Домашно училище и неговите предимства

Хоумскулинг е терминът, който най-често се използва за възможността децата да се обучават вкъщи вместо в училище. Особено разпространен е с Щатите. Съответно и домашното училище там е много добре развито. Дотолкова, че често се практикува дори хоумскулинг по валдорф системата. Лично аз съм привърженик на училищата. Те могат да дадат много повече на детето отколкото обучението вкъщи. За съжаление състоянието им сега е повече от плачевно и те не помагат на детето да се развива, а повече му пречат. Изключение не правят нито скъпите частни училища, нито алтернативните такива, като валдорф и монтесори.

За мен домашното училище именно затова сега е необходимо да бъде законово разрешено. Това ще даде свобода на родителите и децата сами да решават. Всяко нещо, което е задължение от горе и не предлага други възможности, просто няма как да е добро. Именно такова е задължителното училищно образование днес. Още по-лошо – все по-често училището започва да се предлага като целодневно такова. Това е изключително вредно за децата, защото им отнема свободата и ги унищожава всячески. Да се прави нещо, заради удобството на родителите и системата и против естествените потребности на децата си е грях. Повече от 4-5 часа в училище е напълно излишно.

В тази статия прилагам някои аргументи ЗА домашно училище:

- повече време за семейството заедно
- повече качествено време с децата, когато са свежи и дейни, а не уморени
- спестяват се на децата досадните и вредни домашни
- достатъчно време за преглед и на материал и теми, които обикновено не са включени в учебния план
- възможност за по-дълбоко разглеждане на важните за децата теми
- по-добри възможности за напасване спрямо индивидуалното темпо на всяко едно дете
- по-същия начин дава и повече гъвкавост спрямо личното ниво, желания и импулси на децата
- по-дълго време съсредоточена работа върху един и същ предмет. Това е особено важно за по-късния живот и то най-вече в нашата динамична информационна и медийна среда. Съсредоточаването е много важен навик, който се изучава много трудно, а лесно се губи в нашето време
- дава възможност да се прекарва повече време навън и на чист въздух
- децата започват да се възприемат като дейно начало в образователния процес и постепенно сами започват да създават най-добрата за тях самите програма
- по-лесно е да се възприеме, че ученето може и трябва да се случва винаги и навсякъде. Така се залагат основите на цялостното и непрекъснато лично развитие
- децата се научават да търсят отговори на въпросите си от различни източници
- децата получават по-добра възможност да възприемат, че в основата седи вътрешното удоволетворение от наученото и напредъка, а не външните дразнители и награди
- съответно се повишава и качеството на работата. Още от поколенията Y и Z (дори и от по-младите от X поколението) виждаме колко рязко спада качеството, пълнотата и дълбочината на човешката работа в информационната епоха. Този процес ще продължи да се задълбочава. Вярно е, че новите поколения като цяло носят различни импулси и са по-способни и по-дейни от сегашните и предишните, но също така е вярно, че имат и някои трудности, които трябва да преодолеят, за да могат наистина да осъществяват мечтите си, мисиите си и импулсите. Една от тях е именно качествената работа. Тя винаги ще е необходима за всяко едно човешко общество. Много важно е да показваме на децата какво означава добре и качествено свършена работа, какво означава да дадеш най-доброто от себе си във всеки един миг. Този процес е много тясно свързан с процеса на съсредоточаване. Независимо дали домашно или обществено или частно училище, то е повече от важно за новите поколения да се подготвят и за съсредоточена и качествена работа
- понижаване на възможностите за групово насилие, натиск и мобинг върху отделния индивид. Тези именно са особено ожесточени в ерата на информационните технологии и тепърва допълнително ще се обострят
- домашното училище дава по-добри възможности за междувъзрастово обучение. То все по-често ще се осъществява в малки или по-големи общности с хора на най-различна възраст. Така детето от малко ще може да види, че всяко едно човешко същество се учи докато е живо и няма по-добри или по-лоши, а има различни хора. Всеки може да научи другите на нещо и може да научи от другите неща. Всяка една среща между двама души е велик урок поне за едната страна
- отваря се повече възможност за излети извън дома и общината, сред природата и в други условия от познатите на детето
- родителите са по-склонни да показват на децата какво означава да се работи доброволно за благото на цялата община. Така се показва от рано, че работата не е нужно да е задължително свързана с парите и/или получаването на някакъв вид възнаграждение. Това е много важно, защото работата всъщност никога не е била по-слабо свързана с парите, въпреки че привидно изглежда, че повечето хора работят за пари
- по-рядко се случва сравняването на способностите на различните деца по стандартни и субективни критерии. Така децата се научават да възприемат по-непосредствено околните
- специфични семейни, общински и т.н. празници и специални дни могат да бъдат почетени на спокойствие
- децата прекарват повече време с хора, които наистина ги обичат силно и безпрекословно. Днешните учители са в голямата си част неспособни на това и нанасят по този начин трайни душевни увреждания на децата
- фийдбекът от двете страни е много по-бърз, естествен и непосредствен
- изпитите и всякакви други формални и насочени към количеството оценки могат да отпаднат
- в семействата децата много по-силно участват в процесите, отколкото в училище. Те също определят какво, как и защо се случва вкъщи и са съответно дейна и определяща част от процесите. Това не се случва пълноценно дори и във валдорф и монтесори училищата. Тук трябва да отправим критика дори и към иначе така съвършената десугестопедия. Децата трябва да се превърнат в центъра на обществото и този процес трябва да се случи съзнателно в главите на всички възрастни
- децата не се учат да се напасват на обществото, а да го променят съзнателно и да го обогатяват с импулсите си
- децата могат най-после да си отспят и да следват естествения си ритъм. Това е особено важно за младежите
- домашното училище е значително по-екологично и устойчиво спрямо околната среда, поради намаляването на необходимостта от транспорт в общината. В държави като Сащ това би имало огромно влияние. В Европа, с развит обществен транспорт, значително по-малко, но също е фактор
- домашното обучение е значително по-евтино

- и накрая, но най-важно – родителите биха имали много повече възможност да се развиват заедно с децата си и съзнателно да се учат от по-малките, които идват с една по-нова Духовност, Любов и Мъдрост и внасят жизненоважни нови импулси за обществото ни. Всъщност, аз бих направил задължителни училища за родители, в които децата са учителите!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.