Реч на Самюел Епщайн – част 5

Реч на Самюел Епщайн при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1998

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

5. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Съществува огромно несъответствие между силата на наказателното право и наказанията за извършителите на кражби, разрушаване на частна собственост или физическо насилие и снизходителното гражданско производство срещу мениджъри и изпълнителни деиректори и техните консултанти, които съзнателно манипулират, изкривяват и прикриват информация за рисковете, на които техните продукти и процеси излагат околната среда и здравето на служителите и потребителите. Както остроумно отбеляза Ралф Надлър, в правосъдието на съвременното индустриално общество съществуват два стандарта: „затвор за престъпленията по улиците и пускане под гаранция за престъпленията в офисите.” Това очебийно неравенство в нашата съдебна система се влошава допълнително от големите социално-икономически различия между двата типа нарушители, като например възможности, образование, доходи и социален статус. Освен това очевидното, директно и непосредствено въздействие на едно физическо престъпление върху жертвата обикновено е в остър контраст спрямо административните престъпления, чието въздействие е смекчено от липсата на пряка лична връзка между престъпника и множеството жертви, чиито брой често възлиза на хиляди, както и от дългия период, които обикновено минава между извършването на престъплението и разкриването на последствията от него.

Преди около две десетилетия конгресмен Джон Кониърс, демократ, председател на Комисията по съдебната власт към Американския конгрес, ме покани да участвам в изготвянето на проектозакон за административните престъпления, дефинирани като „неразкриване на определена информация от дадени бизнес единици или служители” във връзка с рисковете за околната среда и здравето. Законът на конгресмен Кониърс (HR 4973), който включваше налагане на наказателни санкции, включително затвор, за подобни престъпления, бе представен пред Конгреса на 26.07.1979г. Приемането му обаче бе блокирано от представителите на републиканците и оттогава проектозаконът не е бил внасян за повторно разглеждане.

По отношение на този проектозакон аз заявих:

„По време на своята дейност, която е на пресечната точка между науката и обществената политика, съм имал възможност да проведа подробни изследвания на регулаторната база данни за широк спектър от потребителски и индустриални химикали. Тези изследвания разкриха един модел на небрежност, манипулация, изкривяване, прикриване и заличаване на данни, който се проявява толкова често, че няма как да е случайно изключение. Освен бизнес организациите, в създаването и интерпретирането на подобни данни участващ и консултиращи лаборатории и организации, както и академични консултанти, подкрепени от мрежа от полу-професионални общности. Представените от тях неточни данни служат за основа на минали и настоящи стратегии на някои индустриални сегменти, които омаловажават или отричат риска, на който излагат своите служители и обществото като цяло. Подобни стратегии отразяват фокуса на бизнеса върху краткосрочния икономически растеж за сметка на дългосрочните последствия за общественото здраве и околната среда, което води до значителен ръст на раковите и други предотвратими заболявания през последните години.

Тези тежки обвинения, включително „съзнателно неразкриване на информация” не са спекулации. Те поставят фундаментални въпроси, като равнство пред закона и отразяват опорочаването на демократичните процеси на вземане на решения заради частни интереси.

Приемането на този закон е в съответствие с най-добрите традиции на американския бизнес. Той представлява навременна възможност за утвърждаване на най-високите етични стандарти и предотвратява или ограничава необходимостта от допълнителни регулаторни мерки. Очевидно законът не налага безпричинни ограничения на търговията или технологичните иновации, а просто се стреми да окуражи честното разкриване на „смъртоносните дефекти” и да попречи и накаже онези, които съзнателно извършват престъпни действия.  Така законът ще попречи на пазара да навлизат продукти и процеси със „смъртоносни дефекти” и ще предотврати разходите за изтеглянето им от употреба след като макар и със закъснение тези дефекти все пак бъдат разкрити. Саморегулацията от страна на бизнеса ще постави край и на безкрайните съдебни процеси, които потребителите водят срещу компаниите, примерно за продуктите с азбест. Законът предлага и уникална възможност да възстановим ерозиралото обществено доверие в компаниите като цяло и в химическата индустрия в частност. Така можем да преобърнем нарастващата и вредна тенденция за поляризация и противопоставяне между бизнеса и работещата класа. Тези съобръжения и цялостното положително влияние, което законът ще окаже върху бизнеса са признати от Ървинг С. Шапиро, председател на E.I. DuPont de Nemours & Co., който, говорейки от името на Кръглата маса на бизнеса по време на изслушванията на 13.09.1979г., се съгласи, че към изпълнителните директори и корпорациите трябва да се прилага същия стандарт на наказателното право, който се прилага и към обществото като цяло. На 28.11 същата година в Правния департамент той одобри предложенията за криминализиране на административните престъпления.”

