Реч на Синди Дуеринг

Реч на Синди Дуеринг при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Речта е прочетена от Джим Дуеринг.

Уважаеми говорител на парламента, членове на Шведския парламент, уважаеми председател на Фондацията за цялостен житейски принос,

Бих искал да благодаря на всички от Фондацията за цялостен житейски принос за вдъхновяващия ви труд и за честта, която ми оказвате с тази награда. За мое голямо съжаление не мога да присъствам на церемонията, за да ви благодаря лично. Благодаря ви за признанието към моята дейност и за това, че чрез тази награда привличате внимание към тихият, но бързо разрастващ се проблем, свързан с химическите наранявания, включително остра чувствителност към химически вещества, или MCS. Ако подобен проблем не съществуваше, нямаше да я има и моята организация, защото нямаше да има нужда от нея.

Не мога да кажа, че бих се заинтересувала от въпроса за химическите наранявания, ако не бях станала преди 12 години жертва на тежко погрешно приложение на пестициди в апартамента ми. Това събитие ме накара да проуча по-подробно проблема и това, което научих необратимо промени живота ми.

До онзи момент аз бях изключително здрава, занимавах се с няколко вида спорт и следвах медицина. Отравянето доведе до няколко здравословни проблема, включително припадъци, реактивно заболяване на дихателните пътища, разстройство на метаболизма на порфирин, автоимунни проблеми, неврологично увреждане и увреждане на бъбреците. Получавам пропадъци и тежка бронхиална реакция при излагането на дори и минимални количества химикали, като тези, срещащи се в парфюмите и перилните препарати. През последните години здравето ми непрекъснато се влошава, отчасти поради невъзможността напълно да бъде избегнат контакта с химикали. Здравословните ми проблеми са необичайно остри и специално построеният за мен дом, чиито въздух непрекъснато се филтрира, се е превърнал в животоподдържаща система, която не мога да напускам.

Първоначално проучванията ми бяха насочени просто към търсене на отговори за собственото ми положение, но в последствие бях мотивирана от дълбока загриженост и за други типове химически наранявания, особено след като много хора започнаха да се свързват с мен, търсейки информация. През 1986г. бе основана изследователската ми организация, като естествен отговор на огромната нужда от помощ и достоверна информация. Колкото повече научавах и колкото повече се задълбочаваха изследванията ми, толкова по-плашещи изглеждаха последствията за обществото и за бъдещето ни. Освен статистиката и изследователската дейност за случаи на рак, сърдечно-съдови заболявания, неврологични проблеми, заболявания на дихателната система, имунотоксичност, вродени дефекти и репродуктивни проблеми, причинение от различни химически вещества, особено притеснителна е липсата на данни за безопасността на над 75 000 вида химикали, залели обществото ни след Втората световна война. Според изследователските доклади липсват дори и най-елементарните тестове за токсичността на 75% от най-често използваните химикали в търговска употреба.

Д-р Кенет Олден, директор на Националния институт за здравето на околната среда в САШ, наскоро изрази дълбоката си загриженост за регулаторните проблеми, които водят до тестването на само 10 от общо 1500 нови химикала, които навлизат в употреба всяка година. Пълното преглеждане на биотестовете, провеждани от агенцията, отнема пет години и струва 2.6 милиона долара само за един химикал. Според до-р Олден „един от проблемите е в разчитането на остарели вярвания, стари експериментални модели и неадекватна информация.” Той изразява загриженост и за това, че тестовете не вземат под внимание възможните синергични ефекти от сложните химически смеси в затворените помещения в индустриализирания свят. Замърсяването на въздуха в помещенията нанася огромни щети на обществото, както икономически, така и физически. Според първоначалните оценки на ЕРА, само в САЩ потенциалното икономическо влияние на замърсения въздух в затоврените помещения, възлиза на милиарди долари.

Сред този гигантски токсичен експеримент върху човешката раса, се зароди сравнително новият феномен MCS. През 1962г. при внимателно разработена поредица от двойно заслепени експерименти, д-р Елоиз Кайлин доказа, че MCS е реален физиологичен проблем, който може да бъде доказан, чрез обективни тестове. Въпреки това не бе отпуснато финансиране за последващи изследвания и въпросът за MCS бе превърнат в един безсмислен дебат между различни медицински специалист и всичко това за сметка на пациентите. Бе изгубено твърде много ценно време, докато броят на засегнатите продължаваше да расте в световен мащаб, предизвиквайки противоречия на всеки един континент. Породените от MCS болестни състояния се разпространяват все повече навсякъде по света, в противен случай нямаше да ги има тези дебати.

Само благодарение на информация, предавана от уста на уста, нашата организация бързо нарастна до 5000 члена от 25 държави. Всеки месец получаваме над 500 запитвания за информация относно здравословни проблеми, предизвикани от токсични химикали. Редовно работим със здравни служители в много държави и по тяхно желание сме осигурявали информация не само на различни агенции в американското правителство, но и на представители на чуждестранни правителства. Изследванията и международните доклади показват, че MCS засяга хора с различен икономически, образователен и социален статус в 36 различни страни и броят на пострадалите продължава да расте не само в индустриализираните страни, но и в изолирани места, като селските райони на Южна Африка. Само една болница във Великобритания вече е прегледала над 12 000 пациента, страдащи от свръхчувствителност към различни химикали и продължава да се сблъсква с 1000 нови случая всяка година. В САЩ според дооклад, изготвен през 1981г. от Националната академия на науките, около 15% от населението може да има повишена чувствителност към химикали. По-скорошни изследвания сочат, че тези проценти вероятно са нарастнали до 1/3 от населението на страната. Въз основа на тези данни, едно проучване показа, че 4,1% от населението (или 10.9 милиона дупи) са най-тежко засегнати и почти ежедневно страдат от различни реакции, предизвикани от силна чувствителност към различни химикали.

