Езотерика на косата 1 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

От незапомнени времена човекът е обръщал внимание
на външността си, сравнявайки се с отделни представители
от минералното, растителното и животинското царство,
като е намирал и общи с тях, и отличаващи го черти.
Възможно е много неща да се кажат за най-важните части
от неговото тяло като главата, ръцете и краката, или пък за
такива органи като сърцето и очите. Всички те са
многократно възпявани в най-добрите образци на
фолклора, голямо място им се отрежда и в научната, и в
художествената литература.
Интерес представлява и косата на човека, която (според
съвременната биология, заедно с козината, копитата и
рогата на животните, с перата, ноктите и клюна на птиците
и с люспите на рибите) се явява производна на кожата и
изпълнява в организма множество функции. Та нали още
от детските си години сме усещали, че косите крият много
тайни! За някои от тях авторите узнаваха постепенно при
своите поредни стъпки към Истината и искат да споделят
своите открития с читателите, надявайки се, че тези тайни
ще бъдат интересни и полезни и за тях.
В известния си роман Острието на бръснача Иван
Ефремов е казал чрез думите на главния герой Иван Гирин,
че още от предисторическо време били високо ценени
дългите и гъсти коси на жените. През каменната епоха, при
многобройните опасности за недобре защитения срещу
стихиите и хищните зверове човек е било особено важно
майката да може да осигурява колкото е възможно повече
топлина на своето детенце, да му създава уют.
Притискайки го с ръце към гърдите си, пазейки го от вятър
и пещерен студ, тя не само му е давала от своята топлина,
но с дългата си разпусната коса сякаш го е покривала с
физически и енергиен плащ.
Като възпявали женската хубост още от древността,
мъжете са отделяли особено внимание на прелестта на
дългата коса. Дори и самите те са имали дълги коси и
бради. И важното тука е не само в красотата на косите и в
ролята им да топлят. Косата притежава и голяма енергийна
и магическа сила. Неслучайно още от древни времена
влюбените са слагали кичурче от своята коса в медальони
и са си ги подарявали един на друг. Такъв подарък играел
ролята на талисман, на защита, която усилвала енергията
на този, за когото бил предназначен. Разкази за подарена
коса може да срещнем и в художествената литература: в
трилогията-шедьовър на Джон Роналд Руел Толкин
Властелинът на Пръстените, в историческия роман на
Рафаело Джованьоли Спартак и др.
За магическата сила на косата свидетелстват и фактите,
споменати в едно от светите Писания. Например
библейският герой Самсон, син на Маной от град Цора
[Съд. 13-16], още от утробата на майка си, която дълго
време не можела да има деца, бил избран от съдбата да
служи на Бога. Родителите му имали видение: да подготвят
сина си за назарейството.1 [Чис. 6:1-5]
Целият живот на Самсон преминал в непрекъсната
борба с филистимците, чието иго „синовете Израилеви”
търпели 40 години. С лъжа филистимците подкупили
любимата на Самсон, Далила, и изтръгнали неговата тайна
– че невижданата сила на героя се крие в дългата му коса,
неподстригвана нито веднъж от рождението му. Ако се
подстрижела косата му, обетът в назарейство се
нарушавал, силата щяла да напусне Самсон и той щял да
стане „като другите хора”. През нощта филистимците
остригали спящия Самсон, ослепили го и го направили
свой роб, оковавайки го с две медни вериги в Газа.
Космите на героя започнали да растат. Веднъж
филистимците завели Самсон в главният храм на техния
бог Дагон и започнали да го принуждават да „забавлява”
присъстващите. Враговете му искали да го направят за
посмешище. Самсон искрено се помолил и получил от Бог
предишната си сила, като изместил от мястото им двата
опорни стълба в храма и домът рухнал върху владелците и
целия народ. При своята смърт Самсон убил повече
врагове, отколкото бил умъртвил през живота си.
Трябва да се отбележи, че при древните народи
„отказът от подстригване на косата често е означавал
изпълнение от човека на някакъв обет, както е например
при юдейските назореи или християнските монаси. При
узбеките, като знак за даден оброк да се принесе жертва, на
момченцата оставяли отзад кичур коса, а след принасянето
на жертвата тези кичури били отрязвани от шейха.
Живеещите на Маркизките острови, дали обет да отмъстят
за някого от своите близки, обръсвали главите си, като
оставяли на темето си по един кичур, който носели до мига
на изпълнение на дадения обет.” [15, с. 114]
Магическа сила притежава не само косата, но и
брадата. Магьосникът Черномор от поемата на Александър
Пушкин Руслан и Людмила изгубил силата си, когато му
отрязали брадата. В приказката на Алексей Толстой
Златното ключе или Приключенията на Буратино
„докторът по куклените науки” Карабас-Барабас се гордеел
с дългата си брада и в критични ситуации се клел в нея.
