Много добро изпращане и добро посрещане

Честита Нова година, приятели! Да се сбъдват всичките Ви мечти! Бъдите благословени и вечно живи, здрави, щастливи и радостни! Всичко най-хубаво и на децата Ви и цялото семейство! Те най-вече да са живи и здрави и да растат свободно и щастливи. Също Ви пожелавам вяра и Любов, защото без тях не може. И продължавайте смело напред по пътя си, за да създадем един по-добър свят за всички.

За мен изпращането на старата и посрещането на новата година беше много добро, макар и да беше някак си стандартно – със семейството с куверт в заведение. Вече няколко години празнувам даващия рожден ден и даващи празници, но досега някак си не ми беше хрумвало, че мога да празнувам и даващата нова година. Е, сега вече се сетих и от тази година, 2014, започвам. Никога не е късно за промяна.

Изпращането на старата 2013 ми досене в последния си ден няколко радостни мига, като например едно прекрасно посещение на Клисурския манастир. Но най-незабравимо и важно беше запознанството на живо с Чая. Това все още толкова младо момиче е много напред с личностното си развитие и със сигурност един от хората на Земята, които ще помогнат за навлизането ни в новата културна епоха на Любовта. Прекрасно е, когато видиш млад човек на 18, който вече не само знае какво иска от живота и не си е забравил мечтите, но в същото време знае ясно каква е собствената му мисия в живота, тази на българския народ и на човечеството като цяло! И още по-хубаво е, когато вече работи по нея, както в случая.

Винаги съм имал силна Вяра и пълна Любов за обединителната мисия на българския народ и за това, че съвсем скоро ще я осъществим, за да има мир, Любов и братство между народите. Не случайно и столицата ни се казва София (Небесната Мъдрост). Прекрасно е, когато тази Вяра и Любов са споделени и най-вече, когато все повече много млади хора работят за обединението на света и идването на новата културна епоха на Любовта! И още по-прекрасно е, когато две сродни души се докоснат и си дадат взаимно Вяра и Любов да продължават да действат неуморно по пътя си, за осъществяване на собствената и човешка мисия.

Новата година пък дойде с тегленето на късметчета, които освен пожелания за Любов, доведоха и до спечелването на един малък, но практически и можещ да се разглежда като доста символичен подарък. Най-забавното беше, че това беше единственият възможен подарък с реална практическа полза и съответно се зарадвах, че се падна точно на мен. Това идва още от началото да ми покаже, че и през тази година трябва да си следвам голямата визия с малки и последователни практически стъпки, независимо от трудностите.

И понеже сме хора и живеем в едно човешко общество, то новата 2014 започна за мен доста социално, което също е важно, защото напоследък се бях поизолирал в къртовска работа по мисията си. Не че това не е важно, но не е единственото. Всеки един от нас трябва да работи усърдно, но и да бъде неразделна част от обществото и смело да показва пътя си и идеалите си, за да въодушеви още повече хора за действия. Особено силно това се отнася за всеки един учител. През Новата година си обещавам да бъда един много по-социално, по-обществено, по-културно, по-икономически и дори по-политически действащ учител, който да дава важен пример и в общностното поведение и развитие на младежите.

Още една случка от първите часове на новата година трябва задължително да спомена. Тя се отнася до икономическото братство и правдата и … такситата. Ако аз бях таксиджия щях да си кача първия клиент от годината без пари. Пък той ако искаше да ми плати, щях да му кажа да даде парите на някой по нуждаещ се. Пред заведението, където празнувахме имаше около 1:00 над 20 свободни таксита. Някои дори подвикваха като хамали да предлагат услугите си. Бяха ме предупредили много да внимавам за измамници, да се пазаря и т.н. А пък аз реших, че ще тръгна покрай спрелите таксите и ще влезна интуитивно там, където почувствам. Така и направих. Човекът се оказа нов и не чак толкова добре запознат с всяка малка уличка в града, но пък веднага написахме адреса на навигацията и за нула време бяхме там. Все ми такса точно според апарата, беше честен, точен и любезен. И следователно аз му дадох двойно повече, защото такъв човек заслужава! Следващото такси, което взех заедно с приятели, още от качването си направи устата, че било нова година и затова каза, че ще ни вземе каквото показва апарата, но по две. Честита нова година така и не пожела. А пък аз реших, че по този начин не искам да ме сурвакат. Приятелите ми живееха много наблизо, а аз слезнах с тях и си взех метрото, като не пропуснах, макар и на майтап, да кажа на таксиджията, че щом иска двойно, ще предпочета да си дам парите за метрото. А пък иначе вече бях решил да си пътувам с такси и знаех колко отгоре ще му дам … ама такъв, който нагло си иска вместо да дава – не заслужава. Като си направих сметката излезна, че човека е спечелил три пъти по-малко от това, което щеше да вземе при човечно поведение на доверие, правда и икономическо братство. Какво повече мога да кажа освен да цитирам хубавата българска поговорка – Каквото поискало, това се обадило. На доброто отговарям с добро. На злото – с правда и урок, защото не всеки и не винаги е готов да приеме пряко доброто. Пък и добро насила не става. Но в същото време дори и на злото и на несправедливостта трябва да се отговори с Любов, за да намалее злото и да се увеличи Любовта. Е, явно тази година ще ми донесе още повече успехи и нови възможности в сферата на икономическото братство и новата икономиката на даването и Любовта!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.