Езотерика на косата 3 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Много по-тясната връзка с астрала е необходима и на
жените, които носят по-голяма отговорност за
продължението на рода: дългата коса им позволява да
предвиждат опасностите на нивото на усещанията.
Вероятно не случайно руската лексема ощущение
/усещане, възприятие / е свързана с думата щупать1
/пипам/. Възможно е с по-добрата връзка с астрала да се
обясни и поверието, битуващо у много народи: косматият
човек ще стане богат.2 [5, C. 15]
Астралният план е измерението на желанията и
чувствата. В украинския език думата бажання /желание/
етимологично е свързана с думите багаття /клада, огън/ и
багатство /богатство/.
На руски думата чувство е съкоренна с думите
чутьё /обоняние, нюх, слух/, чуять /подушвам, усещам –
за животно/, чуткий /тънък, лек, остър – например „остър
слух”/, чуть-чуть /едва-едва/ и с укр. чуйний (= чуткий),
чути/чувам, усещам/, почуття /чувства/, відчуття
/усещане, усет, чувство/, с бълг. чувам и чувство, cъс
сърбо-хърв. чувати /пазя, охранявам/, със словац. сuv
/нерв/ и čutіe /чувство, усещане, усет, смисъл/, с чеш. сiv
/нерв/, с др.рус чути /чувствам, усещам, слушам, съзнавам,
зная/ и др. [19]. Явно с тази група думи са свързани и
лексемите в руския език чуб /перчем, кичур/ и в
украинския чуприна /коса, перчем, кичур/.
Бихме желали да отбележим, че връзката на косата с
астралния план и съзнанието е възможно да бъде
проследена и в някои други езици. Видна е също и
определена връзка на косата със слуха. Например може да
се сравнят следните лексеми: др.рус. чути и нем. hоrеn
/слушам, чувам/ и Нааr /косъм, козина, вълна, мъх/ или
англ. hеаr /слушам; чувам, изслушвам; узнавам/ и англ.
hair /коса; косъмче, власинка; козина/.
На английската лексема hear са подобни англ. head
/глава; човек; вожд, ръководител; способност, разум/ и
англ. ear /ухо; слух/. Англ. ear има значение /клас – при
житните растения; кочан – на царевица; клася, изкласявам/.
Може да се предположи, че външната прилика между тези
лексеми може да бъде обусловена от връзката на косата със
слуха и астралния план – връзка, за която говорихме по-
горе.
В езотериката се твърди, че в растителния свят, освен
физическо тяло, всяко растение има и витално (жизнено)
тяло1, което по своите свойства до голяма степен прилича
на астралното тяло. С други думи, етерното тяло се явява
преходно между физическото и астралното тяло – точно
така, както и косата. Явно поради това окултната традиция
в една от своите аксиоми счита връзката на човешката коса
или животинската козина с растителната покривка на
Земята, тоест с представителите на растителното царство, и
открива аналогия между тях. Това е било отразено и в
преданията на много народи. Например, в скандинавския
епос „боговете са направили дърветата от космите на
великана Имир.” [16, с. 11]
Не случайно съкоренни на руската лексема волос са
такива думи като: санскр. valсa /клон, клонче; вейка/,
др.инд. vаlsah /филизи, ластари; жилава пръчка; клон,
вейка/, нем. Wald /гора/. За връзката на косата с
растителния свят споменават и други автори. [5, с. 15]
Руският митологизиран образ на съзвездието Плеяди се
нарича Волосыни. „Характерно е, че в руските
средновековни астрологически текстове седем планети,
оказващи влияние върху съдбата на хората, се наричат
„рожаници” 1, [...] и следователно, се свързват с Рада, точно
както Волосыни в крайна сметка са свързани с друга
(териториална) форма на обединение на хората – волост2.
Названието на Плеядите Волосыни е съотносимо с култа
към Волоса-Велеса, който в северните области на Рус и на
Поволжието, се е съединил с култа към мечката
(прилагателното за нея на руски е „волосатый (медведь)” в
употреба като табу.” [11, с. 128]
Нека припомним връзката между дългата коса у
жените и продължението на рода, чийто покровител при
славяните е бил бог Рад, както и връзката на косата с
растенията: думите род, рост /ръст/, растение, природа са
еднокоренни. Интересна е връзката на думата волос
/косъм/ с лексемите волость, власть (укр. влада), воля,
укр. волати /предпочитам, желая, искам/ и др. Сравнете и
чешките думи vlast /родина, отечество/ и vlada
/правителство/. [18]
Волята пряко е свързана с астралния план – плана на
желанията, чувствата, а също и с властта, която се прилага
с помощта на волята, ръководена от знанията. Еднокоренни
с лексемата воля са латинските глаголи volo, velle /желая,
искам/ и, вероятно, volo, volаre /летя/. Значението на летя
може да се обясни с това, че за политането е необходимо
волята на политащия да се противопостави на силата на
тежестта, гравитацията (а това включва и греха, който,
както езотерично, така и в определена степен
филологически, е свързан с понятието гравитация1).