Ако я загуби, това ще бъде част от разплатата за лошите
деяния. В някои приказки се споменава за вълшебната сила
на жив и отскубнат косъм от брадата на Водяний (един от
водните духове).
В популярната повест на Борис Лагин Старецът
Хоттабич, по молба на момчето Волька, вълшебникът
Хоттабич изпълнява желанията му. За тази цел всеки път
изскубва по едно косъмче от брадата си, като изрича
вълшебни думи. Енергията, която се освобождава при
отскубването на косъма, той изпраща за изпълнението на
магията.
Във фолклора на много народи знахарите,
магьосниците, маговете, влъхвите, мъдреците и светците са
обрисувани с дълги бради и коси. Скандинавските народи
не си представяли без дълги бради гномите, които са
представители на стихиалите (духовете) на земята, умеещи
да изковават вълшебни предмети и оръжие и пазители на
подземните съкровища.
Тъй като косата е част от физическото тяло на човека,
всеки косъм носи информация за индивида и запазва
връзка на симпатия (буквално „съ-чувствие”) с него на
всякакво разстояние и през всякакъв период от време.
Отрязана или окапала по естествен път коса (както и нокти
или нещо друго от тялото, от облеклото или вещите, с
които е свързан някой човек) са могли да бъдат използвани
от вещици, магьосници и други слуги на мрака, за да
придобият те власт над съзнанието (душата и духа) на
техния притежател. Народните обичаи учат да не се
хвърлят косми от косата безразборно, защото човекът ще
заболее. В цивилизацията на инките, например, една
слугиня на императора (който имал по няколко хиляди
слуги) имала задължението да събира много грижливо и
да …гълта всички косми, паднали през деня от тялото на
върховния вожд. А както е установено от науката, човек
губи всеки ден от 50 до 100 косъма. Поглъщането на
падналите косми имало за цел да се предпази здравето на
императора на инките, тъй като те свързвали състоянието
на вожда си, когото обожествявали, със съдбата на целия
народ.
Случаи, при които за магии била използвана коса, е
възможно да срещнем доста често и сред другите народи.
Нека се спрем на някои от тях сред славяните. Украинският
изследовател Олекса Варопай в своя етнографски очерк
Звичаї нашого народу /Обичаите на нашия народ/ ясно е
подчертал, че „в старо време остриганата коса сред
славяните е била признак на робство.”1 [3, с. 355]
За да аргументира своя извод, той привежда редица
убедителни примери. Илюстрира го и с отделни текстове
от някои исторически документи от епохата на Киевска
Рус. Така в „Судная грамота” 2 на княз Ярослав Мудрий
(978-1054) е предвидено смъртно наказание за този, който
остриже косата или обръсне брадата на друг човек: „Аще
пострижет кто кому главу или бороду, митрополиту 12
гривень, а князь казнить…” [3, с. 355] В древността
„неостриганата коса е била признак за особеното
положение на човека”. [15, с. 114]
И сега, в наше време, осъдените, които трябва да
изтърпят наказание затвор, биват подложени на истинско
деяние на черна магия: остригват ги нула номер. Подобно
действие съпровожда и новобранците, постъпили в
армията.
С подстригване започва и духовният път на тези, които
са решили да постъпят в манастир. Послушникът
доброволно се предава в ръцете на своя духовен наставник,
който извършва ритуала на подстригването и по този начин
послушникът се присъединява към егрегора1 на приетата от
него религия. Подобно обредно действие се извършва
както с обикновени хора, така и с хора от аристократичен
произход. Летописецът на Запорожкото казачество Дмитро
Яворницкий отбелязва, че бившият атаман на казашки стан
Пылып Федоров „благодарил на Запорожката Сеч за
панството и през 1754 г. отишъл в Самарско-Николаевския
манастир. Приел подстригване в монашество, там той
прекарал 41 години в интензивни духовни дирения и
починал на 102 години. [21, с. 253]
Подобно преминаване към духовна дейност било
наблюдавано и при руските царе. Например
забележителният руският поет-духовидец Даниил Андреев
подчертавал: „Характерно е, че, умирайки, царят е приемал
подстригване в монашество, като е свидетелствал с това
встъпването на душата във висшата степен на духовен
живот” [1, с. 349]. Мимоходом ще отбележим, че „за
кралете на франките още от бебешка възраст било
забранено да се подстригва косата. За тях отрязването на
косата означавало, че се отказват от престола.” [15, с. 114]
Нека припомним, че Самсон от Библията и всички
назореи не трябвало да се подстригват, за да не може да им
влияе ничия странична воля, освен Божията.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.