Разочаровани от бездействието на правителството, независими изследователи проведоха клинични изследвания, използвайки обективни тестове в различните си специалности. Макар почти всички рутинни клинични тестове и лошо разработени протоколи да пропускат здравословните проблеми на страдащите от MCS, по-задълбочените изследвания показват наличието на сериозни проблеми в почти всички органи на засегнатите. За физиологичните симптоми на MCS са открити поне три обещаващи животински модела. Особено притеснителен факт, който бе разкрит с годините, е, че MCS не само не може да бъде излекуван, но и болестта прогресира, ако не бъде намалено излагането на вредни химикали. Избягването на химикалите е единственото универсално лечение и, но дори и тези, чието здравословно състояние значително се подобрява, не могат да се върнат към предишната си обкръжаваща среда и нива на излагане на вредни химикали, причинили болестта им. Когато се свържат с нас, повечето хора вече са толкова болни, че са превърнати в инвалиди. Тяхната кариера е била унищожена, техните спестявания са били изгубени в безсмислени лечения и посещение на лекарски кабинети, животът, който някога са имали, е бил разрушен. Те отчаяно се нуждаят от помищ, за да оцелеят физически и финансово. Кандидатстват за помощи за инвалиди и компенсации за работници и се борят за права, които никога не са мислили, че ще им бъдат отнети. Част от тях съдят производителите на химикалите, които са ги отровили, но повечето са толкова отчаяни, че дори и не им хрумва да напрвят подобно нещо.

Макар че не може да им върне предишния живот, организацията ми поне им осигурява надеждна информация, с която съм се сдобила през годините, изчитайки множество рецензирани медицински доклади и правителствени документи. Аз изследвам съответния въпрос и обобщавам най-значимите медицински изследвания и правна информация, чрез издаваният от мен Medical & Legal Briefs: A Referenced Compendium of Chemical Injury, който е достъпен както за специалисти, така и за обикновени хора.

Очевидно обществото не може просто да се отдръпне от пазара на десетки хиляди непроверени химикали, промъкнали се във всеки аспект на живота ни, но правителствата могат заедно да спрат да позволяват на стотици нови, непроверени химикали да достигат до пазара всяка година. Всяка държава може да положи усилия да промени настоящите тенденции в световните търговски споразумения, които водят до намаляване на фирмената отчетност и не позволяват на отделните страни да налагат своите правила, що се отнася до токсичността на химикалите. Правителствата могат да окажат натиск и да не позволяват на пазара да бъдат пускани нови химикали, докато те не бъдат внимателно тествани. Могат да превърнат тестването на пределно допустимите нива химикали в основен приоритет и да създадат икономически стимули за производителите, търсещи по-безопасни алтернативи и прилагащи вече съществуващите такива. Те могат да насърчат хората да използват многобройните по-безопасни потребителски продукти, методи за борба с вредителите и строителни материали, които се предлагат на пазара. Те могат да изберат да се изправят срещу проблема на MCS, провеждайки изследвания и финансирайки добре организирани проучвания, използвайки като начална точка вече проучените и документирани случаи на пациенти, страдащи от MCS.

Много хора са изгубили надежда, че е възможна широкомащабна промяна, защото различни заинтересовани страни се борят яросто срещу нея. Но краткосрочните печалби могат бързо да променят бъдещето ни. Икономическите разходи за една подобна промяна ще са високи, но цената на игнорирането на влиянието на химикалите върху човешкото здраве бавно, но постоянно става още по-висока, заплашвайки самите основни на обществото ни. Устойчивото бъдеще включва и човешкото здраве.

Бих искала да благодаря на семейството си, на служителите на организацията ми, на приятелите, които ме подкрепят, на доброволците, които правят услугите, които предоставяме, възможни, въпреки влошеното ми здраве. Бих искала специално да благодаря на Синтия Уилсън, Изпълнителен директор на Информационната мрежа за химически наранявания (CIIN), за това, че споделя своята визия, насърчаване и приятелство с мен по време на безкрайните часове, които прекарваме заедно, работейки и търсейки начин да помогнем на хилядите хора, страдащи от MCS. След като дълги години работиха заедно, организацията ми Environmental Access Research Network, или EARN, се сля с CIIN през 1994 и се превърна в неин изследователски отдел. CIIN/EARN е организация с идеална цел, ръководена от и за пострадалите от различни химикали. Не получаваме финансиране от правителството и се издържаме основно с дарения на своите членове. Разширена и рецензирана версия на тази реч ще бъде предадена за публикуване.

От името на пострадалите от различни химически съединения и на страдащите от MCS, ви благодаря за това, че позволихте гласа ни да бъде чут и за връчената награда.

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.