Реч на Бирсел Лемке – част 2

Реч на Бирсел Лемке при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Огромните екологични щети, нанасяни от златодобивните компании с техните гигантски хвостохранилища с цианид, бяха демонстрирани от инцидентите в Британска Гвияна през 1995г. или в Бая Маре, Румъния през февруари тази година, при които стените на хвостохранилищата поддадоха и стотици хиляди кубични метри отровен цианид се вляха в реките, унищожавайки всички форми на живот в тях. Не случайно World watch Institute във Вашингтон посочи добива на злато за един от най-големите замърсители.

След сравнително кратък период на експлоатация (в повечето случаи 6 – 8 години) златодобивните компании изоставят мините, оставяйки след себе си лунен пейзаж и купища тежки метали и пълни с цианид езера. Никой изобщо и не помисля за възстановяване или рекултивиране на мините. „Това няма възвръщаемост на инвестициите”, казват компаниите. И твърде често местната общност плаща за нанесените екологични щети. Не е трудно да се досети човек, че тези щети струват много повече от икономическите ползи от добива на злато. Чували ли сте някога за страна, забогатяла от добив на злато? Със сигурност не, дори и да се опитват да ви пробутват подобни истории.

Когато в началото на 90-те години международни компании обявиха, че смятат да превърнат Турция в един от най-големите производители на злато и да изградят невероятните 560 златни мини, 72 от които по крайбрежието на Егейско море, между Троя и Пергамон, ние се противопоставихме на тези планове. Беше немислимо как един регион, като митологичните планини Ида, регион, наричан Маслинената ривиера и Брега на светлината, регион, пазещ историите на Омир и Аристотел, един богат на история и заслужаващ защита регион, със своите термални извори, маслинови дървета и развит туризъм, може да бъде оставен на милостта на добивните компании.

Движението за съпротива от залива в Ердемит превърна в свой девиз израза „Маслините са нашето злато”. В Пергамон пък приеха за свое мото надписа на входа на древната болница в Асклепион – „Смъртта няма да влиза тук”. И просто казахме HAYIR! (не!) на проектите, знаейки, че борбата срещу златото няма да е лесна.

Но бе създадено едно национално движение, което се противопостави на добива на злато с остроумие и чувство за хумор, с висок дух и оригинални идеи, използвайки митологията и древната анадолска култура. Това движение бе подкрепяно от местните хора и от кметовете, независимо от политическа им принадлежност, от учените, от международни НПО, от политиците, от турските и чуждестранните медии, от съдебната система.

Нека ви дам няколко примера: един кмет искаше да застрахова общината срещу непосредствените заплахи от добива на злато чрез цианид. Застрахователната компания отказа да сключи застраховка, твърдейки, че щети със сигурност ще има и затова тя няма как да предложи покритие.

В следствие на това няколко от „13те кмета от залива Едремит” поискаха убежище в Германия за своите 300 000 жители, въз основа на факта, че проектите за добив на злато на европейските компании ще унищожат естествения поминък на местните хора. Тази кампания бе посрещната с положителни отзиви от пресата и почти веднага превърна проблема в международен.

Освен това през май 1993г. организирахме символична среща между гръцки и турски кораб в открито море. На борда на корабите имаше деца, жители и кемтове на гръцкия остров Лесбос, на залива Едремит и на Пергамон. Така искахме да покажем, че добива на злато не е проблем само на Турция и да представим един жест на приятелство и солидарност между двата народа.

Жителите на Пергамон излизаха на демонстрациите голи, носейки транспарант с надпис „Преди EUROGOLD да свали и последната риза от гърба ни, ние ще се съблечем сами”. Жените винаги стояха начело на демонстрациите и отказваха да бъдат с мъжете си, докато те не изхвърлят златодобивните компании от областта. Местните хора окупираха мините и организираха там масов пикник. Масови демонстрации имаше и на поста над Босфора в Истанбул както и в сградата на първия турски парламент в Анкара. „Това е истинският парламент”, скандираха хората. „Истинският ни водач е Мустафа Кемал Ататюрк.”

Наскоро жителите на селото изминаха пеша 300км. от Пергамон през залива Едремит до военните гробища на Дарданелите. Хората се заклеха пред стотици хиляди паднали турски и австралийски войници, че ще направят всичко по силите си да не позволят на австралийските златодобивни компании да посеят омраза между народите на Турция и Австралия.

Първоначалният вик на протестиращите – HAYIR (не) – се превърна в народно природозащитно и демократично движение и в символ на гражданското неподчинение. И когато Турския върховен съд в Анкара отсъди в наша полза и забрани добива на злато чрез цианид, позовавайки се на член 56 от конституцията на страната, „право на живот в здравословна околна среда”, това бе огромен успех за движението: ние постигнахме забрана на една остаряла, неустойчива и увреждаща околната среда технология преди тя да успее да нанесе някакви щети.

За мен е много важно да отбележа, че между всички членове на движението се установиха силни приятелски връзки, както на национално така и на международно ниво. И така нашата съпротива е също и триумф на приятелството и любовта към родината и нейната култура над плановете на една индустрия, разполагаща с милиарди долари. Индустрия, която бихме искали да убедим, че е по-добре да се отглеждат маслини, вместо да се извлича злато.

За съжаление златодобивните компании все още не спазват решението на Върховния съд. Те не са оттеглили своите планове и дори възнамеряват да получат разрешителни с помощта на няколко неправдоподобни експертни становища. В този контекст си спомням, че Западните държави искат от Турция да защитава човешките права и да спазва закона. Но как ще стане това, ако компаниите, идващи от същите тези държави, не спазват нашите съдебни решения, които имат за цел именно да защитят човешките права?

Планира се дори добив на злато от областта Олимпиада, Гърция, родното място на Аристотел. Хората там също се борят срещу златните мини. Едни от най-хубавите поздравления, които получих за тази награда, дойдоха именно от там, от приятелката ми Елени. Думите и гласяха само „Изглежда в Егейския регион все пак наистина има богове.” Това ми напомни за историята на цар Мидас, който живял точно край Егейско море, и поискал от боговете да му дадат силата да превръща всичко, до което се докосне в злато. Така хлябът му и дори собствената му дъщеря били превърнати в злато.

Дами и господа, както казах и в началото, аз съм дете на Турция. Част от мен произлиза от Егейския бряг, а друга от планината Арарат в източна Турция. Затова се обръщам към всичките ни бъдещи приятели… Турция е красива страна със 7000-годишна история, огромен открит музей и люлка на западната, а това означава и на вашата култура. Затова ви моля да я защитавате.

Уважаеми проф. Корте, често сте ми казвали, че съм бунтовник и бяхте прав. Освен това моминското ми име е Алтън, което означава „злато”. Какво друго може да очаквате от един бунтовник, който освен всичко друго и носи името „злато”, освен…

HAYIR на добива на злато чрез цианид в Турция,  HAYIR на добива на злато чрез цианид в Гърция и HAYIR на добива на злато чрез цианид по цял свят.

Tack för att Ni lyssnade[1] – Hosçakalın[2]


[1] Tack för att Ni lyssnade (шведски език) – благодаря ви за вниманието (бел.пр.)

[2] Hosçakalın (турски език) – довиждане (бел.пр.)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Природата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.