата
в древността и първоначално те са имали следния смисъл:
„опозорявам се”, „ставам посмешище за всички”. В руските
села, ако се види косата на жена, „това е било …най-голям
позор, затова тя е била длъжна грижливо да крие косата си
от външни хора под специална богато украсена шапка –
косичник или кичка.” [15, с. 114] А юдеите в древността, в
случай на лично опозоряване, публично са посипвали
косата на главите си с пепел.
Косата на човека е продължение на неговата аура на
физически план, мост между финия (астралния) свят и
физическия. Дългите коси могат да се сравнят с антени.
които обезпечават на човека (микрокосмоса) връзка с
обкръжаващия го свят (макрокосмоса). Затова хората с
дълга коса, мустаци и брада имат по-големи възможности
да предчувстват събитията, активно да възприемат новите
мисли и може би да еволюират. Вероятно с това се
обяснява стремежът на хората от така наречените свободни
професии (артисти, художници, музиканти) да имат дълги
коси. В Агни Йога се казва, че най-добре усещат астралния
план животните с дълга козина.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.