Как горите промениха един малък град в Перу

Статия: „Парите наистина растат по дърветета в едно малко градче в Перу“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Андите, най-голямата планинска верига в света, са дом за 32% от населението на Перу. Голяма част от жителите на Андите попадат сред най-бедните общности в страната и ежедневната борба за развитие на земеделие и животновъдство при изключително тежки условия принуждава много от тях да изоставят родните си местна и да заминат за големите градове (които рядко успяват да им предложат мечтаната работа поради големия приток на хора към тях), или да загубят надежда за развитие и по-добър живот.

Докато седях в едно такси на път към малкото фермерско градче Граня Порсон, наблюдавах как пейзажът се сменя от сухи, тревисти, студени равнини към красиви борови гори. Забелязох, обаче, че дърветата растат в перфектни прави линии. И по-късно научих, че са засадени наръка – всичките 13 милиона дървета. Лесовъдството е спасило този някога беден район, като е създало работни места и нови източници на поминък.

Проблем: Бедността в Андите, поради ограничените природни ресурси.

Хората в този регион са сред най-бедните в цяло Перу и единственият им източник на поминък е отглеждането на животни. Липсват горива. Ниските температури са неподходящи за земеделие. Няма пътища, които да ги свързват с градовете. Питейната вода недостига. Работни места се намират трудно.

Решението: Залесяване и превръщане на лесовъдството в източник на работни места и приходи.

„Засаждането на дървета на подходящи места може да донесе приходи, особено когато това става с помощта на общностни кооперации”, се казва в глава трета на „По-добро лесовъдство, по-малко бедност” (публикувана през 2006г. от ФАО).

През 50-те години правителството на Перу започва да насърчава създаването на кооперативи, ферми и предприятия, притежавани и ръководени от членовете им, които си поделят печалбите. Кооперативът The Workers Agrarian Cooperative Atahualpa Jerusalem (известен накратко по името на града Граня Порсон) е създаден на около 45 минути от Каямарка. Ръководителят му, Дон Алехандро Куиспе Чилон смятал, че засаждането на дървета може да измъкне хората от бедността. В началото обаче местните не вярват в неговата визия. Всъщност някои дори го смятат за луд. Това било район, известен с обширните си тревисти поля. Никой не искал да чака 20 години докато дърветата пораснат.

„Хората ме питаха „и какво, ще ни храниш с дървета, така ли?””, казва Чилон. „Няма да ядем дърветата, отговарях им, но ще ядем благодарение на тях.”

През 70те години той започва да реализира идеята си. Засажда 1000 хектара с дървета и това привлича вниманието на белгийски инвеститори, интересуващи се от развитие на лесовъдство в Перу. Белгийската корпорация е впечатлена от това, което жителите на Граня Порсон са постигнали и решават да инвестират в техния район. Защо? Привлечени са от хората: трудолюбива местна общност, която се стреми да изгради едно по-добро бъдеще. Белгия им осигурява обучение и ресурси, като същевременно инвестира в проучвания, които да определят кои дървета биха оцелели на суровия климат в Андите, като в крайна сметка се спира на бора.

„Местните засаждаха дърветата с мисълта, че ако искат в бъдеще да разполагат с програма с положително икономическо и социално влияние, трябва да започнат от нулата и да изградят една добре организирана и подредена система”, споделя Шарл Картон, белгийски лесовъд, който работи в Перу от началото на програмата.

„Дърветата се засаждат в редици и ако почвата е добра след 20 години те вече могат да се използват. Кооперътивът спазва строгото правило да засажда по две нови дървета на всяко отсечено”, казва Чилон.

Резултатът: Създаване на нови работни места и източник на приходи за жителите на Граня Порсон.

Проектът не минава без проблеми и провали, но като цяло животът на жителите на Граня Порсон се подобрява и хора от съседни области изявяват желание да се присъединят към кооператива, заради по-спокойния и добър живот там.

„Жилищата и дърветата напълно промениха живота на хората”, казва Картон. „Те вече имат дърва за готвене, могат да си преваряват водата, имат осветление вечер и могат да бъдат пълноценно семейство – нещо, което не беше възможно преди.”

Докато преди хората са живели в къщи от кал и слама, днес те вече могат да си изградят по-стабилни домове. Прокарани са пътища и новите бизнеси, като магазини за сувенири, производство на млечни продукти и дори хостел, носят приходи на региона.

„Като медицинска сестра забелязваме подобрение в здравословното състояние на хората”, споделя Мануел Яуиспе Чилион, един от членовете на кооператива, който следи развитието на програмата от самото й начало. „Имаме дори семейно планиране, докато преди хората имаха по 8, 10 и дори 12 деца, днес вече имато по едно или две. Имаме и чиста питейна вода, което преди липсваше.”

Бяха изградени и училища, а преди хората не мислеха, че им е нужно училище или образование, защото се страхуваха, че образованието ще накара децата да напуснат родните си места, за да си потърсят по-добра работа, обяснява ми Чилон, който сам се е научил да чете докато е пасял овце като малък. Разказва ми как е ровел в боклука, търсейки стари вестници, за да има от къде да се научи да чете.

Може ли моделът да заработи на други места?

„Да, разбира се”, отговаря Чилон, когато му задавам този въпрос. „Единственото нещо, което бих казъл и което повтарям на всички, които идват тук от други области, е, че трябва да си честен. Целта трябва да е да донесеш ползи на цялата общност, а не само на себе си или на определена група хора.”

Има възможност за създаване на общности и ресурси, като тези. Но условията в Граня Порсон правят случая рядък и изключителен. Това място е кооператив на хора, които желаят да работят заедно за общото благо и да си поделят ползите и печалбата. Те са изключително работливи и честни и се опитват да изградят едно по-добро бъдеще.

„Напредваме”, казва Картон, когато го питам какво мисли за развитието на проекта. „Не всичко е завършен и изобщо не е перфектно, но желанието за работа го има. Проблеми не липсват, но вървим напред заедно и изпълнени с надежда. Смятам, че това е подходящо решение.”

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.