Реч на Майкъл Шнайдер

Реч на Майкъл Шнайдер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

СТИГНАХМЕ ДАЛЕЧ, НО ВСЕ ОЩЕ НИ ПРЕДСТОИ ДЪЛЪГ ПЪТ

Г-жо говорител, уважаеми представители на Шведския парламент, почитаеми посланници и представители на Фондацията за цялостен житейски присно, носители на Наградата за цялостен житейски принос, приятелю Джин Такаги, дами и господа,

Един ден преди 11 години отворих страниците на вечерния вестник и прочетох в една статия относно последствията от катастрофата в Чернобил следното изумително твърдение:

„Дори и подобни инциденти да се случваха всяка година, (…) бих казал, че ядрените електроцентрали са надежден източник на електричество.” Вероятно бихте се запитали що за безчувствен човек би казал подобно нещо: може би все пак бихте го разбрали, ако думите бяха произнесени от някой работник, нает от подизпълнител за почистване на радиационното замърсяване и боящ се да не изгуби работата си. Това мнение е изразено само четири месеца след инцидента в Чернобил през април 1986г. от д-р Морис Розен, ръководител на Отдела по ядрена безопасност в разположената във Виена Международната агенция по ядрена енергия към ООН (Le Monde 28/8/86). Бях наистина шокиран.

Какво значени има дали хората са запознати или не с подобни изказвания? Теорията ми е проста: има огромно значение. Абсолютно съм убеден, че повечето хора по света, без значение дали са земеделски работници или членове на кралски семейства, търговци на борсата или служители във фабрики и заводи, не биха приели последствията от още един инцидент, подобен на Чернобил и не биха поверили съдбата си в ръцете на някой, който смята подобна катастрофа не само за възможна, но и за приемлива. Но Морис Росен, изключително влиятелен международен експерт и много други като него, продължават да заемат високопоставени постове.

Проблемът има две страни: първо трябва да откриеш информацията, която е от значение, и второ, трябва да намериш начин да повлияеш върху процеса на вземане на решения.

През последните 15 години се опитвам да се занимавам именно с това: събиране и разпространение на информация и прилагане на различни методи за оказване на влияние върху политиката. Аз проучвам всички подробности докато не успея да разкрия и разбера същността на проблема.

Обаче не е нужно хората да се превръщат в експерти, за да могат да вземат решения по сложни въпроси. Те трябва да са наясно с данните, с технически контекст и със социалните аспекти, които се отнасят до личното им мнение и етични ценности. Човешките стойности и ценности са или поне би трябвало да бъдат едни и същи за всички нас.

Очевидно информация не ни липсва. Но проблемът е в това да решим кое е важно и кое – не! Кое е правилно и кое – грешно! Коя информация се отнася до съответната ситуация! Кое е важно за мен, кое е безценно за колегите ми! Как да идентифицирам информацията, от която се нуждая!

Този въпрос е – или по-скоро би трябвало да е – част от колективните усилия на обществото да образова своите членове, за да могат те да си поставят приоритети сред наличната или достъпната информация. Но не това се случва днес. Социалният натиск води до „търсене” на достъпност на информация за околната среда, но хората обикновено се изгубват сред нейния безкраен лабиринт. Първите, които се изгубват, са журналистите, политиците и природозащитниците, чиято роля е да осигурят на обществото цялостна картина на проблемите.

Плутоний. Приоритети. Както трябва да знае един най-обикновен човек, с който се разминавате на улицата, за плутония? Води се научен дебат относно това дали за развитието на рак на белите дробове са нужни 12 или 20 микрограма. Документът, който разглежда въпроса дали са нужни три или пет килограма плутоний за изработването на ядрено оръжие, носи печат „Строго секретно”. Факт е, че само франция има запаси от 65 метрични тона плутоний, от които 35 тона принадлежат на други държави. Факт е, че два или три товара с плутоний се превозват по пътищата на Франция всяка седмица. Факт е, че френската държавна компания EDF е дала нулева парична стойност на запасите си от плутоний „предвид несигурността на бъдещата му употреба”.

От какво друго се нуждае гражданинът, за да реши? Има някаква ирония в цялата история: плутоният, който е изключително радиотоксичен се произвежда на цена от 7500 FRF/кг (никой не е наясно със същинските разходи) – седем пъти по-скъпо от стойността на същото количество сребро; в количества, позволяващи само на Франция да произведе 5000 ядрени оръжия, т.е. достатъчно, за да осигури смъртоносна доза за всеки човек на Земята.

Какво ще стане ако някоя терористична организация отмъкне транспортирания плутоний и отправи заплаха към международната общност и към правителствата? Някой вярва ли, че организации, които избиват хиляди деца и жени, взривяват детски центрове и бомбардират небостъргачи, биха се поколебали да използват подобни средства за масово унищожение?

Светът би се променил изцяло само за един ден.

