За авторите 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

През 1985 г. приключило „висенето” по коридорите и
залите на техникума – на Андрий дават диплом за
завършено образование и скоро ще го вземат да служи в
армията. По време на наборната кампания с него се случва
нещо, чийто смисъл той ще проумее чак след години. Ето
какво станало. Като се явява пред последната медицинска
комисия, която прави разпределение на донаборниците по
родовете войски, на Андрий му се усмихнало щастието.
Определят го да служи във въздушно-десантните войски –
висшата мечта по онова време на много младежи, а и на
него самия. И ето, че се случва нещо съвършено алогично:
с гласа на Андрий „някой” казва на председателя на
донаборната комисия: „Другарю подполковник, а аз имам
книжка” (има предвид шофьорска книжка). Това изречение
променило всичко из основи и Андрий отива да служи в
Ленинград. Едва години по-късно осъзнава, че самото
Провидение го е подтикнало да каже това изречение и че в
противен случай щеше да служи не на север, а на юг, в
жаркия пламнал Афганистан, където пращаха да
„изпълняват интернационален дълг” неговите връстници (и
най-напред десантчиците).
През двете му години военна служба Ленинград е дал
голям тласък за ускореното развитие на Андрий, шофьор
на подвижен рентгенов кабинет при Окръжната военна
болница, намираща се недалеч от прословутия дворец
Смолни. Той много пътува, общува с различни хора (както
войници, така и курсанти от военните училища и офицери),
посещава богатите музеи на бившата имперска столица,
интересува се от основите на психологията и философията.
След това идва учението му в столицата Киев, където
през 1987 г. Андрий постъпва в Зооинженерния факултет
на Украинската селскостопанска академия. След 25-те
месеца, преживени в Ленинград, юношата отначало никак
не може да разбере с какво толкова се слави Киев.
„Северната столица” изцяло е огромен музей под открито
небе, където сякаш самият въздух е наситен с история и
култура. Докато в Киев всичко изобщо не е така. Ала само
след половин година Андрий осъзнава, че Киев има много
по-фини излъчвания, които отиват до неизмеримо по-
големи глъбини.
В Киев Андрий се среща с представители на различни
духовни течения, покрай учението си в академията
посещава изложби, концерти, публични лекции с научно-
популярна и философска тематика. Там той се запознава с
някои личности и движения, например с последователите
на Порфирий Иванов, с Олесь Бердник, с украинските
националисти, с хора, които се интересуват от въпросите
на историята и различните направления в езотериката, с
Учението Агни Йога и с теософията. Именно контактът с
теософията (през декември 1990 г.) е последната капка,
която препълнила чашата на откърменото в съветския
егрегор съзнание на Андрий: след като той изслушва
цикъла лекции на теософката от Новосибирск Татяна
Антонова, ценностната му система радикално се променя.
Той взема решението, че вече най-главното в живота му
стават духовните дирения. Андрий изоставя учението си в
академията и се посвещава изцяло да търси Истината.
Пътят му минава през няколко общини и в продължение на
три години той странства по просторите на бившия
Съветски Съюз.
На 31 октомври 1994 г. Андрий се връща при
родителите си в Бердянск. Съвсем скоро му се случва
нещо, което той възприема като чисто откровение. Станало
е по време на прочита на книгата „Посвещение” от
Елизабет Хайх. Някак неочаквано за него самия, пред
духовния му взор започват да се разкриват отделни думи в
своя много по-дълбок смисъл. „Нареждат” се една до друга
или по смисъл, или по форма, като образуват различни
нанизи или броеници. И протичат мощни енергии. Андрий
започва да споделя това с хората, с които общува по това
време. Но никой не го разбира. Никой, освен Ольга Ковтун,
филолог по образование. Съвсем скоро техните разговори
по лингво-езотеричните проблеми преминават на ниво
обсъждане на много по-широка основа.
На 30 август 1995 г. Андрий и Ольга се оженват и
започват съвместния си път за служене на Истината. На 9
януари 1997 г. се ражда синът им Богдан, а през 1999 г.
Андрий завършва задочно Факултета по украинска
филология на Бердянския педагогически институт. На 17
септември 2001 г., поради заболяване на детето (ранен
детски аутизъм, предизвикан от комплекс фактори, между
които и ваксината ДТК), семейството се премества да
живее в Киев. А от ноември същата година до април 2002 г.
Андрий заминава за специализация по български език в
Софийския университет…
Поради няколко причини семейството се премества на
3 октомври 2003 г. да живее в град Переяслав-Хмелницки,
разположен на 90 км от Киев. През цялото време след
декември 1990 г. Андрий продължава да се занимава с
духовните си дирения – независимо от характера на
обществената си дейност (работа в художествения музей,
преподаване на украински език в университета, работа като
редактор на университетския вестник и др.).
През април-май 2010 г. българското общество „Нова
палитра” начело с Бойко и Дияна Златеви, кани Андрий да
изнесе лекции в София и Пловдив. Това посещение даде
тласък за издаването на сборника с есета, който читателят
държи сега в ръце и в който са отразени някои от работите
на Андрий – както индивидуални, така и съвместни със
съпругата му Ольга.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.