Реч на Михаил Суков – част 1

Реч на Михаил Суков при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

СЪХРАНЕНИЕ И УПРАВЛЕНИЕ:

ОТДАДЕНОСТТА МИ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

Г-жо говорител, уважаеми Якоб фо Уекскул, почитаеми гости, дами и господа,

Роден съм като син на фермери от Източна Германия и съм част от последното поколение, което можеше да се занимава с истинско фермерство. Като момче аз водех стадо овце, непрекъснато бях сред природата и винаги гледах към птиците. Имах много време за наблюдение. Любовта и уважението към природата се превърнаха в основа на живота ми и бъдещото ми развитие.

Бих искал да ви опиша своите страхове и надежди в зората на 21ви век. Какво ме вълнува? Какво е важно? Какво трябва да бъде направено? Какво мога да направя аз?

Някои факти:

* Очаква се през следващия век средната температура в световен мащаб да се повиши с три градуса; тези промени ще имат измерения сходни с прехода от последния ледников към настоящия следледников период. Можем само да гадаем какви ще са последствията за растенията, пейзажа, хидрологията и почвите.

* Всяка година броят на жителите на Земята нараства със 100 милиона. В рамките на 50 години броят на жителите ще се удвои. Едва тогава може да се очаква стабилизиране и спад на населението.

* При настоящия темп на унищожение на екосистемите през следващите 25 години ще изчезнат около 1.5 милиона вида. Днес скоростта на изчезване на видовете е 1000 пъти по висока в сравнение с последните 65 милиона години.

* Екологичните катастрофи продължават да унищожават света. Дори и в този момент пожари в югоизточна Азия изпепеляват един милион хектара торфени находища. Въглеродните емисии от пожарите не могат да бъдат компенсирани от количеството торф, което ще се натрупа по света през следващите десет години.

В зората на човешката история на Земята е имало богата природа и „бедни” хора. Човечеството запова да подчинява природата и почти е успяло да завърши този процес. Хората стават „богати”, а природата обеднява. Въпросът е неизбежен: възможно ли е хората да бъдат богати, а природата бедна? Не сме ли достигнали вече до точка, в която сме принудени да признаем, че бедна природа означава бедно човечество? Или дори край на човечеството?

Имайки предвид това, нека ви представя своята гледна точка и своите чувства:

* Смятам, че съхраняването на функционалността на биосферата и опазването на биоразнообразието, като задължително условие за това, са едни от най-важните предизвикателства пред обществото ни.

* Мисля, че само онова развитие, което е подкрепено от природата, може да се нарича „прогрес”.

* Намирам, че модела на икономически растеж на богатите страни е последното нещо, от което се нуждае света. Загубата на бъдещето вече не може да бъде представяна като „увеличаване на просперитета”. Всичко, което допринася за забавянето на едно подобно „развитие” е полезно, защото както казва Конрад Лоренц, една ограничена система разрастваща се неограничено накрая води до катастрофа.

* Призовавам ви да не бавите повече така необходимото екологично възстановяване на нашето общество. Не ни е останало много време и колкото по-дълго подтискаме, игнорираме или отричаме истината, толкова повече ще страдаме. Пространството за маневри намалява застрашително.

* Убеден съм, че вече е твърде късно за бегли корекции. Трябва ни кураж да отстъпим.

И така, какво трябва да направим?

Първо, трябва да преструктурираме икономиката си: трябва да се поучим от цикличността на живота, от естествения свят, „единствената система, която може да ни даде гаранции за оцеляване” по думите на Фредерик Вестер. Вероятно е разумно да последваме примера на една фирма оцеляла толкова дълго време.

Второ, трябва да опазим малкото дива природа останала по света. Тези зони, които в момента заемат по-малко от 20% от територията на континентите, са последните убежища на девствената природа и последните местообитания на коренните жители. Тези естествени пейзажи, в които ние не присъстваме, са от огромна важност за нас. Националните паркове и обектите от Списъка на ЮНЕСКО за световното наследство са рецептата за тяхното оцеляване.

Трето, трябва да управляваме природата, от която икономически сме част, по начин, който не надвишава способностите й. Трябва да се поучим от хората, живеещи в районите, които в момента смятаме за най-изостанали. Те не биха могли да подложат околната среда на свръхексплоатация без да застрашат собственото си оцеляване. В по-развитите райони на Земята, цивилизацията продължава да се разраства непрестанно, танцувайки по тънкия ръб на кратера на вулкан.

Всъщност вече трябваше да сме въвели стратегии за устойчиво и щадящо околната среда управление на земите по целия свят. Но очевидно тази високо развита цивилизация все още не е узряла за това. Следователно за момента можем само да представяме добри примери за разумно управление на устоите на живота. Тези примери са биосферните резервати: региони с екологично управление на земите, които са истински модели на устойчивата ни взаимовръзка с природата, която трябва да се установи навсякъде по света.

Не само в западните държави, но и най-вече в страните от Третия свят, трябва с помощта на коренното население да защитим природата от атаките на разрушителната цивилизация.  Коренните жители и природата често биват повлиявани от едни и същи неща. Да вземем например изграждането на язовирната стена Ралко по поречието на река Био-био вЧили, което е финансирано от Шведската агенция за международно развитие и немската банка Дрезднер. То ще разруши както последната девствена гора араукария (чилийски бор), така и културата на индианците пехуенче.

Заедно трябва да защитим траиционните форми на обработка на земята, които не надхвърлят способността й да ни носи плодове. И отново биосферните резервати и обектите, част от световното наследство, са подходящ начин да гарантираме съвместното съществуване на природата и човечеството.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.