Реч на Хуан Пабло Орего

Реч на Хуан Пабло Орего при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, уважаеми гости, скъпи приятели,

За мен е истинска чест да бъда тук днес с вас, за да получа Наградата за цялостен житейски принос. Приемам тази награда с дълбока благодарност от свое име и от името на своите сътрудници в Група за действие за Биобио, Кристиан Опасо и Родриго Гаретон, които са тук днес, както и от името на членовете на племето Пехуенче, с които през последните осем години се опитваме да спрем строежа на язовирни стени по поречието на река Биобио и унищожаването на прекрасния й водосборен басейн.

Осъзнах, че защитата на Биобио от името на Майката Земя и коренните жители е привилегия и духовно пътуване, което рядко е изпълнено с щастие и през повечето време е тежко и мъчително водене на кампании.

Дълбоките еколози казват, че когато човек защитава някоя гора, езеро, делфините или тигрите, екосистемите или животните са се сдобили с човешки глас. Това е красива идея и аз съм сигурен, че река Биобио тече в жилите на всички хора, които я защитават. Като учен също така осъзнах, че природата и хората следват един и същи континиум, така че грижата за природата е грижа за човечеството, но също и унищожаването на природата води до собственото ни унищожение.

Когато получих първото писмо от Фондацията за цялостен житейски принос бях изумен от това до каква голяма степен се идентифицирам с нейното мото, думите на Махатма Ганди, отпечатани върху писмото им: „Светът има достатъчно за нуждите на всички, но не и за алчността на всички.” Няколко десетилетия след смъртта на Ганди става ясно, че няма достатъчно дори и за неутолимата алчност на малцина. Световният пазар, ориентиран към неолиибералната икономика представлява система, основаваща се на унищожение на околната среда, което води до оривидното обогатяване на едно ограничено малцинство – 5% от човечеството – и обрича всички останали на бедност и мизерия. Казвам „привидно” забогатяване, защото нивото на цялата система се свежда  до нивото на онези части от нея, които са в най-лошо състояние. С други думи влошаването на качеството на живот и на състоянието на природата ни оставя всички да живеем в една много нещастна планета. Богатството не защитава никого от ултравиолетовата радиация, нито от насилието, обхванало обществото.

Най-тъжното нещо в цялата ситуация е, че по-голяма част от всички тези страдания и разрушения не е необходима и може да бъде избегната. Сигурен съм, че на тази планета има „достатъчно за нуждите на всички”. Най-доброто доказателство за това е, че въпреки прекомерната експлоатация и потребление, въпреки алчността и опустошенията, въпреки ентропията, която хората предизвикват, биосферата продължава да поддържа живота на 5-6 милиарда души. Представете си ако всички по света бяхме мъдри и си споделяхме, ако бяхме смирени и щедри, ако бяхме такива, каквито можем да бъдем, каквито много хора са или са били. Човечеството може да генерира синергия и добрини за биосферата. Аз обаче съм привилегирован, защото коренните жители ми показаха потенциала, който могат да развият и реализират хората. Дилемата се състои в това, че има толкова много хора, живеещи в ужасни социокултурни и природни условия, които просто не знаят, че може и да е другояче, не познават нашия удивителен потенциал. Как може човек да бъде мотивиран да се стреми или да работи за нещо, за чието съществуване дори не подозира? Ориентацията на хората зависи от културата и образованието им. Можем да бъдем градинари или разрушители в зависимост от образованието, което ни възпитава, лишава или наранява. Коренните жители знаят това още от древни времена и затова тяхната култура, ритуали, символи и митова постоянно напомнят за опънатото между синергията и ентропията въже, върху което хората се опитват да балансират; напомнят ни и за крехкостта на биосферата, която поддържа човешкия живот; напомнят ни и за реципрочната, изпълнена с грижа взаимовръзка, която трябва да бъде установена между хората и природата, за да достигнем до оптималния хомеостатичен потенциал и на двете. В този контекст, спомням си какво ми каза един индианец от племето хуикол в Сиера Мадре, Мексико през 1985г.: „Нашата култура е правилна, защото е красива, а е красива, защото е правилна.” Именно към тази правота и към тази красота трябва да се стремим.

В този контекст ние  защитаваме река Биобио и правата на своите братя и сестри от племето Пехуенче. Ние поставихме под въпрос и се противопоставихме на разрушението на Биобио и културата на местните хора, което е симптом на унищожителния модел на растеж на градско-индустриалните общества, от който Чили не прави изключение. Изправени сме пред световен, планетарен проблем; проблем, който е по-лош от въпрос на живот и смърт, защото реалната дилема се състои в избор между благоденствие и постепенно влошаване на условията на живот на все повече човешки същества, ако не проумеем напълно и не се изправим срещу това, което се случва с нас. За целта първо трябва да започнем да включваме в това „нас” не само хората, осъзнавайки пълната взаимозависимост на всички живи същества, феномени и неживата природа, съставящи биосферата. Нуждаем се от смирение и вътрешно усещане за космоса, който ни заобикаля; усещане, което днес се среща толкова рядко, особено в западните общества. Това признание за единството и многообразието на биосферата не омаловажава човешката идентичност или култура. Напротив, разнообразието е основа за устойчивостта на биологичните системи и според мен същото важи и за социаокултурните системи, които никога не престават да бъдат изцяло биологични.

Бих искал да завърша като отново благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за тяхната подкрепа. В Чили тази награда оказа голямо положително влияние. Със сигурност сега се чувстваме някак по-силни и защитени. Ще продължим да работим още по-усилено и решително, знаейки отлично, че границите на предизвикателството, пред което сме изправени всички заедно, са само Земята и небето. Но всяка стъпка в правилната посока помага, колкото и да е малка. Затова няка продължаваме да вървим напред заедно с вас, с братята и сестрите си от Пехуенче и Чили, с всички хора, които знаят, че можем и трябва да направим много повече.

Ние сме едно.

Благодаря ви.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.