Мислене наопаки

Любимата смешка на бащата на творческото мислене, Едуард де Боно, е следната:

Един възрастен човек над 90 починал и отишъл в ада. Веднага забелязал на една пейка свой стар приятел, също над 90, който седял на нея, а на коляното му – прекрасно младо момиче на 20. Възрастния човек се зарадвал да види приятеля си и още повече се зарадвал, като видял момичето, защото си помислил, че все пак не е в ада, а в рая:

„Ха, стари приятели, аз си мислех, че ще бъдем и двамата с теб в ада, а тя каква се оказа …“

Приятелят му отвърнал:

„Ааа, не се притеснявай – в ада сме – ама аз съм наказанието!“

Тази весела смешка е пример за разчупено мислене и че винаги можем да обърнем нещата наобратно. И направим ли го веднъж, вече сме на правилния път на творческото мислене.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.