Реч на Уес Джаксън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Уес Джаксън при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, членове на Парламента, дипломати, дами и господа,

За мен е чест да бъда тук сред вас тази вечер. Истински смирен се чувствам в компанията на на г-жа Бирсел Лемке от Турция, г-н Мюнир от Индонезия и д-р Теволде Егизабер от Етиопия. Благодаря на председателя на комисията Якоб фон Уекскул, както и на членовете на международното жури за избора, който са направили тази година.

Приемам тази награда от името на всички минали и настоящи членове на Института на земята, които помогнаха той да стигне до тук: директори, изследователи, помощници, студенти и множество частни филантропски организации и местни поддръжници. Техният принос през този четвърт век е израз на вяра в дългосрочната необходимост – а днес и възможност – за справяне с проблемите в земеделието. Тяхната непоколебимост съхрани нашите идеи достатъчно дълго, за да покажем валидността на една нова парадигма: Система за естествено земеделие.

Благодарение на тази награда нашето изпълнено с надежда послание ще достигне до по-широка аудитория. Нашето послание е, че човечеството може да развива земеделие, устойчиво като природата, която се опитваме да разрушим; земеделие, което носи на фермера и на околната среда повече ползи, отколкото са входящите ресурси. Земеделие, което поставя край на необратимата ерозия на почвата. Земеделие, което не зависи от твърди горива и вредни химикали. Земеделие, което се основава както на многообразната екологична мозайка, така и на културната мозайка от мъже и жени, обитаващи земите на своите предци. Ще трябва да изминем дълъг път, докато достигнем до този идеал, но земеделието, за което говоря има потенциал, защото се основава на мъдростта на природата, а не на интелигентността на хората. Следователно то е по-устойчиво към човешката глупост и по-склонно да прощава за нея.

В централен Канзас биомимикрията означава да се придържаме към многогодишни растения, чиито корени задържат жизненоважната почва и да ги отглеждаме в комбинации, които наподобяват растителните структури на типичните за района прерии. Това е що се отнася до природната мъдрост. А човешката интелигентност представлява използване на традиционни едногодишни култури и превръщането им в многогодишни. Благодарение на голямата отдаденост от страна на учените и малко финансова подкрепа, в близко бъдеще можем да разполагаме с множество видове многогодишни зърнени растения и част от тях вече да цъфтят по полята през следващия половин век.

Пред нас има огромни възможности, но днешната реалност е отрезвяваща. Последният един процент от историята на земеделието – 20ти век – даде на човечеството най-големият ръст на производство на хранителни стоки. Това постижение едва ли ще бъде повторено. Голяма част от възможностите за повишаване на добивите вече са изчерпани. Нещо повече, сделката изобщо не бе изгодна: високият добив бе за сметка на унищожаване на почвите в следствие на ерози, химическо замърсяване, повишена соленост. Цели 38% от земеделските земи на планетата са почти унищожени. Освен това разпространението на крехките икономики на индустриалното земеделие доведе до изселването на хиляди фермери и разкъса множество от социалните и културни системи, стоящи в основата на производството.

Един ден ръстът на населението ще спре, доброволно или не. В този ден първият плач на новородените вероятно ще прозвучи в едни твърде пренаселени градове. Ще искаме тези деца да бъдат хранени всеки ден, всяка седмица, всеки месец, всяка година до края на живота им. Те ще искат същото за своите деца и внуци. Никой не може да предскаже кога или при какви условия кривата на растежа на населението ще достигне връхната си точка и ще тръгне надолу, но можем да сме сигурни, че течните и твърдите горива рязко ще намалеят. Днес природният газ служи за производството на азотни торове, които се използват при производството на 40% от земеделските култури. Малкото останало почвено плодородие е най-добрият приятел на човечеството. Не трябва никога да забравяме, че хранителното производство, което влошава състоянието на почвите ни днес, неизбежно отнема от храната на нашите наследници.

Но има надежда. Със зрелостта на екологията и еволюционната биология има възможност и двете дисциплини да се слеят със земеделието и да помогнат за развитието на едно наистина устойчиво производство на храни. Никой друг материал или индустриален процес не би могъл да ни даде подобна надежда. Ако не въведем устойчивостта първо в земеделието, не можем изобщо да се надяваме, че ще стигнем до каквато и да била устойчивост.

Почвата е от ключово значение. Очевидно е, че всички цивилизации, занимаващи се със земеделие, са били зависими от наличието на плодородни земи. Без почвата, поддържаща земеделието, нямаше да ги има Египетските пирамини, нито гръжия Партенон, нито храмът на Соломон, нито Теотихуакан, нито Забраненият град, нито Шартр, нито Стокхолм, нито Синята джамия, нито Борободур, нито обелиските в Аксумите. А без последната субсидия за твърди горива, в комбинация с  почвата, вероятно научната революция щеше да спре. Вероятно нямаше да знаем нищо за ДНК, нямаше да ги има уравненията на Айнщайн, нито космическата ера, нито телескопът Хъбъл, нито познанията за тектоничните плочи и континенталния дрифт, нито познанията за геологичното и космическо време, нито знанията за мащабите на вселената или съставните части на атома.

Всички тези достижения на цивилизацията са основават на почвата, която в голяма степен е невъзобновяем ресурс, подобно на горивата.

Ние сме единственият вид, поне в тази част на вселената, който знае, че е съставен от звезден прах, преобразуван от супернова. Това знание за звездния ни произход би трябвало да ни направи спосони да възприемаме уроците, на които ни учат екосистемите и след това да прилагаме тези уроци към земеделието. Земеделието, към което се стремим, ще наподобява една екосистема, ще рециклира ненужните му материали и ще разчита на светлината, която му носи слънцето. Устойчивото земеделие ще бъде първата стъпка към измерване на развитието на човечеството посредством независимостта му от добивната индустрия.

И накрая, една лична забележка: започнах следдипломната си квалификация през 50-те години като растителен таксономист. И първият ми академичен наставник бе бащата на модерната таксономия, Карл фон Линей. Мъжът, който ни даде биномнатаноменклатурна система, а също така и нашето име: Хомо Сапиенс. Сапиенс означава мъдър или знаещ. Дали Линей е бил прав? Това зависи от нас. Зависи от това дали ще разрешим най-стария екологичен проблем – земеделието. Ако не го направим, тогава ни очаква тъмно и несигурно бъдеще. Но ако имаме късмет и поне малко разум, може и да се окажем достойни да носим името, което ни е дал Линей.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.