Реч на Джизанбуро Такаги – част 1

Реч на Джизанбуро Такаги при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Госпожо говорител, почитаеми гости, г-н фон Уекскул и представители на Фондацията за цялостен житейски принос! Дами и господа!

За мен е голяма чест и удоволствие да бъда тук, за да получа ценната Награда за цялостен житейски принос. Тази награда е особено важна за мен, защото знам, че много достойни хора със забележителни постижения са били нейни носители в миналото; защото моята номинация деойде от страна на проф. Джон Гофман, лауреат на наградата през 1992г. и човек, който дълбоко уважавам като учени; и защото споделям тази награда с един от най-добрите си приятели, Майкъл Шнайдер.

Като специалист по ядрена енергия и активист срещу нея, отдавна се занимавам с анализ на енергийните програми на Япония и на други страни по света, като предупреждавам обществото за опасностите и проблемите, които поставят тези програми. В последно време дейността ми е насочена към критикуване и водене на кампании срещу програмите за употреба на плутоний в Япония и по света.

Плутоният е химичен елемент, създаден от хората. Глен Сийборг и колегите му го синтезират през 1941г. и скоро след това се стига до откритието, че плутоний-239, основният изотоп на плутония, с период на полуразпад 24 000 години, преминава през ядрена реакция под въздействието на неутрони. Според Сийборг, произвеждайки плутоний, човечеството може да си осигури почти безкраен източник на енергия. Той нарича ядрената химия „съвременна алхимия”, която най-накрая е превърнала в реалност мечтата на алхимиците за мащабно превръщане на един елелмент в друг, или за производство на злато от нискокачествени метали. Плутоният е златото на ядрената ера.

Това е била мечтата на много хора и продължава да бъде такава, дори и след като превръща Нагасаки в истински ад. Производството на плутоний си остава желана цел за много индустрии и правителства.

В издадената през 1958г. книга (The Transuranium Elements), Сийборг пише:

„Историята на плутония е една от най-драматичните в историята на науката.” Откритието и разработването на методите за производството му се случват по време на последната война при условия, които правят цялата му история изключително интригуваща и впечатляваща. Тази история, разбира се, все още продулжава и към нея непрекъснато се добавят нови глави..

През 1962г. само няколко месеца след като започнах работа в една лаборатория, съврзана с японската ядрена индустрия, си купих тази книга и бях напълно изумен от този последен ред в нея. Твърдо реших да прибавя нова глава към историята на плутония. По онова време бях едва на 23 години.

Със сигурност четвърт век по-късно мога да кажа, че започваме да добавяме нещо ново към историята на плутония – може би само един параграф, но в посока, която нито проф- Сийбърг, нито аз някога сме си представяли. В момента повече от всякога чувствам, че ние, Майкъл Шнайдер, аз и всички международни специалисти в тази сфера, може би пишем последната глава от историята на плутония – главата за края на неговата заплаха. Получаването на наградата за цялостен житейски принос ни насърчава да положим всички усилия, необходими за завършването на тази глава.

Плутоният може пряко да се използва за производството на оръжия. 7-8 килограма плутоний, произведени в обикновен реактор, са достатъчни за производството на ядрена бомба от типа, използвани в Нагасаки.

Освен това е известно, че плутоният е канцерогенен елемент. Сийборг признава, че плутоният е „най-опасната отрова, позната на човечеството”. Според международните стандарти за допустим годишен прием, по-малко от един микрограм или една милионна част от грама плутоний е опасен за здравето на работниците в ядрени електроцентрали; а един нанограм – или една милиардна част от грама – представлява заплаха за обществото.

Настоящата програма за употреба на плутоний за мирни цели в страни като Япония и Франция предвижда отделяне, транспорт и употреба на милиони и дори десетки милиони грама от този материал. Според историческите доказателства обаче всеки опит за извличане на електроенергия от него се е провалял поради технически, икономически или политически затруднения. Към момента няма разумно оправдание за продължаването на тези програми за употреба на плутоний. Един от ключовите фактори, поради които програмите все още съществуват, е бюрократичната система. Лесно е да се проумее защо точно две държави с централизирана бюрократична система, като Франция и Япония, притежават най-много плутоний. Друг фактор са обвързващите договори, които затрудняват извършването на промени в политиката в тази сфера. И последният фактор, който бих желал да спомена, е, че учените и инженерите обикновено не обичат да се изказват срещу интересите на общността, на която принадлежат, като по този начин избягват а се конфронтират с реалността и с истинските проблеми.

Първата ми задача като специалист по атомна енергетика е свързана с безопасността на ядреното гориво. Интересувам се от поведението на радионуклеиди, като цезий и плутоний, които влизат в състава на ядреното гориво. След няколкогодишни проучвания, открих, че поведението на радионуклеидите в подложеното на лъчение ядрено гориво, е много по-сложно, отколкото сме очаквали. Бях изненадан колко малко знаят специалистите по ядрена химия за поведението на радиоактивните вещества.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.