Някои важни аспекти на Монтесори педагогиката

Мария Монтесори очевидно интуитивно и благодарение на дългогодишния си опит е разбрала добре какви са някои от основните детски потребности. Лично според мен при нея обаче липсва тази пълното, която я има при валдорф педагогиката на Щайнер и десугестопедията на Лозанов. Тук ще изброя някои неща от работата на Монтесори, които лично аз намирам за много ценни и които могат да се прилагат и в други училища:
- младежите ръководят самостоятелно ферма (учат се на устойчиво земеделие и производство), магазин (учат за икономическите взаимовръзки) и ресторант (учат какво значи да служиш на другите). Трите взети заедно ги учат на икономическа независимост и братство
- свободно движение в училище
- занимания доколкото е възможно навън
- още от началното училище децата работят не само с подготвени материали, но и навън, в света, сред сегашната действителност на обществото
- здравословно хранене, чист въздух и медитации в училище
- на децата се дава възможността да намерят и следват собствения си ритъм
- децата изживяват смяната на свобода и обвързаност
- децата биват окуражавани на следват собствения си път
- практически занимания и опознаване на света в неговата цялост
- учителите се отнасят със смирение и търпение спрямо детето
- редуват се физическа и мисловен/Духовен труд
- границата на свободата на детето е общественото благо, тоест детето се учи как да бъде свободно без да ограничава свободата на другите
- всичко трябва да е с мярка
- деца от различни възрасти работят заедно – от 3 до 6, от 7 до 9, от 10 до 12. Разликата не трябва да е повече от три години
- създава се социална среда за децата
- създава се една подготвена за децата среда, която им помага да се ориентират и да развият моралните си черти. Така децата се учат да различават между добро и зло. (Тук мога да добавя, че вече видях какво означава в едно училище да цари хаос – в такива училища децата наистина не могат да се ориентират достатъчно добре, някак си се „губят“ и различават много трудно между добро и зло)
- съпреживяване на хармонията в природата, в която всичко се вписва в една хармонична цялост и цялото зависи от всяка една част, както и всяка една част от цялото
- възпитанието се разпространява и разширява от един център – космическия план на сътворението
- децата се учат на самоконтрол и самоуправление
- всички различни аспекти на знанието за света и космоса присъстват в педагогиката
- основното чувство в новите поколения е любопитството, любовта и вниманието спрямо цялото човечество
- чувствата на Любов и благодарност трябва да са интегрирани във всяка една образователна стъпка
- педагозите виждат Бога във всяко едно дете
- когато човек открива законите на развитието на детето, то той открива Духа и Мъдростта на Бог, която действа в детето
- обективните необходимости на детето са нещо, което сам Бог ни подтиква да задоволим
- истинския педагогически Дух е осъщюествяването на Божествената Мъдрост чрез педагога
- истинското внимание към детето означава признаване на идеал, който Бог осъществява чрез него

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.