Можем да споделим догадката, че с лат. volo има
връзка лат. vоx, vоcis1 /звук, глас; слово, реч, език;
ударение; заговор, вълшебна дума, магическа формула/ –
гласът се явява проводник на волята.
За връзката между власт и коса /рус. волосы/ косвено
може да свидетелства и фактът, че лъвът, който по силата
на психичната си организация се счита за цар на животните
и зверовете, има грива. На знака Лъв в астрологията
съответства Слънцето – светилото, което условно може да
се нарече цар на планетите в нашата планетна система.
Лъчите на Слънцето ни навеждат на мисълта за гривата на
лъва1.
Грива има и друго животно – конят. Английската
лексема horse /кон/ не случайно прилича на името на
славянския езически бог на Слънцето Хорс. Ариел Голан
твърди: „У южните семити свещено животно на богинята
на слънцето е бил конят. Конете и колесниците били
посвещавани на слънцето и у древните евреи. В Авеста
слънцето се нарича „вихрогон”. В Ригведа се говори за
слънце, което е теглено от коне, конят се показва като
образ на слънцето, дори самото слънце бива наричано
кон.” [5, с. 49]
Изследователят също така отбелязва: „Семантичната
връзка между понятията конь и слънце е съществувала у
древните гърци и германците; нерядко при тях самото
слънце било наричано кон. Слънцето било олицетворявано
в образа на коня у скандинавците; при келтите конят бил
считан за символ на слънцето. У древните славяни
конять… бил свързан със слънцето, като че ли би го
заменил. В древноиндийските и литовските митове се
казва, че конят е сътворен от слънцето.” [5, с. 49] Може би,
именно благодарение на космите на гривата конят е такова
чувствително животно и едно от най-умните? Интересно е,
че във френския език лексемите, означаващи понятията
кон и коса, са твърде близки фонетично едно на друго:
cheval /кон/ и cheveux /коса/ или cheveu /косъм/.[4]
Отделно ни се иска да споменем и за факти, които
според нас потвърждават мисълта за това, че конете имат
определена енергийна сила в космите на гривата си.
Авторите на книгата нееднократно са имали щастливата
случайност да слушат за подобни факти – по различно
време в различни области на Украйна – от представители
на по-старите поколения, или от самите тях, защото са
живеели във време, когато много семейства са имали свой
кон, или от хора, които са слушали спомени за онези
времена от своите родители, от дядовци и баби.
Понякога, в ранна утрин стопаните на коня са
установявали, че гривата му така силно е сплъстена, че
почти не е възможно да бъде разрешена. Те казваха, че
през нощта гривата на коня е била сплъстена от малък
хищен звяр – невестулка. В природата това зверче, въпреки
своя неголям размер, се отличава с огромна кръвожадност
и за едно денонощие изяжда такова количество домашни
птици, което е много по-голямо от собственото му тегло, а
това разкрива до каква степен е демонизиран духът на този
вид. Но в конкретната ситуация, как казват помъдрелите от
житейския си опит хора, конят е бил измъчван не от
обикновена невестулка, а от някаква вещица или таласъм1,
същество, което се е проявило чрез образа на невестулката-
таласъм, и след такава нощ конят оставал буквално
обезсилен.
За енергийната активност на косата в определена
степен свидетелства и фактът, че като изживяваме ужас,
косата ни настръхва, тъй като в това време се усилва
електромагнитното излъчване на тялото ни. Неволна
подобна реакция може да се наблюдава при приближаване
на някаква демонична същност от финия план, невидима за
физическите ни органи на зрението. „Настръхват” и
космите на животните по време на техни сбивания:
например, при онези котки, които, бидейки по природа
тясно свързани с Луната (покровителката на вещици и
магьосници1), остро реагират на всички проявления на
астралния свят.
Интересно е, че у много народи битува мнението, че
червенокосият човек (особено ако има огнена коса) има
„по природа” по-голяма магическа сила в сравнение с
другите хора. Авторите нямат намерение да потвърдят
истинността на това твърдение, както и на мнението за
хората с абсолютно черна (как смола) коса, но смятат, че
няма дим без огън1. Може при нежелание да не се вземат
под внимание подобни твърдения и да се отрича, че цветът
на косата може да означава и нещо друго, освен чисто
естетичната си роля. Обаче ето какво може да се прочете,
например, по страниците на научно-популярната
литература: „Сравнително неотдавна е забелязан един
феноменален факт: в голямо стадо овце с различен цвят на
вълната от удар на мълния са умрели само овцете с един
цвят на вълната.” [12, с. 146]
Вероятно нещо сериозно стои и зад мита за
аргонавтите, които открили златното руно, което
притежавало голяма магическа сила. В същата книга
прочетохме и следните редове: „В Британския център за
ядрени изследвания, само от любопитство, са решили да
проверят още веднъж състава на вълната. Проверили са и
не повярвали на очите си. Особено чувствителните
прибори неочаквано открили във влакната… злато. Оказало
се, че във фуража и във водата с тези прибори не се
открива благородният метал… Златото влиза в състава на
белтъчната структура на влакната, като съдържанието му е
еднакво при различните животни. Ролята на метала засега е
неизвестна.” [12, с. 145]

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.