Реч на Самюел Епщайн – част 3

Реч на Самюел Епщайн при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1998

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

3. ПРАВО НА ИНФОРМАЦИЯ

Правото на информация е или трябва да е основен демократичен принцип с изключение на въпроси, засягащи националната сигурност. Обясненията на индустрията за поверителност и търговска тейна често са пречка пред идентифицирането на възможните рискове, които поставят канцерогенните и други токсични продукти. Следователно има належаща нужда от разработване на международни парвила ограничаващи поверителността само до наистина кофиденциална информация, незасягаща здравето на потребителите. Цялата останала информация и особено тази за канцерогенни или други токсични съставки в даден продукт, лекарство или процес трябва да бъде незабавно оповестявана и достъпна за широката общественост.

Най-големият стимул за намаляване на употребата на токсини – спиране на производството, употребата и изхвърлянето на индустриални канцерогени – е информираността на обществото. То трябва да може да ги идентифицира и да знае как да ги избягва, особено при наличието на безопасни алтернативи. Следователно инициативите за осигуряване на достъп до информация са сред най-практичните и най-ефективни стратегии в борбата срещу рака. Ограничени стъпки в тази посока вече са приети в САЩ, Европа и Швеция със скорошното изискване за обозначаване на генномодифицираните храни. Подобни инициативи трябва да обхванат всички кацерогени, които могат да бъдат избегнати, но обикновено не се посочват в състава на продуктите. Информацията за приоритетите и политиката на всички обществени и частни институти, занимаващи се с изследване на раковите заболявания, също трябва да е обществено достъпна.

Трябва обаче да отбележим, че обозначаването на състава не е достатъчно само по себе си. То трябва да бъде придружено с ясно предупреждение за известните рискове за здравето и околната среда, както и за все още неизследваните и потенциални рискове, какъвто е случаят с генно модифицираната соя например. Освен това обозначаването на състава не бива да служи като оправдание за даване на разрешение за производство на нови канцерогени.

A. Потребителски продукти

Съавтор съм на книга, представяща подробно американско проучване на около 4000 бранда и други потребителски продукти, част от които са произвеждани от международни корпорации.*

Въз основа на информация, заровена в правителствени и корпоративни доклади и сравнително недостъпна научна и технологична литература, книгата представя напълно документирана и достъпна за обикновения потребител информация за канцерогенността и други рискове, свързани с потребителските продукти, а също така и за безопасни алтернативни органични продукти.

Популярните потребителски продукти – храни, напитки, козметика, домакински продукти, включително градински пестициди – съдържат широк набор от канцерогени, замърсители и прекурсори, които не са описани в състава, но представляват сериозна, макар и като цяло непозната заплаха за развитие на ракови заболявания. Публичното оповестяване на тази информация бе силно критикувано от много корпорации и търговски асоциации, макар че никоя от тях не успя да опровергае достоверността на информацията.

Примери за канцерогени в 12 често използвани продукта, които не са обозначени върху опаковката като вероятно причиняващи рак, са представени в таблица 1. Тежестта на рисковите е видна от следните примери:

  • Телешки франкфуртер: при деца, изяждащи по 12 франкфуртера на месец, има четири пъти по-висок риск от развитие на мозъчен тумор и седем пъти по-висок риск от заболяване от левкимия.
  • Талк: при жени в репродуктивна възраст редовно използващи талк след като са си взели душ, има три пъти по-висок риск от развитие на рак на яйчниците.
  • Трайна боя за коса: жени използващи трайни бои за коси в черно или тъмно кафяво имат по-висок риск от заболяване от non-Hodgkin’s лимфома, множествена миелома, хронична левкимия и рак на гърдата.

Всъщност има все повече доказателства, че около 20% от всички случаи на non-Hodgkin’s лимфома сред жените в САЩ се дължат именно на употребата на тези бои за коса. Отдавна трябваше да са приети съответните регулации на потребителски продукти. Всички храни, при чието производство са употребявани канцерогенни пестициди, трябва ясно да бъдат обозначени и на етикетите им да има предупреждение за риска от развитие на раково заболяване, името на всеки канцерогенен пестицид и концентрацията на остатъците от него. Особена тревога будят високите концентрации на множество канцерогенни пестициди в зърнените храни, зеленчуците и плодовете. Скорошни оценки показват, че до при едногодишните бебета рисковете от ракови заболявания, причинени от 8 често срещани пестицида в 20 вида детски храни, надхвърлят „приемливите” според Американската агенция за защита на околната среда рискове за цялата продължителност на човешкия живот. Пълният химически състав на всички видове козметики и средства за лична хигиена трябва да бъде обозначен на етикета, и всички канцерогени, замърсители и прекурсори трябва ясно да бъдат посочени, включително и с информация за свързаните с тях рискове. Пълният състав на всички средства за почистване, включително градински пестициди, трябва да бъде ясно обозначени, включително и с предупреждение за рисковете за развитие на ракови заболявания, които носи всяка канцерогенна съставка. Законодателството относно потребителските продукти трябва да изисква данни и писмена клетвена декларация към всяко твърдение за безопасност на органични или други продукти. Трябва да се обмисли и възможността за предоставяне на данъчни облекчения на производителите на безопасни алтернативни продукти.
B. Лекарства, отпускани с рецепта

Скорошно проучване на 241 широко разпространени в САЩ лекарства, отпускани с рецепта, показа, че близо половината от тях водят до повишен риск от ракови заболявания, според тестовете за канцерогенност, разработени от производителите, за да докажат безопасността им. Много лекарства имат канцерогенни свойства дори и при ниски дози, близки до препоръчваните с цел лечение. Тези рискове се допълват от факта, че канцерогенните лекарства се предписват индивидуално или в различни комбинации на десетки милиони пациенти в продължение на десетилетия и често още от ранна детска възраст. Според една водеща институция отпусканите по рецепта лекарства вероятно са най-важните все още непризнати канцерогени в САЩ, въпреки че могат да бъдат избегнати.

Фалшиво е да твърдим, че подобни рискове са оправдани с оглед на реалните ползи, които носят лекарствата, особено имайки предвид, че пациентите рядко биват изрично информирани за тези рискове и за наличието на по-безопасни и ефективни алтернативи. Спешно се нуждаем от законодателство, което да гарантира, че фармацевтичната индустрия осигурява ясна и изрична информация за канцерогенността на всички видове лекарства и че тези рискове са посочени в листовките. Лекарите също трябва да са длъжни да предупреждават пациентите и да им предоставят информация за по-безопасни и ефективни алтернативи.

C. Професионални рискове

В допълнение към контролираното производство, технологиите тип затворена система и други мерки за контрол, включително вентилация, работниците и техните представители имат право на пълен достъп до информация за всички канцерогени, съдържащи се в материалите, междинните продукти, отпадъците и крайните продукти на производството. Информацията за канцерогените, на които са изложени, трябва да бъде ясно обозначена. Освен това те имат право на достъп до количествени данни за нивата на вдишване и кожно облъчване за всеки канцероген. Цялата тази информация трябва ежедневно да е на разположение на работниците и да бъде докладвана на съответните държавни власти.

Заслужава си да отбележим, че за разлика от оценките, според които работното място е виновно за около 10% от смъртните случаи от ракови заболявания в САЩ, в Швеция нивото е доста по-ниско – около 4% при мъжете.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.