Реч на Самюел Епщайн – част 2

Реч на Самюел Епщайн при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1998

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ясно е, че сме изправени пред безпрецедентна криза със световни измерения, която ще се задълбочи още повече с индустриализирането на онези страни от ЕС, които не разполагат с толкова добре развита социална инфраструктура като Швеция. В този контекст бих искал да ви представя моето предложение за законодателни промени в следните области: забрана на разрешенията за нови канцерогенни продукти; намаляване на влезлите в употреба токсични вещества; право на информация; експертни комисии и регулаторни агенции; престъпление по служба; независима гражданска агенция за безопасност. Ако бъдат приети дори и отчасти, тези предложения биха ни помогнали да се справим с епидемията от ракови заболявания и биха послужили за пример на ЕС и на други страни по света.

1. Забрана на разрешителните за нови канцерогенни продукти

Според приетата през 1948г. Харта за човешките права, правото на живот и здраве са първите и най-важни права, признати от всички държави по света. Следователно се нуждаем от закони, които изрично да посочват, че на практика грижата за живота и здравето трябва да бъде поставяна на първо място, пред всякакви икономически и търговски съображения.

Първата линия на защита срещу рисковете, които носят канцерогенните и други токсични вещества, е забраната за даване на разрешителни за нови канцерогенни продукти и процеси. Подобна забрана се основава на очевидния факт, че предотвратяването на нови рискове и политиката на нулеви рискове са задължително условие за опазването на общественото здраве и околната среда. Подобни политики са за предпочитане пред умишленото поемане на рискове и опитите за „управлението” им, чрез намаляване на съдържанието на токсични вещества до „приемливи” според индустрията и регулаторните агенции нива. Дори и признаването на суверенното право на всяка държава сама да определя тези допустими нива или да налага политика на нулеви рискове, трябва да се превърне в стандартно правило, а не в рядко изключение. В тази връзка трябва да отбележим, че при скорошна среща на World Conservation Union, президентът Жак Ширак предложи на Програмата за околна среда на ООН да бъдат дадени по-големи правомощия, които предотвратяват суверенните спорове, пречещи на световната борба срещу замърсяването. Президентът Ширак предупреди, че страните продължават да се придържат към една остаряла идея за суверинитет, докато замърсяването на околната среда не признава никакви национални граници.

Ако бъде приложен в този контекст, принципът на предпазливостта би означавал, че в крайна сметка индустрията носи отговорността недвусмислено да докаже сигурността на всеки нов продукт и процес и по този начин да гарантира, че той не представлява заплаха за човешкото здраве или за околната среда. Така този принцип освобождава гражданските движения и регулаторните агенции от тежкия товар да доказват наличието на рискове и позволява да бъде наложена забрана върху продукти, за които все още не знаем достатъчно.

2. Намаляване на употребяваните токсични вещества

Втората линия на защита е намаляването или пълното спиране от употреба на токсични вещества, влизащи в състава на широк набор от нефтохимични и други канцерогенни продукти и процеси, навлезли в търговията. Стратегиите за намаляване на използваните токсини – постепенно прекратяване на производството, употребата и изхвърлянето на канцерогенни или други токсични химикали – и замяната им с безопасни алтернативни технологии, не само е практично, но и ефективно от гледна точка на разходите. Ефективността на подобни стратегии очевидно зависи от приемането на ясен план с най-кратките реални срокове за изкарване от употреба и със системи за мониторинг на тяхното спазване.

Трябва да акцентираме върху това, че намаляването на употребата на токсини се основава на принципа на превенция на риска, а не на стратегиите за „управление на риска”, които индустрията и регулаторните агенции така силно подкрепят. Управлението на риска приема за даденост, че рискът е неизбежен и може да бъде управляван до нива, описвани като „приемливи, незначителни или минимални”. Тези твърдения се основават на съмнителни и дори манипулирани математически формули за оценка на риска, разработени, за да обслужват различни финансови и регулаторни интереси, според които уж е възможно да се предвиди минималния брой смъртни случаи вследствие на излагане на въздействието на дадено канцерогенно вещество.

След една добре организирана политическа кампания, проведена от различни природозащитни организации, през 1989г. в Масачузец единодушно бе приет Закон за намаляване на токсините. Законът представлява форма на предотвратяване на замърсяването, която се фокусира върху намаляване на употребата на токсични химикали и генерирането на опасни отпадъци, чрез подобрявана на индустриалните продукти и процеси. Института за намаляване на употребата на токсини към Университета в Масачузец, Лоуел, изигра важна роля в разработването на закона, обучението, изследванията на нови материали и процеси, създаването на техническа библиотека и други източници на информация, както и специализирани лаборатории за оценка на безопасни технологии. Постиженията на този закон включват: намаляване на генерирането на токсични отпадъци с 50% през 1997 спрямо 1989г.; намаляване на токсините с 20%; налагане на намаляването на употребата на токсини като предпочитано средство за постигане на съответствие с държавните изисквания за опазване на околната среда; насърчаване на намаляването на производството и употребата на токсични химикали; подобряване и по-стриктно приложение на настоящите закони за опазване на околната среда; насърчаване на координацията между държавните агенции, отговарящи за различни програми, свързани с употребата на токсини; поддържане и повишаване на конкурентноспособността на индустриалните предприятия в Масачузец.

Подобни инициативи получиха силна подкрепа по време на провелата се на 4.12.1992г. във Вашингтон пресконференция и съобщение до медиите от страна на коалиция от 65 водещи експерти по обществено здраве, превантивна медицина и канцерогени. Сред препоръките за реформиране на американските институции, ботещи се с раковите заболявания и за преориентирането им към тяхната превенция, бе поставен особен акцент върху намаляването на употребата на токсини.

„В сътрудничество с регулаторните агенции и индустрията, NCI трябва да инициира широкомащабни изследователски програми за разработване на неканцерогенни продукти и процеси като алтернатива на настоящите химически и физически канцерогени. Тази програма трябва да включва и изготвяне на икономически стимули за намаляване или пълно спиране на употребата на индустриални кацерогени, както и мерки, възпиращи употребата им, особено при наличието на неканцерогенни алтернативи.”

Приетият в Масачузец закон може да послужи и като пример за ЕС и за останалите американски щати. Интересът на индустрията към подобни инициативи може да бъде подсилен, чрез предоставяне на данъчни облекчения за разработване на безопасни алтернативи на конвенционалните токсични технологии, както и чрез налагане на глоби при неприлагане на наличните безопасни технологии.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.