Реч на М.В. Хилдебранд и П.Л. Танимука

Реч на М.В. Хилдебранд и П.Л. Танимука при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1999

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо Говорите, представители на Шведския парламент, членове на Фондацията за цялостен житейски принос, дами и господа,

За нас е голяма чест да бъдем тук в Шведския парламент, за да получим тази награда от името на мечтателите, който се стремят да изградят истинско уважение към културното и биологическо разнообразие на планетата.

Америка е единственият континент, който никога не е бил де-колонизиран. Креолите са отблъснали европейците, но коренните жители все още се борят за признаване на правото им на собствена културна идентичност, правата върху земите на мредците им и правото да живеят в съответствие със своите знания, критерии и мечти. Тези народи са развили култури, които са в хармония с горските екосистеми, от които са част. Те са разбрали, че природата е нещо по-голямо от тях и затова я потчитат и пазят.

Днес консуматорското ни общество изисква извличането на все повече материали от природата и това ни води на прага на унищожаването на животоподдържащите системи на планетата, каквито са тропическите гори. От тези гори днес е останала съвсем малка част. Затова се обръщаме към хората, които ги познават и могат да ни помогнат да ги опазим от силите, генерирани от собствената ни култура. Имаме ли обаче право да мислим по този начин? Имаме ли право да се обръщаме за помощ към коренните жители, ако не сме готови да признаем изцяло правата им? Можем ли да говорим за устойчиво бъдеще на планетата без да приемаме всички култури, които са били отричани в името на развитието?

През последното десетилетие стремежът на COAMA е да подкрепи коренните жители от Амазония в борбата им да си възвърнат онова, което по право е тяхно. Ние подкрепяме усилията им за пълно признаване на тяхната идентичност и заедно с тях търсим алтернативни начини за опазване на тропическите годи. Това означава, че признаваме, че нямаме готови отговори на проблемите. Трябва заедно да намерим нови пътища, основаващи се на принципите на коренните жители и адаптиращи „западния начин” към местните условия. Това е един бавен процес на осмисляне и намиране на нови форми на комуникация и изразяване на идеи за за алтернативни на конвенционалното развитие подходи.

Въз основа на тяхното уважение към разнообразието като същност на живота, коренните жители търсят съмишленици, които биха изслушали и подкрепили техните инициативи, вместо да налагат готови решения или да се отнасят към тях с пренебрежение. Междукултурните подходи не представляват просто комбиниране на различни елементи, а уважение на различията и съвместно търсене на подходящи насоки на развитие.

Това е мечта, която се превръща в реалност в амазонските джунгли на Колумбия. Това е един пример за култури, които знаят да живеят в хармония с природата, от който всички ние можем да почерпим вдъхновение. COAMA се стреми да покаже, че на тази планета могат едновременно да съществуват различни култури, вместо всичко да бъде свеждано до материалистичен, утилитарен процес на развитие.

Бъдещето на планетата зависи от уважението към всички гледни точки по света. Виждаме, че Западът е изключение; именно там наскоро се отклонихме от живота в хармония с природата и за кратко време се изправихме на ръба на пропастта. Говорим за признаване на другите, но всъщност първо трябва да признаем, че ние сме онези, които трябва да се променят.

Призоваваме всички жители на Синята планета да се опитат да разберат и да чуят онези, които са различни от нас. Това означава, че доминиращият Запад трябва да се ограничи и да спре да се налага над други култури; това означава да признаем правата и нуждите на другите култури, при техните условия, така че те да продължат да бъдат един по-различен израз на човечността. Това означава възможност за изграждане на съюзи между различните култури с цел намиране на обратния път към забравените екологични закони, които ръководят живота на планетата. Това е приносът, който коренните култури могат да предложат на свръх-потребяващата световна култура, стига тя да има достатъчно разум, за да се промени.

От наша гледна точка, стойността на COAMA произлиза от усилията ни да изградим един истински междукултурен диалог, който предлага алтернативи на опазването на околната среда, основаващи се на нови форми на образование, производство, използване на природните ресурси и управление на териториите. Моят колега от амазонските гори в Колумбия ще ви представи тези идеи.

*************

Името ми е Паскуал Летуама Танимука и съм президент на Асоциацията на коренните водачи на Мирити-Парана Амазонас” или АCIMA. За мен е чест да говоря на родния си език, защото ми е по-лесно да изразявам мислите си на него.

