Сърцето следва глъбините (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

От времето на моето петмесечно пребиваване в София
в началото на 2002 година – за специализация по български
език – паметно за мен остана запознанството ми (чрез
клуба „Приятели на Рьорих”) и общуването с талантливата
съпружеска двойка Таня Христова и Ленчо Димитров.
Таня, както се казва, е музикант с дарба от Бога.
Ръководител е на известния далече зад границите на
България хор „Иоан Кукузел”, с който е посетила не една
страна за изнасяне на концерти.
Ленчо е прочут в България философ, един от най-
добрите познавачи на учението Дао. Автор е на едни от
вариантите на превода на български език от оригинала на
фундаменталния религиозно-поетическо-философски труд
на Лао Дзъ „Дао Дъ Дзин”.
През младостта си (1950-те години) Ленчо е прекарал
седем години в екзотичния за много европейци Китай,
където е имал възможността да се учи от най-
забележителните китайски философи на това време. Те му
помогнали много и благодарение на тях Ленчо е донесъл в
България доста богата библиотека с книги от китайската
философия. Тази библиотека предизвиква неподправено
възхищение у един експерт-ориенталист от Япония, който
е посетил много страни в Европа, за да види какъв арсенал
от източната мъдрост има във всяка от тях. Когато видял
богатата българска колекция от такива книги, която тогава
се намирала в Софийския университет (където е
преподавал тогава Ленчо Димитров), той казал, че
Германия, ако разбере за нея, сигурно ще даде няколко
десетки милиона марки, за да я има. И много е тъжно, че
тази безценна библиотека е изгорена по заповед от един
философ-невежа (който дори се кандидатирал за президент
на България в едни от президентските избори)! Книгите
били изгорени в двора на университетския корпус, за да се
освободи място за новия му кабинет.
Удивително и поучително е как Ленчо само в няколко
изречения умее да предава същността на принципната
разлика в разбирането на диалектиката от Европа и от
Древен Китай. Ще си позволя да дам цитат от неговото
кратко предисловие към книгата на Лао Дзъ „Дао Дъ
Дзин”, чийто превод сам е направил:
„Философското учение на Лао Дзъ по същество е
диалектическо, но неговата диалектика, призтичаща от
самата същност на Дао, е от друг тип. Тя е различна от
тая на Хераклит, Хегел и Маркс. Диалектиката на Лао
Дзъ се основава на единството на
противоположностите, а не на борбата им, на
хармонията, а не на поляритета. У Лао Дзъ самото
разграничаване води до хармония, а не до отрицание и
снемане на едната противоположност в другата (Хегел)
или и двете се отричат – взривява се структурата и се
заменя с нова (Маркс). С други думи, ако в диалектиката
на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в
рамките на единството, на диференциацията на
тъждеството на противоположностите, то в
диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазването на
единството в различията. Прокарва се идеята всички
различия да се обединят в едно единство, което снема
различията. На тази основа даоистите издигат своя
призив и отправят своето предупреждение – да не се
противопоставя Голямото царство на Малкото, Човекът
на Природата, … да се следва естественият ред на
нещата (Дао), защото „Нарушителят на Дао
преждевременно загива”.
Няма да отрека, че и разбирането на механизма на
диалектиката, и това предупреждение са много важни за
нас, които вървим по пътя на потребителско отношение
към Природата и на разделянето в съзнанието ни между
„аз” и „не-аз”, при което сме загубили разбирането, че
всички ние сме части от един жив организъм, наречен
Вселена (рус. вселённая, то ест заселённая). Затова сега е
много актуално учението Дао, много са ценни и хората,
подобни на Ленчо Димитров, зад чиито пестеливи думи се
крият много размисли в дирене на Истината. Можем само
да изпитаме малко бяла завист към всеки, който е имал и
има възможността да общува с този човек, а на самия
Ленчо Димитров желаем добро здраве и достойни ученици.
В края ми се ще да предложа на вниманието на читателите
песента, която се роди на земята балканска след
общуването ми с Ленчо и е посветена на този скромен, но
цялостен човек, чието сърце (нека се изразя с думите на
горещо обичания от него философ Лао Дзъ) следва
глъбините.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.