За авторите 3 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Ольга Будугай била поставена пред факта на своето
поредно рождение на 4 февруари 1964 г. в град Гуляйполе
на Запорожка област (Украйна). Той се е прострял по
бреговете на таврийската степна рекичка Гайчур, чието
име е в пълно съответствие с името на града: в превод от
тюркски то означава „волно течаща в степта река”. Баща на
Ольга станал работникът в обувната фабрика Дмитро
Савченко, а мама – учителката по математика Раиса
Савченко. В Гуляйполе преминали ранните детски и
ученически години на Ольга.
Пориви в душата от времето, което Ольга с по-
големите си братя Сергей и Анатолий е прекарвала в
безпределната степ, където баща им и дядо им през лятото
пренасяли пчелина. През деня дъх на свежа степна трева,
леко шумолене в нея на свободолюбивия степен ветрец,
допълнено от напрегнато жужене на работещите с все сили
пчелички и от чуруликане на птичките, а през нощта ярко
блещукане на далечни примамващи звезди по извисения
небесен купол – всичко това не е могло да не намери
отклик в душата на момиченцето, отворена за всичко
светло и възвишено. А към всичко това се прибавя и
фактът, че в Гуляйполе е била „главната квартира” на такъв
политически деец като Нестор Махно, който единствен се е
опитвал във вихъра на Гражданската война да се вдигне в
защита на обикновените селяни. Всичко това, взето заедно,
явно е допринесло от душата на Ольга да започнат да се
леят стихове: първите се появяват още когато тя е в ІІІ-и
клас.
След завършване на средното си образование (със
златен медал) тя постъпва през 1981 г. във Факултета по
романска и немска филология на Запорожкия държавен
университет.
През 1985 г. Ольга се омъжва за бердянския момък
Игор Ковтун – човек с многостранни интереси и
необичайни прояви. Игор се заел да изучава източни бойни
изкуства и източна философия, включил се в самодеен
театър, отдал се на здравословен начин на живот. След
като Ольга завършила през 1986 г. университета, тя се
премества да живее в Бердянск и тясно свързва съдбата си
с егрегора на този приазовски град, възникнал
първоначално като морско пристанище. В града вече имало
много хора, отдали се на активни духовни търсения и на
индивидуалната си реализация в спорта или изкуството. И
това е създало чудесна благоприятна среда за подобни
начинания както на Ольга, така и на съпруга й, на неговата
сестра Елена, а също и на много техни приятели и
съмишленици. Заедно с тях тя прекарва стотици часове в
съвместни духовно-творчески изяви, посветени на
разгадаване тайните на Космоса и историята на
човечеството. Всички четат книги с духовно-философско
съдържание.
Ольга започва трудовата си дейност в Бердянск с
преподаване на немски език в Бердянското училище-
интернат. След три години и половина постъпва на работа
в Бердянския краеведчески музей, където изцяло се отдава
на проучвания на историята на Таврийския край и особено
на Запорожкото казачество.
След тригодишната си работа в музея Ольга получава
покана да работи в Бердянския педагогически университет,
в новосформираната катедра по украинска и чуждестранна
литература, а също и в новооткритата Бердянска градска
телевизия, където тя още от началото е първата му
говорителка, а по-късно автор и водеща на телевизионното
предаване за деца „Веселка” (Небесна дъга).
Успоредно с работата си Ольга посещава репетициите
и представленията на Любителския младежки театър
„Данко” при Градския дом на културата (режисьор Галина
Есмурзиева), секцията по източна гимнастика Тайдзи-
цюан, която ръководи мъжът й, взема активно участие в
общоградските културни мероприятия. Опитва се да води
здравословен начин на живот, занимава се с моржуване
(къпала се е в Азовско море в студената вода чак до
замръзването му през зимата), спазва вегетариански режим
на хранене. През 1995 г. Ольга се развежда с Игор, за
когото пътят на воин-спортсмен е вече най-важната цел и
смисъл в живота, а Ольга с времето усеща, че в този път не
„може да се ограничи”.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.