Когато говорим за „управление на територии, населявани от коренни жители”, имаме предвид здравеопазване, образование, околна среда и администрация. Светът на коренните жители не може да бъде разделен на части, както и територията не може да бъде управлявана на порции; в мислите на местните хора всичко е едно цяло. Тъкмо това се опитваме да укрепим: така че знанията ни за грижите за света, т.е. знанията, които ни дава природата, да не бъдат изгубени; и тази мъдрост да продължи да направлява действията ни.

Не само дърветата се нуждаят от грижи. Всичко си има духовен пазител: животните, рибите, реките, водата. Нашите старейшини управляват всичко това със своите шамански заклинания, т.е. с духовните си познания. Тъкмо това наручаме „управление на територията” и то се осъществява посредством изцеление, песнопения, танци и други ритуали. Тъкмо в това се изразява управлението на света, така че всичко, което съществува и всичко, което правим на нашата земя да не причинява щети.

Съществуват норми, които трябва да уважаваме и специални места, които имат духовни водачи и когато пренебрегнем тези норми или нарушим този ред, действията ни причиняват не-удобства[1]. Знанията идват от начина ни на учене; едно дете трябва да се научи да уважава много различни неща, както места така и различни животни или различни типове храни, защото всички те могат да носят болести. Ако нямахме традиционни лечители, бихме прекарали целия си живот в болест (dis-ease), защото няма да има кой да извършва ритуалите и чрез песните да прогонва болестите. До днес ние сме живели по един здравословен начин, практикувайки и опазвайки тези познания.

Традиционните водачи използват знанията на коренните жители, за да управляват нашите територии и да опазят горите. Това изисква дълбока взаимовръзка с пазителите на животните, дърветата, реките и околната среда.

Вече сме преставяли пред Колумбийското правителство плановете си за териториално управление, насочени към опазване на горите и културата ни и към заздравяване на взаимоотношенията ни с властите на базата на взаимно уважение и разбирателство. Стремим се към признание на традиционните начини на управление на нашия свят; участие в разработването на програми за здравеопазване и образование; откриване на един по-умел начин за изразяване както на Западната, така и на местните култури. Когато говорим за управление на територии, понякога разделяме темата на отделни аспекти, така че хората на запад да успеят да разберат какво имаме предвид, но всъщност става въпрос за едно неразделно цяло.

Стремим се да управляваме нашите територии въз основа на знанията на нашите предци. Не е работа на националните закони да ни казват как да го правим, защото природният ред вече е изграден. В горите ние разчистваме малки територии, за да отглеждаме „chagras“ (горски градини), а след това позволяваме на гората да си възвърне тези земи и на тях отново да се заселят животни. Това е един непрестанен процес на изцеление, който поддържа естествения ред. Така мислим и укрепваме управлението на териториите.

Що се отнася до здравеопазването, ние изразяваме традиционната и Западната медицина по начин, който позволява знанията на предците ни да продължат да живеят в следващите поколения. Искаме знанията ни да бъдат уважавани така, както ние уважаваме знанията на западните общества. Смятаме, че тези две гледни точки са допълващи се.

Същото важи и за образованието, което е крайъгълният камък на нашата култура. Добре е да имаш достъп до националното образование и всяка етническа група или общност да може да открие своя начин да почерпи от знанията на запада. Но и традиционното ни образование е изключително важно. Точно това обсъждам с баща си, Рафаел.

Получаваме тази награда благодарение на дейността си и усилията, които сме положили за съхранение на нашата култура, която е от огромно значение за опазването на околната среда. Ние сме част от COAMA, защото COAMA е обединение на коренните жители на Амазония. COAMA не диктува нашите действия. Ние самите търсим подкрепа без да се налагаме; подкрепа, която би съхранила и укрепила нашите познания, защото именно от тях произтичат всички действия. COAMA подкрепя приложението на дейностите, които самите коренни цители предлагат и това се случва на база на собствените ни идеи и решимост. Всичко, което правим се основава на взаимовръзки, разбирателство и взаимно уважение между местните хора и COAMA.

Тази подкрепа ни позволява да укрепим всичко, изброено по-горе и да се опитаме да изградим една териториална автономност, присъща на всяка етническа група. Това имаме предвид под управление на териториите.


[1] Dis-ease (англ.ез.) – игра на думи: “disease” – болест; „dis” – представка за отрицание; „ease” – лекота, спокойствие (бел.пр.)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Природата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.