Реч на Бирсел Лемке – част 1

Реч на Бирсел Лемке при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

God kväll[1]  -  Merhaba[2]!

Уважаема г-жо Говорител, г-н фон Уекскул, делегати на Фондацията за цялостен житейски принос, скъпи гости и приятели,

За мен е голяма чест и удоволствие да говоря пред вас днес. От все сърце благодаря на журито на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че обърна внимание на един наистина важен проблем, какъвто е добивът на злато чрез употреба на цианид.

За мен е чест да приема тази награда от името на нашето движение, което не би било възможно без подкрепата на моите приятели.

Затова бих искала да благодаря на уважавания професор Фрийдхелм Корте, който е тук днес, а също и на професорите Исмаил Думан, Сефки Филиз, Юмит Ердем, Пол Мюлер и Михаел Суков. Искам да плагодаря сърдечно и на Мюшереф Хекимоглу, един от водещите турски журналисти, както и на останалите смели журналисти от Турция и от цял свят, и особено на г-н Халил Гюлбеяз от немската телевизия TV NDR. Благодаря и на своите приятели Петра Соерланд от FIAN Germany, президентът на Mineral Policy Center във Вашингтон, Стийв Д’Еспозито и на своя скъп приятел Али Юртагюл, който е член на Европейския парламент и също е с нас днес. Бих искала да благодаря и на дългогодишната си приятелка Хало Сайболд, бивш член на немския парламент, за нейната подкрепа, и на Краин Хагеман, бивш член на парламента в Хесен, както и на смелите кметове на региони по крайбрежието на Егейско море, сред които Гюре Камил Сака, бивш кемт на Гомеч, Сефик Бирдар и особено на бившия кмет на Бергама (в миналото наричан Пергамон), Сефа Таскин; също и на кмета на Кючюкдере Ахмет Динч, както и на говорителя на жителите на Пергамон, Октай Конияр, който също е тук днес. Благодаря и на всички верни приятели, които са с мен тук – адвокатите Волфганг фон Нощиц и Сених Озай, който напълно заслужава иемто „защитник на народа”, с което е известен в Турция. Бих искала да изразя уважението и благодарността си към съдиите от Върховния съд в Анкара и съдиите в Измир, както и към страната, която ми е дала образованието, вдъхновените и силата да се боря срещу отровата на Пандора.

Разбира се благодаря и на приемната си майка, Урсула Лохмар, на своя тъст Манфред Лемке, на своя приятел Феза Лохнер, на петте си деца, внук и внучка, както и на своя съпруг, които непрестанно пътуваха и бяха с мен през годините на борба, въпреки че търпението им многократно бе поставяно на изпитание, а жертвите, които правиха бяха многобройни.

Бих искала да благодаря и на всичките си приятели, които в знак на подкрепа към моята кауза спряха да носят златни бижута.

Защото кой знае истинската история зад този блестящ и предполагаемо ценен елемент? Мислите си, че се провеждат проучвания, за да се открият златоносни наноси и после те се промиват, за да се отдели златото или нещо подобно, нали?

Това поне е широкоразпространеното мнение. Но то е погрешно. Златото се извлича посредством тоново силно отровен цианид.

Късове самородно злато вече не съществуват или поне не могат да бъдат открити. Съществуват само миниатюрни златни прашинки на множество места. Може би дори и в почвата, върху която е изграден този Парламент. Подобни честици злато са достатъчни за съвременната индустрия. От един тон почва тя извлича между един и четири грама злато, използвайки много прост процес – по-точно химически процес – натриев цианид.

Производството на злато погрешно се класифицира като минодобив. Но ако трябва да сме по-точни, тези компании са част от химическата промишленост. Оттам идва и използваният от нея израз „частици на милион” („parts per million“ – ppm), или грамове на тон, което означава, че тази индустрия борави с количества, толкова малки, че са невидими за човешкото око. Както вече споменахме те са навсякъде. Достъпът до тях обаче е е възможен само там, където това е разрешено от местната политика. Например в САЩ, където златодобивните компании още в миналото са получили изключителни права върху огромни територии само за няколко долара. Или в страните от третия свят, където природата и човешките права не се уважават особено. Там добивните компании представят обемни планове за развитие и продават бъдещите печалби на правителствата.

След като бъдат получени разрешителните, започва и разрушението. Хората са изселвани, гробищата се местят, горите се изсичат, цели планини се изравняват със земята, огромни количества ценни водни ресурси се унищожават, гигантски дупки загрозяват пейзажа и се превръщат в хвостохранилища с площ от няколко акра. И всичко това за изработката на едно бижу. А в същото време банковите сейфове по света са пълни със злато. В домовете ни също се намират стари златни бижута. И двата типа злато може да бъде използвано повторно и превръщано в друго бижу или предмет и така безкрайно много пъти.


[1] God kväll (шведски език) – добър вечер (бел.пр.)

[2] Merhaba (турски език) – здравейте (бел.пр.)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Природата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.