Реч на Самюел Епщайн – част 1

Реч на Самюел Епщайн при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1998

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Предложения за законодателни промени за прекратяване на епидемията от ракови заболявания

Г-жо говорител, почитаеми представители на Шведския парламент, представители на Фондацията за цялостен житейски принос, носители на Наградата за цялостен житейски принос, дами и господа,

Бих искал да използвам тази възможност, за да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за връчването на тази ценна награда и за честта, която ми оказва, предоставяйки ми шанса да говоря пред вас днес.

Швеция и други северни страни отдавна са пионери в областта на социалната справедливост и отговорност и като такива са били и си остават пример за подражание на всички цивилизовани държави. Имайки предвид това, бих искал да използвам тази възможност, за да споделя с вас дълбоката си загриженост за бързото разпространение на раковите заболявания през последните години и да предложа действия, които биха могли да спрат и преобърнат тази тенденция.

Ние губим борбата срещу рака. През последните години в индустриализираните страни раковите заболявания достигната размерите на епидемия, като в САЩ един от двама мъже и една от три жени заболяват от рак през живота си. В периода 1950-1995г. случаите на ракови заболявания в САЩ са нараснали с 55%, като 22% от този ръст се дължат на рака на белите дробове, причиняван предимно от тютюнопушенето. За същия период другите видеве рак бележат следния ръст: рак на простатата, множествена миелома и non-Hodgkin’s lymphoma – 200%; рак на тестисите – 110%; рак на мозъка и нервната система – 80%; ракови заболявания  в ранна детска възраст – 10%. Тенденциите в Швеция са подобни, макар и като цяло по-ниски в сравнение с тези в САЩ и повечето други индустриализирани държави. През последните две десетилетия след 1974г. средно годишното увеличение на случаите на рак в САЩ и в Швеция е съответно 1.6% и 0,7%; но при определени видове рак, като например non-Hodgkin’s лимфома при мъжете, ръстът е сходен и в двете страни – съответно 3,6% и 2,8%.

В същото време способността ни да лекуваме и да излекуваме напълно повечето видове рак (с изкючение на няколко сравнително редки вида) си остава почти непроменена.

Съвременната епидемия от ракови заболявания не може да бъде обяснена с увеличената продължителност на живота, защото броя на заболелите и смъртността са коригирани (стандартизирани спрямо възрастта), за да отразяват тази тенденция. Епидемията не може да бъде отдадена изцяло и на неправилния начин на живот. Въпреки че пушенето явно е една от най-важните причини за ракови заболявания, случаите на рак на белия дроб при мъжете (но не и при жените) намаляват, поради намаляване на тютюнопушенето, до като в същото време останалите видове рак стават все по-разпространени. Начинани на хранене, включващ високо съдържание на мазнини, също не е основна причина за раковите заболявания, макар да води до сериозни сърдечни проблеми. Случаите на рак на гърдата в средиземноморските страни са ниски, въпреки приеманите там храни, съдържащи до 40% зехтин, а проведените изследвания не са успели да установят никаква причинно-следствена връзка между рака на гърдата и консумирането на мазнини. Разпространението на раковите заболявания не може да бъде отдадено изцяло и на генетични фактори, които играят някаква роля в доста под 10% от всички регистрирани случаи, а и човешките гени няма как да са се променили чак толкова само през последните няколко десетилетия.

Коя тогава е основната причина за съвременната епидемия от ракови заболявания? Отговорът се основава на стабилни научни данни, сочещи като виновник излезлите от контрол индустриални технологии и особено нефтохимическите съединения. Теният експлозивен растеж след 1940г. в различна степен в различните държави е надминал развитието на инфраструктура и механизми за социален контрол. В резултат на това цялата ни околна среда – въздух, вода, потребителски продукти и лекарства, работно място – всичко това е изцяло замърсено с широк набор от устойчиви инсдустриални канцерогени. И обществото без да подозира продулжава да бъде излагано на тези канцерогени от самото си зачеване до смъртта.

По какъв начин институциите, натоварени с отговорността да водят борбата срещу рака, се справят с тази криза? В САЩ тези отговорни институции включват правителствения Национален институт по раковите заболявания (National Cancer Institute – NCI) и частната „благотворителна организация” Американска общност за раковите заболявания (American Cancer Society – ACS), заедно с тяхната национална мрежа от финансирани университетски учени и центрове за изследване на рака. Тези институции разполагат с огромни ресурси. През 1998г. бюджетът на NCI е бил $2.6 милиарда в сравнение с $220 милиона през 1971, когато президентът Никсън обявява „Война срещу рака” в отговор на натиска и исканията за повишаване на финансирането с  измамното обещание, че ракът ще бъде победен до 1987г. Днес NCI води агресивна лобистка кампания за повишаване на бюджета й до $5 милиарда до 2003г. Годишният бюджет на ACS е около $380 милиона.

Политиките и приоритетите на тези учреждения са изцяло насочени към контрол на щетите – диагноза и лечение – и основни молекулярни изследвания, докато към превенцията проявяват безразличие. В ACS това безразличие достига до истински негативизъм. Тези и други притеснения, свързани с финансови злоупотреби, накараха  Chronicle of Philanthropy, американската организация, отговаряща за контрола над благотворителните сдружения, да заяви, че ACS „проявяват повече интерес към трупането на богатства, отколкото към спасяването на човешки животи.” NCI заделя само 1% от своя бюджет за ракови заболявания, свързани с рискове на работното място, които в голяма степен са предотвратими и представляват 10% от всички случаи на рак в САЩ. За превенция на останалите видове рак (без да броим борбата срещу тютюнопушенето) организацията отделя под 5% от бюджета си.

Професионализма и приоритетите на учреждението се определят от смущаващи конфликти на интереси, особено от страна на производителите на лекарства. Както наскоро призна самият директор на NCI, сдружението се е превърнало в „правителствена фармацефтична компания”. Доказателство за това е и поредицата от широко популяризирани измамни твърдения за откритието и ефективността на нови „магически” лекарства срещу рака; твърдения, които впоследствие рядко са били доказвани.

Излезлите от контрол учреждения не успяват да осигурят на Конгреса, контролиращите агенции и обществото нито съществуващата научна информация, нито сравнително трудно достъпната информация за широк набор от канцерогенни вещества, които лесно могат да бъдат избегнати. В резултат на това все още не са предприети необходимите коригиращи законодателни и регулаторни мерки, а на обществото все още му се отнема правото да на достъп до информация и възможността да предприеме действия, за да намали риска от разкови заболявания. В същото време учрежденията, разчитащи на стари данни и пристрастни твърдения на академични и индустриални апологети, все още се опитват да обяснят ескалиращата епидемия от ракови заболявания с неправилен начин на живот и други фактори, прехвърлящи вината изцяло върху жертвата.

Въз основа на подробен и напълно документиран анализ на наличните данни*, стигнах до заключението, че тези учреждения носят тежка отговорност за загубата на войната срещу рака, която можеше и да спечелим. Сериозното обвинение, което отправям се подкрепа от коалиция от 65 водещи американски експерти по обществено здраве, превантивна медицина и превенция на раковите заболявания, включително и от бившите директори на три големи държавни агенции. Нашата загриженост е още по-сериозна, защото знаем, че американската политика в тази сфера оказва влияние върху сходните институции в Канада, Великобритания и други страни по света.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.