Реч на Херман Шиър

Реч на Херман Шиър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1999г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели!

„Няма алтернатива” – днешните икономически и политически лидери често повтарят тази фраза. С нея оправдават управленските си решения, предпазват се от критики и не позволяват на хората да си зададат въпроса дали наистина не са възможни други пътища на развитие. Колкото по-неуравновесена, късогледа, абсурдна и опасна е световната икономика и състоянието на цивилизацията, толкова по-силно звучи израза „Няма алтернатива”. С тези думи повечето днешни западни лидери искат да забранят разумното мислене и да омаловажат онези, които говорят и се борят за алтернативите, като ги обявят за идеалисти, които не могат да бъдат приемани насериозно, защото просто са смешни.

„Няма алтернатива” – това е формулата и лъжата на нео-либерализма; успокоителното, което обществото трябва да приеме, за да се откаже от упражняването на демократичните си права.

И всичко това се случва във време, което крещи за алтернативи на :

- опасността от разпространение на ядрени оръжия, защото държавите, притежаващи такива, пренебрегват задълженията за разоръжаване, които са поели;

- ядрената енергетика и твърдите горива, за да предотвратим назряващия световен конфликт, породен от изчерпването на ресурсите и разрушаването на естествените основи на живота;

- икономиката на световния пазар, която всъщност води до създаването на световни картели и превръща избраните от народа правителства в марионетки в ръцете на мултинационалните корпорации;

- патентите върху живота, които позволяват на частни корпорации да отнемат общото ни наследство;

- глобализацията на земеделието, която прави невъзможна защитата на почвите, горите и водните ресурси и подкопава препитанието на стотици милиони дребни фермери.

Едни от последните думи на Робърт Джунг бяха: „Те не правят това, което знаят, че трябва да се направи”. Днес той би казал „Те правят точно обратното на това, което трябва да се направи”.

В началото на 90-те години глобализацията се възприемаше като глобална отговорност за околната среда по света и за справедливия световен ред. Днес, в края на 90-те години, с глобализацията се злоупотребява и тя се превръща в безмилостна световна конкуренция за сметка на околната среда, социалните ценности, демокрацията и коренните култури.

Световното развитие се движи по път, който не е устойчив нито за човека, нито за природата. Но лидерите на днешния свят правят абсурдния опит да поправят нещата, като ускорят движението ни по този път. Икономическото мислене се свежда до ежедневни сравнения на разходите за производство. Това е равносилно на ежедневна политика на заглушаване, докато се движим по път без изход.

Колкото повече противоречия стават очевидни, толкова по-силен е призивът за консенсус. Консенсусът е нужен, за да приспи критиците, да ги накара да се адаптират и да задуши техните алтернативи.  Консенсусът води до конформизъм. Този, който е съгласен, ще се радва на по-комфортен личен начин на живот, докато условията на живот на все повече хора става все по-некомфортен и изпълнен с непоносима мизерия.

В дрешно време повече от всякога се нуждаем от алтернативи. Ето защо и Наградите, връчени днес са по-необходими и важни отвсякога.

Много хора са платили и плащат със своя живот за атернативите, които подкрепят. Дължим им дълбоко признание.

Имах шанса, при сравнително добри условия, да опиша целите за нашето бъдеще и да призова към изпълнението им:

-    признаване, че разрушението на околната среда се дължи в голяма степен на употребата на твърди горива и ядрена енергия; и че икономическото и социално неравенсво е следствие от световната зависимост от невъзобновяеми ресурси;

-   да мотивираме хората да изоставят унищожителния път на ядрената енергия и твърдите горива и да се обърнем към самодостатъчност, основана на устойчива околна среда и използване на възобновяеми енергийни източници.

Според мен най-голямата опасност се крие в отделянето на икономическите процеси от тяхната географска, социална, културна, екологична и конституционална основа. Местата, от които се добиват ресурсите, са различни от местата, където те се потребяват. Местата, където се осъществява производството, са различни от пазарите. Причините за унищожаването на околната среда са отделени от местата, върху които се нанасят щети. Бизнесът е отделен от акционерите. Процесите на вземане на решения са отделени от обикновените хора.

Някога държавите са били покорявани и правителствата им са губели властта си. Днес пазарите биват покорявани и демокрацията губи властта си, заменена от мултинационални и децентрализирани бизнес решения.

Следователно трябва да намерим нов начин хората да живеят в мир в този единствен свят, който имаме, вместо да се борят един срещу друг. Това е възможно само чрез възстановяването на регионалните икономики, така че хората да имат шанс за независимо развитие по родните си места. За да се случи това, е необходимо да използваме регионалните, възобновяеми източници, които ни доставя слънцето: видимата ръка на слънцето, а не невидимата ръка на световния пазар на ресурси, енергия, храна и материали. Да използване слънчевата енергия в полза на човечеството и да поставим законите на природата над законите на пазарната икономика: това е идеята, за която се боря.

Възобновяемата енергия е неизчерпаема. Тя не унищожава околната среда. Налична е навсякъде. Гарантира мир. Прави възможно независимото развитие и справедливото разпределие на богатствата. Използването й улеснява солидарността с бъдещите поколения и гарантира бъдещето на човечеството. Използването й трябва да доведе до замяната на ядрената енергия и твърдите горива. Дали тази замяна ще се случи навреме, т.е. през първата половина на 21ви век ще ни даде отговор на въпроса дали индустриалната революция е дала уникален шанс на човечеството да подобри условията си на живот или е поставила началото на неговото колективно унищожение. Тази замяна няма как да се случи без конфликти и ние трябва да се справим с тях. Трябва да се борим за една по-добра алтернатива. Тази перспектива е от изключителна важност за преодоляването на психологическата катастрофа, до която води липсата на алтернатива.

Тя следва общата идея за свобода и равни шансове за живот що се отнася до световната общност и до настоящото и бъдещите поколения. Никой не е успял да формулира това искане по-добре от Емануел Кант: „Трябва да действам само по такъв начин, че да мога да пожелая най-добрите ми действия да се превърнат във вселенски закон.” Тази фраза поставя общото благосъстояние над егоизма. В ерата на оръжията за масово унищожение, на пироманията на изгарянето на ядрени и твърди горива, на генетичните биотехнологии и на транснационалното икономическо пиратство, общото благо трябва да бъде разглеждано по-подробно, защото егоизмът е станал по-опасен и всепроникващ. Вече не говорим само за личен, но и за колективен егоизъм – не само за национален или расистки егоизъм, но и за егоизма на индустриалните държави по отношение на ресурсите, егоизма на ядрените сили по отношение на сигурността и егоизма на настоящите поколения, които ощетява тези, които ще дойдат след нас.

Защо им е на хората да действат, ако от една страна са наясно с рисковете от ядрената енергия и твърдите горива, но от друга страна отново и отново им се повтаря за липсата на алтернатива? Тези, които повярват в това, ще се откажат от бъдещето и ще лишат човечеството от мотивацията му да предотврати ядрената катастрофа и рисковете от употребата на твърди горива.

Началото на всяка една алтернатива е да покажеш възможностите, които тя дава, на колкото се може повече хора. Това ги стимулира да поемат инициатива. Това е и основният принос на Алтернативната Нобелова награда: личен стимул да продължа дейността си и което е по-важно: стимул за много други хора. Слънчевата енергия е енергията на хората. Използването й не изисква големи инвестиции от малко на брой големи корпорации. Нужни са инвестициите на милиарди хора. Те имат възможността вместо да са част от проблема, да се превърнат в част от решението. Това е глобализация, осъществена от хората.

Благодаря ви!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.