Реч на Михаил Суков – част 2

Реч на Михаил Суков при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Какво можех да направя досега?

В началото на научната си кариера бях впечатлен от блатата: тяхната растителност, развитие, екология, употреба, разрушаването и опазването на тези устойчиво развиващи се природни екосистеми. Днес научната ми дейност е насочена към възстановяване,  алтернативна употреба на земите и опазване на блатата.

Като студент и учен можех да участвам в много дейности, свързани с използване на земите и опазване на околната среда: разширяване на природните резервати, създаване и управление на природозащитни организации, връзки с обществеността по отношение на околната среда. Подкрепян от екологичното движение, аз станах заместник министър по околната среда в Германия през януари 1990г. Заедно с приятелите си и други хора, загрижени за околната среда, особено Лебрехт Йешке, Матиас Фройде и Ханс-Дитер Кнап, и с подкрепата на жителите на източна Германия, ние успяхме да дъздадем Програма на Националните паркове. Тази програма бе приета на последното заседания на Министерския съвет преди свободните избори. 5% от ГДР можеха да бъдат включени в Договора за ЕС. Тези пет национални парка, шест биосферни резервата и три национални парка се превърнаха в „сребърната маса на немското обединение”, както ги нарече немският Минисътр на околната среда, Клаус Тьопфер.

Следващите седем години бяха още по-вълнуващи. Активно участвахме в защитата и разширяването на немската система за опазване на околната среда и помогнахме за създаването на много нови национални и природни паркове и биосферни резервати. Стимулирахме природосъобразното управление на земите, съветвахме национални и федерални правителства и изградихме най-голямата неправителствена природозащитна организация в Източна – NABU.

Участвахме активно и в инициирането на програми за опазване на околната среда извън Германия, особено в страни от бившия Съветски съюз. През периода 1990-1992г. бяха за WWF бяха изготвени програми за национални паркове в Грузия (20% от страната) и Монголия (30% от страната), като и двете програми в момента се съ-финансират от немска държавна помощ за развитие.

През 1993г. заедно със Стефан Дьомпке поставихме началото на развитието на биосферен регион в Централен Тиеншан, Киргистан, покирващ ¼ от територията на страната; програма, която също се финансира от Германия и която стимулира основаването на местна неправителствена организация. От 1996г. работим по програма за 16 биосферни региона в Казахстан, покриващи всички типове природни зони (финансирана от Швейцарски и Датски фондации); програма за опазване на влажните и заливните зони в Беларус (финансирана от германеца Михаел-Ото-Стифунг). От началото на тази година се опитваме на помогнем на първата китайска неправителствена организация „Приятели на природата” с финансова помощ от немската фондация Спасете нашето бъдеще.

Голям скорошен проект е основаването и организирането на списък от обекти от световното значение за Руската федерация, която се вкючва в него през 1995г. В тази връзка работихме в Камчатка през 1995г. и на следващата година  4.2 милиона хектара бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. През 1996г. работихме на руско-финландската граница и вече е подаден списък с обекти, които да бъдат обявени под закрилата на ЮНЕСКО. Тази година работихме в района на Бяло море (Архангелск, Соловетски, Онега) и Якутск (поречието и делтата на река Лена).

През 1992г. станах професор и директор на Ботаническия институт и Ботаническите градини на университета Грейфсвалд, където бях завършил обучението си. Необходимостта от интегриран подход ни накара да разработим специална програма за обучение по Ландшафтна екология и опазване на околната среда, която предвижда компромис между устойчивото използване и съхраняването на природното биоразнообразие. Освен класическите дисциплини по ландшафтна екология и опазване на околната среда, в програмата бяха включени и три нови професионални сфери на развитие: Икономика на управлението на земите (1996), Етика на околната среда (1997) и Международно опазване на околната среда (1998). Смятаме през 1998г. да превърнем тази програма в международен курс за обучение, за да позволим на студенти от Изтока и Запада да учат заедно, както и да стимулираме обмена с подобни програми по света и по този начин да създадем една международна мрежа от еколози и природозащитници, подготвени за предизвикателствата на следващия век.

В този дух, ще използвам паричното изражение на Наградата за цялостен житейски принос за проекти за опазването на хората и природата в развиващите се страни и особено в Северна Евразия.

Северна Евразия с оълноводните си реки и с най-голямата естествена гора в северното полукълбо: Сибирската тайга, с последните в света недокоснати степи в Монголия, с пустините и полупустините, с най-дълбокото езеро Байкал, с високите планини на Кавказ, Памир, Тиеншан и Алтаи с богатата им флора и фауна, с най-общирните влажни зони в Западносибирската низина, с впечатляващите вулканични пейзажи на Камчатка и безкрайната арктична тундра….

На прага на 21ви век човечеството е изправено пред едно от най-големите предизвикателства на своето съществуване. Както казва Мартин Холдгейт: „Националните паркове и защитените зони са жизненоважната фронтова линия в кампанията за спасяване на биоразнообразието на природата, за да можем и в бъдеще да го изучаваме и използваме. Трябва да се отнасяме към подобни територии като към истински скъпоценни камъни в една много специална корона. Но скъпоценните камъни се държат от метала, който ги свързва.

Задачата ни е да разработим план за устойчивото управление на всички земи, така че те да съхранят колкото се може повече от световните генетични и екологични богатства през следващия век, който надявам се ще ни доведе до един стабилен и устойчив свят. “

Благодаря ви!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.