Езотерика на косата 4 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

За магическата сила на косата, по всяка вероятност,
говори и фактът, че запорожките казаци, поради това, че
често са се оказвали в тежки за спазване на добра хигиена
условия, са оставяли на головите си кичури-перчеми,
разположени над точката, която китайците наричат „бай
хуей”. Йогите и окултизмът на източните школи наричат
тази точка чакра (или чакрам)1 Сахасрара и твърдят, че тя
отговаря за връзката с Космоса и че в нея различните
видове физическа енергия стават по-фини, доставяйки
храна за дейността на духовното тяло. Навярно, за
подобряване на контакта си с тънкия план вещиците
разпускат своите коси. Както отбелязват историците, „в
средновековна Европа са смятали, че силата на
магьосниците и вещиците се намира в косата им, затова и
на хората, обвинени в магьосничество, остригвали косата.”
[15, с. 114] Съвсем е възможно разпуснатата коса да помага
на вещиците да левитират (летят), използвайки за тази цел
метлата, която, по всяка вероятност, също може да
изпълнява ролята на връзка като антена-събирател на
енергия.
Разпуснатата коса позволява не само по-добре да се
усеща и възприема обкръжаващият ни свят и да се сверява
вътрешно информацията, която се получава от него, но и
да се излъчват в пространството индивидуалните енергии:
при това косата изпълнява ролята вече не само на
приемащи, но и на предаващи антени. Ето защо сексуално
насочените търсещи девойки или жени, разпускайки косата
си, доста по-бързо всяват у мъжете страстта за обладаване
и ги съблазняват най-напред на фино ниво, а след това и на
физическо. Косата, събрана на главата в кок, спомага за
концентрация на мислите и чувствата, за съсредоточаване
на вниманието в определена област. Подобен ефект
предизвиква и сплитането на косата във вид на плитки, а
също така и покриването й с кърпа, забрадка или някаква
специална част от народните носии – с гиздило или китило.
Доста съществен, според нас, е и фактът, че бръснарят
и фризьорът в по-стари времена са били лечители, които са
извършвали не само подстригване на косата. А
подстригването, изобщо, е много важно действие от
магическа гледна точка. Както твърдят някои историци,
„всички видове въздействие върху косата при
първобитните хора са имали магически характер, тъй като
е съществувала представата, че именно в косата е
съсредоточена жизнената сила на човека. Ако се вземе
кичур от косата на даден човек, може да се придобие власт
над неговия живот и да му се причини страшна вреда.
Затова особено щателно би спазвани предписанията,
свързани с подстригването на косата. Често то било
поверявано само на определена категория хора. В Индия е
съществувала специална каста бръснари и фризьори.”
[15, с. 113]
С други думи казано, изключително важно е какъв
човек прави подстригването: злият човек може да направи
магия, да урочаса този, когото подстригва, като прекъсне
връзката му с Космоса и започне да взема насилствено
неговата психична енергия в своя полза.
Подобен енергиен вампиризъм ще съществува до мига,
в който жертвата сама се досети за това, кой, кога и как е
направил магията за урочасване, и се обърне за помощ към
представителите на Силите на Светлината. Авторите са се
натъквали неведнъж на случаи, когато по време на
подстригване, точно по този начин, на човек нищо не
подозиращ, била пробивана аурата за продължително
време (понякога за десетки години). И народът не случайно
говори за лека и тежка ръка, като така се подразбира
съответно алтруистът или егоистът. От този факт зависи
после и скоростта на израстване наново на косата ни, а
също така и какви мисли и желания ще ни идват на ум след
подстригването: отрицателни и вредни, песимистични, или
светли и радостни, оптимистични.
Ще отбележим, че тука се прилага същият принцип,
както и при осветената вода: ако в обикновена вода се
долее осветена, то цялото количество ще се освети; ако се
направи точно обратното, тогава зарядът осветеност се
неутрализира и святата вода става обикновена. Този
принцип действа не само при водата или косата и поради
това авторите искат да предупредят всеки неравнодушен
към своята душа1 читател да бъде внимателен на какви
хора, на кого именно, поверява своите космични антени,
както и каквото и да е друго нещо в живота си.
За да допълним казаното дотук, ще споменем няколко
данни за косата, подготвени за печата от Анастасия
Самойлович. В своето развитие косата преминава през три
фази: период на растеж (анаген), период на покой (телоген)
и преход от едната фаза към другата (катаген). При здрав
човек примерно 80 % от косата е в състояние на растеж.
Съставът на косата е: 3 % вода и 97 % протеини.
Количеството на косата зависи от цвета: блондинките имат
приблизително 120 000 косъма, брюнетките – 100 000, а
жените с кестенява коса – 109 000, червенокосите – 80 000.
През топлите годишни сезони косата расте по-бързо.
Късата коса пораства по два сантиметра за един месец, а
дългата (ако е около 30 см) – само по един сантиметър. От
един фоликул в течение на целия живот израстват средно
по около 20 косъма. Всеки косъм съществува от няколко
месеца до четири години и дори повече. При мъжете косата
окапва осем пъти по-често, отколкото при жените.
По вида и състоянието но косата може да се определи
настроението на човека. Ако косата е мека като коприна, тя
е признак на душевно спокойствие. А ето, че поради
психическо претоварване, поради продължителни стресове,
състоянието на косата може да се влоши. По статистически
данни 84 % от жените, страдащи от стрес, постоянно ходят
във фризьорски салони „с лечебна цел”.
Завършвайки статията си, авторите биха желали да
подчертаят, че всичко, създадено от Бога, съществува не
само за красота, а и за да се оказва помощ на Божиите
творения да се възправят и да тръгнат по пътя на познаване
на Истината. Човекът е създаден по образ и подобие
Божие, той е микрокосмос, отразяващ в себе си
макрокосмоса, и косата, ставала тема на нашата днешна
беседа, заема свое определено място в структурата на
мирозданието. Не случайно едно от съзвездията,
украсяващи небесния свод, носи поетичното название
Косите на Вероника1. Опознавайки себе си и
обкръжаващия свят, човекът крачка след крачка разкрива
за себе си промисъла на Твореца, става сътрудник в делото
на еволюцията и заема предназначеното за него изначално
място в безпределната Йерархия на Светлината.

