Реч на Теволде Берхан

Реч на Теволде Берхан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми членове на Парламента, дами и господа,

Вече сте оказвали на много хора огромна чест, връчвайки им тази награда. За първи път получавам подобно високо отличие и поради това то е още по-важно за мен.

Фактът, че идвам от един много отдалечен селски район и че получавам тази награда именно за развитието му, ме кара да се чувствам малко странно.

Роден съм в общност на фермери в северна Етиопия, на няколко хиляди километра югоизточно от тук. Чисто географски има и по-отдалечени места.

Роден съм през 1940г., когато Италия, водена от Мусолини, се опитвада превърне моята дотогава изолирана страна. Светът от детството ми разчиташе изцяло на местните общности и на древната социална, политическа и икономическа организация на живота, която се грижеше еднакво за всички. Уважаваха се правата не само на коренните жители, но и на новодошлите. Една трета от земята бе заделена за всеки човек в нужда.

Местната общност трябваше да оцелява на атаките на грабители. И се справяше ефективно с това, благодарение на своето единство.

Местната общност трябваше да оцелее след атаките на обърканата, централизирана, т.нар. „съвременна” държава, самата тя подложена на нападения от търговските и политически интереси на външния свят. Този външен свят се интересуваше само от различията между Вашингтон и Москва.

И ето ме тук сега пред вас, получил съвременно научно образование и посетил както Вашингтон, така и Москва. Стоя тук пред вас с ясното съзнание, че това, което се случва с моята общност, се случва и с всички коренни жители в Етиопия, Африка, Азия, Южна Америка и Океания. Наскоро научих, че приблизително същото важи и за гетата в Ню Йорк, Лондон, Йоханесбург, Калкута, Мексико, Сао Паоло и т.н. Постепенно осъзнавам, че светът е твърде голям, за да бъде управляван справедливо или дори не дотам справедливо само от Вашинготн. Започвам да осъзнавам, че с нарастването на населението на Земята, прехраната на тези хора ще зависи все повече, както и през моето детство, от местните общности. Осъзнавам и, че тези местни общности, макар и по своята същност действащи само на местно ниво, не трябва да са изолирани една от друга. С помощта на градските общности и техните обединени организации, те могат да поддържат контакти и да действат в единение.

През 1991г. реших, че мога да подпомогна този процес. Реших, че мога да се боря за правата на коренните жители. Първият етап на борбата ми трябваше да е насочен към промяна на световните норми, за да бъдат признати коренните жители и общности. Написах елементите, които според мен трябваше да съставят законово признатите Общностни права. С помощта на Мрежа на третия свят, неправителствена организация от Малайзия, тези елементи бяха прегледани от група западни експерти, допълнени и оформени като закон. Това се случи през 1993г. Днес много страни ги приемат, макар и отчасти променени, като национални закони.

Успоредно с това се опитваме да получим признание и за правата на фермерите, които са част от Общностните права. Това се случва, чрез водене на преговори на световно ниво относно генетичните ресурси на растенията, използвани за храна и земеделие. За мен бе истинско щастие да оглавя представителите на Африка по време на тези преговори. За съжаление междуконтиненталната комуникация все още е трудна и това е част от наследството от колониалното минало на тази земя. Но имахме късмет, че Фондация Гая, чието седалище е в столицата на бившите колонизатори, Лондон, прие да предава нашите послания, което направи комуникацията ни много по-ефективна. Първата изцяло приета секция от Международното споразумение за растителните генетични ресурси за храна и земеделие, по което се водят преговори под егидата на ФАО, се отнася за Правата на фермерите.

Една специфична заплаха, която още през 1992г. осъзнах, че е надвиснала над бъдещето на оскъдната икономическа основа на коренните общности, е рискът от грешки при генното инженерство. Биотехнологичната индустрия е глобална, общностите са местни. Ако Генното инженерство доведе до здравословни проблеми, световната фармацефтична индустрия ще осигури лекарства за жителите на Ню Йорк или Стокхолм. Но както знаете поради липсата на икономическа изгода, тя не произвежда лекарствата, от които се нуждаят селските общности, като например лекарства за билхарзия[1] и онкосерсиазис[2]. Болните хора умират и на тяхно място идват здрави бебета. Но ако бъде унищожена икономическата основа, бебетата също ще загинат или дори няма да се родят. Следователно най-голямата заплаха е тази над биологичното разнообразие, от което изцяло зависи оцеляването на местните общности. Затова трябва да направи нещо относно биосигурността.

Ние настоявахме за стартиране на преговори по изготвяне на протокол за биобезопасност. Отново за свои късмет бях начело на групата, представляваща Африка. Помолиха ме да им предоставя проекто-протокола, разработен в Етиопия. Като еколог е в моите компетенции да идентифицирам възможните рискове и да предложа мерки за справяне с тях. За щастие с мен работеше екип от адвокати, молекюярни биолози и еколози. Ние изготвихме проекто-протокол. Мрежата на третия свят ни помогна финансово да сформираме Африканска група. По време на срещата Протокола за биобезопасност бе преразгледан и аз получих разрешение да го представа от името на Африка. Повечето страни, които го получиха, заявиха, че Африка не би могла да изготви нещо толкова сериозно, подробно и точно. Според тях некое Зелено НПО бе разработило доклада за нас и затова всички очакваха да се провалим по време на преговорите.

Не се провалихме. Вместо това всички развиващи се страни се присъединиха към нас. Аз се превърнах в главния преговарящ на Юга, „групата на единомислещите”. На всички им стана ясно, че знаем какво искаме и че никое НПО не се възползва от нас. Вече имаме протокол по биобезопасност, Протоколът Картаген. Също така високо ценим контактите си с НПО, които застават зад същите каузи, за които се борим и ние.

В заключение – ние сме местни, селски и общностни. Индивидуалистичния живот, който поставя под въпрос семейството, общността и целия свят, не е за мен. Смятам, че целият свят е една общност. Постигнахме напредък в гарантирането на нашите общностни права в световен мащаб. И ще продължаваме да го правим. Считаме, че световните феномени, които нямат местни корени, са неразумни. Страхуваме се от тях. Тази награда, която получавам днес, всъщност е за всички нас. Това, за което получавам награда, накара моето семейство, и моите колеги от Етиопия, Африка, от Севера и Юга да обединят своите умове и да си подадат ръка. Следователно с най-голямо удоволствие и признателност мога да отбележа, че част от моето семейство и съвсем малък процент от моите колеги са тук с мен днес. Получавам тази награда от тяхно име. Борбата за човешки, локален свят за нашите деца, продължава по целия свят.

Благодаря ви много.


[1] Билхарзия или паразитна шистомия – вид тежко заболяване, причинявано от паразити в мръсна питейна вода (бел.пр.)

[2] Онкосесриазис – вид заболяване, причинявано от ухапване от черна муха и често водещо до слепота (бел.пр.)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.