Въпреки това производството и употребата на плутоний продължават. Преди две седмици заедно с д-р Такаги публикувахме резултатите от двегодишен задълбочен анализ на социалното влияние от употребата на съдържащо плутоний гориво MOX в LWR – същия тип, какъвто са и 12-те шведски адрени реактора. Тази внимателна оценка бе извършена от международна група експерти, включително д-р Франк Барнаби, добре познат в Швеция и по света, заради заеманата от него в продължение на 10 години длъжност като директор на SIPRI.

Заключението на доклада гласи „няма разумно оправдание или видни социални ползи от продължаването на употребата плутоний и стартирането на програма за MOX горива за LWR.”

Швеция има ясна анти-ядрена политика, или поне така си мислех. Откакто пристигнах в страната преди няколко дена, разговарях с много хора за проекта на отчасти държавната компания OKG, отговаряща за Оскаршамн NPP. Планът би поставил под въпроса до момента последователната политика на Швеция: според него OKG възнамерява да преработи 140 тона гориво, съхранявано в Селафийлд, Великобритания през последните 20 години и от извлечения плутоний да произвежда MOX гориво, което да захранва реакторите на Оскаршамн.

Никой от хората, с които разговарях тук в Швеция, нито активисти, нито политици, не бе наясно с настоящото развитие на проекта. Затова тази сутринт посетих офиса на OKG.

Ръководителят на офиса ме препрати към мениджъра, отговарящ за горивата, който ми даде следният отговор:

Дами и господа, според OKG в момента Швеция разполага с 600кг. плутоний, в Селафийлд е била извършена преработка на горивото, която е приключила преди месец и половина. OKG възнамерява да използва този плутоний под формата на MOX гориво след 2003г., за да захранва електроцентралата си. Но OKG нито притежава лиценз да управлява реактор, работещ с MOX горива, нито пък има сключен договор за производство на MOX гориво.

Ако тази информация е вярна – а нямаме основания да вярваме в обратното – това би било тежък удар върху надеждите за едно бъдеще без плутоний; надежди, които шведската политика подхранва вече над 15 години. Плутониевата индустрия отново ни поставя пред един опасен вече свършен факт.

Позволете ми да използвам тази възможност, за да призова Шведския парламент и Шведското правителство да предприеме незабавно необходимите действия и да предотврати приложението на този план.

Швеция отново би могла да послужи за пример на световната общност, като приеме план за обезопасяване и съхранение на плутония, като радиоактивен отпадък.

Д-р Джизанбуро Такаги играе важна роля за успешното постигане на целта ни – международна забрана за производство и употреба на плутоний. Рядко съм срещал някой, който толкова ефикасно използва и предоставя информация, като моят колега и скъп приятел Джин. За мен е огромна чест да споделя тази награда с един толкова отдаден, интелигентен и ефективен човек. Не мога да се сетя за друг човек, с който да съм постигнал такава хармония по отношение на стратегически и тактически анализ на международната политика.

Журито на Фондацията за цялостен житейски принос нарече сътрудничеството ни „изключително партньорство”, целящо да спаси човечеството от заплахата, която представлява плутоният. Според мен това партньорство наистина е единствено по рода си. Но в него има и важен методологически елемент. Фундаменталните, радикални промени в сфери с подобни дълбоки последствия за бъдещето на човечеството ще станат възможни само при наличието на задълбочено сътрудничество, надхвърлящо политическите и националните граници. И двамата имаме привилегията да работим с изключителни хора от цял свят. За да бъде ефективен, всеки, който е част от тази неофициална мрежа, трябва да бъде надежден, бърз и … приятел. Илюзия е да смятаме, че интензивната научна и политическа дейност при невероятни финансови и времеви ограничения, може да бъде вършена ефикасно без наличието на близки човешки взаимоотношения.

Една от най-важните ми задачи е да предавам опита си на други, но за съжаление до момента не се справям особено добре с това. Хората идват и си отиват, но връзките остават.

Кой обаче ще продължи дейността на великия учен и човек, Джон Гофман? Истински късметлии сме, защото имаме усещането, че сме получили Наградата за цялостен житейски принос два пъти: веднъж заради номинацията от Джон Гофман, и втори път днес.

В крайна сметка дейността ни се състои в предоставянето на възможности, за да може един ден децата ни да избират сред тях. Ядрената енергия далеч не е предопределена съдба; тя е избор.

И ще си запазя луска да бъда изумяван, шокиран и разгневяван от ежедневните примери на невежество и арогантност, както и от новините за насилие и страдание. Ако някога свикнем с ужаса на убийствата в Алжир и със стотиците хиляди гладуващи в Ирак, значи сме изгубили душите си.

Ще продължавам да се питам дали приоритетите ми са правилни. За момента смятам, че дейността ми по въпросите на енергетиката и околната среда е полезна. Избрал съм да работя по различни належащи въпроси. В този смисъл връчването на Наградата за цялостен житейски принос не само е висока чест за мен, но и ме кара да се чувствам спокоен в компанията на останалите й носители от тази и предходните години; за мен ще е радост да опозная тези хора по-добре.

Благодаря ви много.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.