Реч на Георге Витулкас – част 2

Реч на Георге Витулкас при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Днес бих искал да направя и още една прогноза. Ако конвенционалната медицина не се вслуша в нас и не промени радикално практиката и логиката си относно употребата на химически лекарства; ако не промени насоката на своите изследвания, скоро болестите ще достигант до самата сърцевина на организма – неговата нервна система, и цялата земя ще се насели с хора, страдащи от психически заболявания.

Не очаквам този теоретичен модел да бъде разбран или оценен от медицинските власти, но мисля, че отсега нататък нямаме извинение за пренебрежението си към така наречените странични ефекти, до които води конвенционалното лечение.

Пълното обяснение на моите твърдения е публикувано в тезата ми, наречена „Нов модел на Здраве и Болести” или „Ново измерение в медицината”.

Много съм доволен и съм дълбоко благодарен на журито на Наградата за цялостен житейски принос за това, че ми даде възможност да изкажа своето предупреждение към света и ще бъда изключително щастлив, ако благодарение на това предупреждение страданието на човешките същества бъде облекчено.

А сега бих искал да ви представя някои от постиженията на моята дейност.

В момента пиша хомеопатична фармакология, наречена Materia Medica, като вече са готови осем тома, а още толкова предстои да бъдат подготвени.

През последните 30 години преподавам класическа хомеопатия на лекари и здравни работници. Привлякъл съм хиляди от тях, особено от Европа и САЩ, към калсическата хомеопатия на Ханеман.

Помогнъл съм на своите студенти да основат по света няколко преподавателски центъра по класическа хомеопатия, за да преподават и те.

Заедно с Университета Намур в Белгия, създадохме експертна компютърна система, която имитира мисленето ми при анализа на сложни случаи. Тази компютърна система помага на хомеопатите при разрешаването на трудни въпроси.

През 1995г., когато основах Международната академия по класическа хомеопатия на гръцкия остров Алонисос в Егейско море, за мен това бе една реализирана мечта. В тази институция аз ще преподавам от А до Я всички материали, които съм представял през последните 20 години по време на различни семинари, провеждани из цял свят. Започнах да преподавам на една интернационална група, както и на две групи с руски и италиански лекари.

За мен е истинско удовлетворение да видя как 2500 години след Хипократ, лекарите идват на един гръцки остров, за да се обучават в според мен най-напредналата форма на лечение.

Бих искал да споделя с вас и личния си опит.

Роден съм в Атина през 1932г. По време на Втората световна война изгубих осем от членовете на семейството си, включително и двамата си родители. Още от 11-годишен трябваше да работя усилено, първо за да оцелея, а след това – за да уча.

Още оттогава изглежда съм се научил да мисля самостоятелно и да разрешавам сам проблемите си, без да моля другите за помощ. Във всеки случай по време на онези труднивоенни години никой не можеше да предложи помощ. Друго събитие в живота ми, белязало по-нататъшното ми развитие, бе че поради недохранването по време на онези гладни години в Атина, когато станах на 16, развих сериозно заболяване на гръбначния стълб.

В продължение на 12 години живях в полка, отказвайки да приема традиционното лечение, което докторите ми предлагаха през 1984г., предупреждавайки ме, че в случай на операция има много голяма вероятност да остана парализиран. Живеех с тези болки и продължавах да работя усилено, за да издържам себе си и сестра си и за да плащам образованието си. И така докато през 1960г. не попаднах на хомеопатията.

Първата книга за хомеопатията, която прочетох, бе като откровение. Проучих всяка налична информация. Посещавах разлирни хомеопатични колежи, но бях напълно разочарован от ниските стандарти на преподаване. Чувствах, че хомеопатията заслужава да бъде преподавана по-сериозно, да бъде представяна по-добре, но най-вече да дава по-добри резултати. За да се случи това, чувствах, че трябва да разреша за себе си хилядите въпроси относно хомеопатията и представянето й пред света, гъмжащи в ума ми.

Ставайки свидетел на човешкото страдание в хилядите медицински случаи, които съм разгледал, мога да кажа, че от състрадание към пациентите си, съм изпитвал заедно с тях каква ли не болка. Преглеждайки ги, усещах какво означава да страдаш умствено, емоционално и физически. Желанието да помогна и идеята ми, че това може да стане чрез хомеопатията, вдъхнови усилията ми в онези първи дни и ми вдъхна надежда в изпълнените с болка нощи.

От своя болезнен опит научих, че здравето е „ценност”, която много малко хора в западния свят притежават. Стигнах до заключението, че здравето може най-добре да се опише с думата свобода:

- свобода от болка на физическо ниво; усещане за благоденствие;

- свобода от силни страсти на емоционално ниво; усещане за ведрост и спокойствие;

- свобода от егоизъм на умствено и духовно ниво; лична връзка с Истината или с Бог.

Видях на колко много хора не само им липсва подобно здраве, но и често живеят в страх, болка, депресия, психическо разстройство или отклениение. Всички те трябваше да приемат химически лекарства, за да могат да функционират що годе нормално.

Но усещам и отчаянието на хората, чиито викове остават нечути. Конвенционалната медицина твърдо се противопоставя на информацията, която идва от нас, дори и не иска да я чуе, да започне диалог, да се възползва от нашите знания. Дори Шведската асоциация на медиците реагира негативно на новината за връчването на тази награда на мен.

Но ако помислим за незначителността и краткостта на нашия живот от една страна, и за безкрайността на космоса и неговата еволюция, от друга, осъзнаваме, че тези противоречия и сблъсъци, породени от егоистични интереси, алчност или не сигурност, не трябва да пречат на усилията ни и на стремежа ни да помогнем на човечеството.

Най-голямата съпротива срещу хомеопатията, която е най-евтиният начин за лечение, идва от страна на фармацефтичната индустрия, и бих казал, че международните закони би трябвалол да забранят на тези компании да печелят от продажбата на лекарства. Мисля, че едва тогава ще има надежда за промяна.

Ако лекарите продължат да пренебрегват откритията на Ханеман, те не само ще изпуснат огромната възможност за създаване на една здравна система, насърчаваща и грижеща се за здравето, а от там и за хармоничния и мирен живот на земята, но и ще бъдат обвинени от бъдещите поколения в престъпна небрежност и  късогледство.

Вярвам, че на човечеството му предстои дълга борба за истинското здраве и искрено вярвам – поради натрупания до момента опит – че хомеопатията може да предложи решение на този проблем.

Чувствам, че през последните 36 години на безкомпромисни усилия за доказване на действието на тази прекрасна терапечтична система, напълно съм изчерпил силите си. Дори бях готов да се откажа от тази неравностойна битка. Но тази награда промени нещата и подобно на Ханеман мога да кажа, че не съм живял живота си напразно.

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.