Украйна, гр. Бердянск – гр. Переяслав-Хмелницки,
19.07.2006, ср.

Литература:
1. Андреев Д. Л. Роза Мира. – М.: Иной мир, 1992. – 575 с.
2. Библия.
3. Воропай О. Звичаї нашого народу. – К.: Оберіг, 1991. – ч.2. –
422 с.
4. Ганшина К. А. Французско-русский словарь. – М.: Русский
язык, 1982. – 912 с.
5. Голан А. Миф и символ. – М.: Русслит, 1994. – 375 с.
6. Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. – М.: Рус. яз.-
Медиа, 2003. – 846 c.
7. Кочергина В. А. Санскритско-русский словарь. – М.:
Филология, 1996. – 944 с.
8. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Лейн К, Эккерт Р. Русско-
немецкий словарь. – М.: Русский язык, 1976. – 847 с.
9. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Филичева Н. И.,
Цвиллинг М. Я., Черфас Р. А. Большой немецко-русский
словарь: В 2 т. – М.: Сов. Энциклопедия, 1969. – Т. 1. – 760 с.
10. Лепинг Е. И., Страхова Н. П., Филичева Н. И.,
Цвиллинг М. Я., Черфас Р. А. Большой немецко-русский
словарь: В 2 т. – М.: Сов. Энциклопедия, 1969. – Т. 2. –
680 с.
11. Мифологический словарь / Гл. ред. Е. М. Мелетинский. –
М.: Сов. Энциклопедия, 1990. – 672 с.
12. Осадчий А. А. Животноводство для всех. – Донецк: Донбас,
1986. – 175с.
13. Подвезько М. Л., Балла Н. И. Англо-украинский словарь. –
К.: Радянська школа, 1974. – 664 с.
14. Пономарьов А. П., Артюр Л. Ф., Космічна Т. В. та інші.
Українська минувшина. – К.: Либідь, 1994. – 255 с.
15. Происхождение вещей. Очерки первобытной культуры / Под
ред. Е. В. Смирницкой. – М.: ННН, 1995. – 272 с.
16. Светланов Ю. Скандинавские сказания. – М.: Дет. лит., I970.
– 240 с.
17. Супруненко В. П. Народини. – Запоріжжя: МП „Берегиня”,
1993. – 136 с.
18. Черных П. Я. Историко-этимологический словарь
современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык,
1994. – Т.1. – 622 с.
19. Черных П. Я. Историко-этимологический словарь
современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык,
1994. – Т.2. – 560 с.
20. Щерба Л. В., Матусевич М. И. Русско-французский словарь.
– М.: Русский язык, 1983. – 840 с.
21. Яворницький Д. І. Історія запорозьких козаків: У 3-х T. – К.:
Наукова думка, 1990. – Т.1. – 578 с.

Превод от руски – Татяна Йорданова и Невяна
Керемедчиева

Откъс от есето, преведен от Татяна Йорданова, е публикуван в
списание „Житно зърно”, бр. 8, 2001, с. 42-43.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.