Училища за родители

В днешно време се налага на децата задължително да посещават училище и никой не ги пита дали искат или не. Това е силно несправедливо и ограничава ествествената им свобода. Освен това едно такова насилствено налагане подсъзнателно внушава на децата, че те самите не са способни да вземат правилното за себе си решение, че още са непълноценни хора и че не заслужават доверие. Това е двойно жестоко, защото е лош пример за липса на доверие и вяра в поемането на отговорност от една страна и невярно от друга. Децата са доказали, че са най-положителните, любвеобвийни, доверчиви и способни да оправдаят доверието ни същества на планетата!

В този ред на мисли, вместо да налагаме на децата да ходят на училище, то трябва да се замислим дали да не обърнем процеса или поне да го „уравновесим“. Тоест, да въведем задължително училище за родители. Най-добре е то да продължи 18 години – от раждането до навършването на детето на 18 години. Освен това учители трябва да са самите деца. Още по-добре би било да въведем задължително училище за родители още преди зачеването на нови деца. Накрая, разбира се, трябва да има сериозни изпити, които биват издържани от не повече от 10% от населението и който пропадне на тях, няма да има право да има деца. Звучи Ви вече окончателно абсурдно, нали? Нормално, защото наистина е пълно безумие! Но е далеч по-малко безумие от това, на което подлагаме днес децата дори и в най-добрите училища! Хора, замислете си!

Ако не съм достатъчно ясен, то Ви препоръчвам да посетите една особено интересна зоологическа градина в Канада – там животните се разхождат свободно, а хората биват поставени в тесни клетки. Това ясно ни показва колко несправедливо се отнасяме със животните. Подобно е и отношението ни към децата. А колко по-високо седят децата от животните! Децата са в пряка връзка с Майката Земя, ангелите и небесните йерархии на Светлината и Любовта и съответно седят по-високо от „порасналите“ и забравили същността си възрастни (всъщност, ако се замислим над тази дума, то тя ни казва, че това са хора, които са спрели да растат, което във физически план от даден момент нататък е нормално, но душевно-Духовен не е). Значително по-правилно би било следователно децата да определят нашата съдба, отколкото ние тяхната!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.