Реч на Джизанбуро Такаги – част 2

Реч на Джизанбуро Такаги при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ядрената програма на Япония стартира в средата на 60-те години. По същото време започнаха и протестите на жителите в градовете, където бе планирано да бъдат построени бъдещите електроцентрали, а и загрижеността на обществото също нарастна. Но колегите ми учени и инженери се държаха така, сякаш знаят всичко за безопасността и пренебрегваха притесненията на гражданите, казвайки, че те идват само от липсата на научни познания по темата. По това време не бях толкова критично настроен към самата ядрена енергетика, но осъзнавах, че най-важната отговорност на учените е да заявят ясно какво знаем и какво не знаем, и да посочат рисковете на научните и технологичните проекти, в които участват.

Това бе повратната точка в научната ми дейност. Исках да споделя загрижеността на гражданите и след известен размисъл реших да напусна експертната общност и да започна да работя с обикновените хора. По това време бях професор по ядрена химия в Университета Токио Метрополитан. През 1975г. се присъединих към основаването на обществената организация Граждански информационен център. Дейността ни беше насочена към анализ и критичен преглед на ядрената програма на Япония; представяне на добре обоснована и разбираема информация пред широката общественост; представяне на различни гледни точки относно ядрените въпроси, независещи от интересите на правителството и индустрията, а от гледна точка на човешките права и околната среда.

В последно време дейността ми е насочена към критика и действия срещу програмите за употреба на плутоний на Япония и други страни по света, защото вярвам, че те са една от най-големите заплахи за човечеството и защото плутоният е само началото. Още откакто се захванах със социална дейност, чувствах, че като ядрен химик нося отговорност за бъдещите поколения, заради огромните количества плутоний, които нашето поколение е натрупало и продължава да трупа.

Макар пряката ни цел винаги да е била да сложим край на японската програма за плутоний, вярваме, че дейността ни трябва да е международна. Плутониевата индустрия наистина обхваща много държави и свързаните с нея дейности, като транспорт на плутоний и други силно радиоактивни материали на дълги разстояния, винаги са предизвиквали загриженост сред хората по цял свят. За мен е истинско щастие, че мога да работя в тясно сътрудничество с ръководената от Майкъл Шнайдер организация, WISE-Париж, както и с други неправителствени организации, като Грийнпийс, Вашингтонския институт за ядрен контрол и Института Оеко в Германия. Успяхме да изградим уникална ефективна международна мрежа на сътрудничество.

Последната ни дейност в тази сфера включва организиране на международна конференция за плутония (1991), Азиатско-тихоокеански форум за морския превоз на плутоний от Япония (1992), международна кампания срещу превоза на плутоний и други силно радиоактивни отпадъци, кампания за неограничен достъп до информация; Международен симпозиум Аомори за преработката на ядрени материали (1994).  Our recent activities in this area include organizing the International Conference on Plutonium (1991), Asia-Pacific Forum on Sea Shipments of Japanese Plutonium (1992), the international campaign against plutonium and high level radioactive waste shipments including a campaign demanding unrestricted access to information, and Aomori International Symposium on Reprocessing (1994). Наскоро CNIC завърши важен международен проект, на който бях директор, а Майкъл Шнайдер – помощник-директор. Това е проектът IMA – Международна оценка на MOX, включваща подробна оценка на влиянието на употребата на МОХ (смесено ураниево-плутониево гориво) в сконвенционалните реактори с лека вода.

Нека ви дам пример за нашето сътрудничество. През 1992-93г., когато 1,5 тона японски плутоний на борда на товарния кораб Акацуки-мару бяха изпратени от Франция към Япония, заобикаляйки покрай австралийския нос Надежда, отговорните за това власти не дадоха почти никаква информация за това на обществото, въпреки загрижеността на международната общност. Но под натиска на гражданското движение правителството на Франция все пак оповести някои подробности около превоза. Информатори също изнесоха вътрешна информация. WISE-Париж незабавно уведоми за това CNIC, а ние от своя страна анлизирахме информацията и поискахме от японското правителство подробно обяснение. Отговорите, които получихме, както и разкритията, направени от наши източници, помогнаха на движението във Франция и в други държави. Разбира се, дейността ни не винаги е толкова успешна.

Какви са реалните ни постижения? Не съм в позицията да дам обективна оценка, но ограничаването на японската плутониева програма вече е очевидно, особено след инидента със запалването на натрий в реактора-размножител за бързи неутрони (FBR) Монджу през декември 1995г. и експлозията в токайския завод за преработка през март 1997г. Бе взето и решение за изкарване от употреба на френския FBR Суперфеникс.

В Япония вече има много по-голям достъп до информация, макар прозрачността все още да е далеч от желаното ниво. Обществото в Япония и по света е много по-запознато с темата за употребата на плутоний. В япония гражданите и местните власти започват да поставят под въпрос тайната политика на правителството и ядрената индустрия. Те открито се противопоставят на централното правителство, което се опитва принудително да наложи изпълнението на МОХ-програма, която е последният останал план за оцеляване на плутония след прекратяването на FBR. Надяваме се, че нашият доклад ще допринесе за поставяне на край на тази последна програма за употреба на плутоний.

Ситуацията около плутония наистина се променя. Може би заедно с Майкъл Шнайдер сме допринесли за тези промени. Но това стана възможно благодарение на широкото и тясно сътрудничество на много хора на национално и международно ниво. Следователно тази награда е за всички онези, работили заедно с нас.

Всъщност след като бе съобщено, че сме спечелили наградата, получих множество писма, телеграми, телефонни обаждания, факсове, мейли и т.н. от хора от цяла Япония, най-често от местни граждански движения. Много от тези съобщения съдържаха не само поздравления, но и благодарности. Те изразяваха признателност не само към мен, а по-скоро към Фондацията за цялостен житейски принос и към журито, защото тези хора чувстваха, че наградата им вдъхва кураж. Те наистина споделят честта с мен. Вярвам, че тази награда е чест и за самата Фондация, защото нищо не може да е по-ценно за нея от чувството за споделеност, което изпитват толкова много хора.

Преди да завърша речта си, позволете ми да благодаря и на своя партньор Кунико Накада. Ако някога съм постигнал нещо, то е станало възможно само благодарение на неговата неспирна подкрепа и окуражаване. И на последно място, но не и по важност, огромно благодаря на всички служители на Citizens’ Nuclear Information.

Благодаря ви.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.