Поради липсата на законови мерки, административните престъпления срещу околната среда и човешкото здраве и безопасност, продължават и постепенно се прехвърлят и върху световните пазари. Подобни нарушения, които съм разследвал през последните години и публикувал резултатите от проучванията си в рецензирани научни списания или по друг начин, включват: прикриване и манипулация от страна на Velsicol Chemical Company на информация относно канцерогенните и други токсични ефекти на местицидите хлордан и хептахлор, които се използват широко за обработка на дървесина срещу термити;  Монсанто прикрива и отрича ясните доказателства за вредното влияние на хормона в биосинтетичното краве мляко, rBST, и за твърде високите нива на хормона на растежа IGF-1 в млякото, което излага потребителите на повишен риск от ракови заболявания; неразкритите канцерогенни рискове на широк набор от потребителски продукти; рисковете от развитие на раково заболяване в следствие на силиконови импланти на гърдите, особено на такива, покрити с полиуретанова пяна, доказателствата за което дълго време бяха прикривани от Dow Corning Company, Bristol-Myers Squibb и други производители, както и от пластичните хирурзи и техните професионални асоциации; прикриване от страна на компанията Eli Lilly на доказателства за високия риск от развитие на рак на яйчниците от усилено рекламираното им ново лекарство Евиста (ралоксифен), използвано за превенция на остеопороза след менопаузата.

В статията „Корпоративни престъпления: защо не можем да се доверим на изследвания за безопасността на продукти, проведени от производителите”, публикувана в Международния журнал за здравеопазване през 1990г., представям подробни доказателства, описващи тежестта и честотата на тези случаи и предупреждавам:

„В повечето индустриализирани страни контролът върху пестицидите, както и върху всички синтетични химикали, разчита в голяма степен или дори изцяло на данни за безопасността, предоставени от производителите. Подобна регулаторна система може да бъде ефективна само ако компаниите, провеждащи тези изследвания честно разкриват всички резултати, дори и тези, които са в техен ущърб. Според досегашната практика обаче твърде често изпълнителните директори и учените съзнателно прикриват или манипулират информация, която би могла да попречи на получаването на лиценз или да доведе до спад на продажбите на продуктите им.”

Един от скорошните примери за незаконни действия е безразсъдното поведение на тютюневата промишленост, която в момента е обект на множество държавни, щатски и граждански съдебни процеси. Един от най-ужасните примери за подобно поведение е описан в тайните документи, получени от компанията R.J. Reynolds по време на заведения срещу тях граждански процес (Mangini vs R.J. Reynold et al.), и станали достъпни за широката общественост през януари 1998г. Рекламната кампания „Joe Camel“ е насочена умишлено към непълнолетни, като целта й е да създаде пушачи за цял живот, убеждавайки хората да посегнат към цигарите още преди да са навършили 18 години. Огромните средства изразходени за реклама между 1987 и 1998г. осигуряват на R.J. Reynolds около 560 000 непълнолетни пушачи само в САЩ. Срещу тази индустрия все още не са предявани съдебни обвинения, въпреки очакването, че скоро кампанията на Camel ще доведе до множество заболявания и смъртни случаи, включително рак на белите дробове, сърдечносъдови заболявания, сърдечен удар, хронични заболявания на белите дробове, усложнения на бременността, а освен това и множество медицински разходи и пропуснати ползи, в следствие на загубената трудоспособност.

Очевидно се нуждаем от законодателство, което да инкриминира чиновнически престъпления в сферата за здравеопазването и опазването на околната среда. Законът на конгресмен Кониър от 1979г. може да послужи като полезен модел.

Освен за съдебното преследване на чиновнически престъпления се нуждаем и от законодателни промени, които позволяват на граждани, попаднали на необявена информация за канцерогенността на потребителски продукти, да предприемат действия за прекратяване на дистрибуцията и продажбата им и за налагане на задължителни финансови санкции, като гражданите получават като награда дял от миналите незаконни продажби.  Прецеденти за подобни инициативи вече са включени в закона Proposition 65 приет в Калифорния през 1986. Подобни закони са в сила и в други американски щати.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.