Реч на Героге Витулкас – част 1

Реч на Георге Витулкас при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, дами и господа, приятели,

Бих искала да благодаря на журито на Наградата за цялостен житейски принос за високата чест, която ми оказва, връчвайки ми тази награда. Това е вид признание към класическата хомеопатия, както и към студентите ми, работещи с голям ентусиазъм и отдаденост за правилното приложение и преподаване на тази терапевтична система.

Когато преди 36 години в Южна Африка започнах да се занимавам с хомеопатия и успешно излекувах – за моя голяма изненада – доста голям брой прациенти, страдащи от хронични болести, реших да потърся къде човек може да получи формално обучени по един толкова ефективен терапевтичен метод. Бях напълно изумен и разочарован, че тази тема не се преподава в нито един Европейски или Американски  медицински университет; а в Индия и Мексико се преподават само най-основните принципи.

И не само това, но скоро научих и че в почти целя западен свят хомеопатията си остава изцяло на ръба, извън общественото внимание и повечето страдащи хора изобщо не подозираха за съществуването й и за възможните терапевтични ползи, които тя носи.

През своите 36 години практика съм бил свидетел на терапевтичното й влияние в над 150 000 случая и сметнах, че причината хомеопатията да е така пренебрегвана от нашето общество, се дължи на една почти необяснима особеност на нашата природа, а не на човешкото пренебрежение.

Основният принцип на хомеопатията – „similia similibus curentur“, или „подобното се излекува от подобно“ – е споменат още от Хипократ, но едва в началото на 19-ти век немскят лекар Кристиан Самюел Ханеман го превръща в терапевтична методология. Когато за пръв път чух за хомеопатията през 1960г., тя бе на същото ниво на развитие, на което я бе оставил Ханеман преди 150 години.

През 1963г. вече си бях убещал да направя всичко по силите си, за да я развия напълно и да я представя пред света в пълното й достойнство. Заех се с тази задача, защото по това време вече бях осъзнал, че никой друг няма да я свърши. Най-вероятно защото никой не виждаше потенциала й да помогне на човечеството. Оттогава съм посветил цялото си време и енергия на съживяването на класическата хомеопатия, преподавана от Самюел Ханеман, на развитието и в цялостна наука и на представянето й пред света с всички нужни доказателства за действието й. Смятам, че и до днес не съм се отказал, нито съм се разколебал в изпълнението на тази задача.

След няколко години практика и след няколко хиляди прегледа, започнах да проучвам всички тези случаи, всички тези човешки, медицински трагедии, които бяха привлякли вниманието ми, и се опитах да дам отговори на множество объркващи въпроси. Оттогава съм написал няколко книги, които според мен са дали отговор на много въпроси и са изяснили много проблеми, останали неразрешени в хомеопатията.

Това неуморно проучване и изследване доведе до структурирането на нов теоретичен модел, който дава изцяло нова насока и измерение на медицинската мисъл. Смятам, че за първи път са изяснени правилата на една „енергийна” медицина, обхващаша неуловимата сила, криеща се зад медицинските феномени в живите организми.

Аз формулирах законите, ръководещи Здравето и Законите и стоящи в основата на терапевтичната система, за да може терапевтът да знае дали при дадено лечение пациентът се подобрява или влошава.

Според този модел светът и особено конвенционалната медицина се движат в погрешната посока що се отнася до терапията.

Разбирам, че звучи странно – дори своеволно, претенциозно и несериозно подобна критика към конвенционалната терапия да идва от човек, който няма медицинско образование. Но фактите са по-ясни от предразсъдъците и когато става дума за толкова важни и належащи въпроси, може би медицинските власи ще трябва да се вслушат в човек, който има опит в лечението на над 100 000 пациента, пациенти, на които конвенционалната медицина не само не е успяла да помогне, но и често е станала причина за страданието им.

Според мен човешките болести никога не са били лекувани правилно от конвенционалната медицина; напротив – били са лекувани погрешно, чрез подтискане и макар симптомите да са изчезвали, реалната болест се е развивала и е засягала вътрешността на организма – централната и периферна нервна система.

Нека ви дам само няколко примера, за да решите сами.

Множествената склероза, болест, която в крайна сметка оставя жертвите си напълно парализирани, засяга хиляди хора в западния свят. Но е напълно непозната в Африка, Азия и Южна Америка, които не са имали „щастието” да се възползват от западната медицина.  Амиотрофичната латерална склероза, ужасна болест, засягаща невромускулните системи, също е непозната на жителите на тези континенти. Миопатията и мускулната дистрофия също се срещат само на запад. Епилепсията, широко разпространена в западния свят, рядко се среща в останалите страни.

Неврозата, компулсивната невроза и като цяло психичните заболявания, от които страдат милиони хора в западните страни, са почти непознати в други части на света, които не се радват на „ползите” от съвременната медицина и ваксинациите. Хореята и кушища други разстройства на нервната система също са им непознати.

Моделът предполага, че всички тези хронични болести, включително сенна хрема, астма, рак и СПИН са резултат от погрешни интервенции в организма от страна на конвенционалната медицина. Според този модел, имунната система на населението в западните държави, е била разбита в следствие на приема на силни лекарства и ваксинации, и поради това е станала податлива на болести навлизащи все по-дълбоко и по-дълбоко в централната и периферната нервна система.

Накратко, според този модел конвенционалната система вместо да лекува болестите, води до дегенериране на човешката раса. Много е лесно да си помислите, че ако конвенционалната медицина наистина лекуваше хроничните болести, днес на запад бихме имали едно физически, психически и емоционално здраво общество.

Благодарение на този модел още през 1970г. предсказах появата на СПИН, казвайки пред група лекари в Атина, че ако конвенционалната медицина продължи да използва антибиотици по същия начин, ще дойде момент, в който имунната система ще се срине и ще се появят нови, нелечими болести. Това беше злощастно, но точно и навременно предсказание за появата на СПИН.

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.